Рейтингът – „играч“ при финансирането на университетите

74 индикатора, от които 52 рейтингови, съдържа петото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас. Индикаторите са обединени в 6 категории. За първи път класация може да се направи отделно сред държавните и сред частните висши училища.

Това стана ясно при представянето на новото издание на системата. „Петата версия се превръща в инструмент за мониторинг, в инструмент за оценка на качеството на висшето образование у нас, в инструмент за избор на висше училище съобразно потребностите на заинтересованите групи“, коментира доц. Мария Фъртунова – директор дирекция „Висше образование“ в МОН. Какво показват тазгодишните данни? Подобрява се връзката висше образование – пазар на труда, но едва с един процент. Промените са пренебрежително малки и не оказват влияние върху общата картина. А тя е, че висшето образование у нас подобрява шансовете за реализация на пазара на труда, намалява риска от безработица (едва около 3.7% са на борсата). Проблемът обаче е в това, че всеки втори висшист работи на позиция, за която не се изисква висше образование. А всеки четвърти не се осигурява в България. Причината според Георги Стойчев – ръководител на консорциума, който изготвя рейтинговата система, е в структурата на висше образование и наличието на дисбаланси в разпределението на студентите в различните професионални направления, както и във връзката с пазара на труда. В някои професии има баланс между търсенето и предлагането на кадри с висше образование, а в други се очертава остър дефицит. Пример за последните са отбраната, здравеопазването и IT технологиите. И в трите направления безработицата е изключително ниска – клони към нула, а реализацията гони 100-те процента.

Четете повече в бр. 46, 12 – 18 ноември 2015 г.