
Дисциплинарното уволнение е една от най-сериозните санкции, които работодателят може да наложи на служител. Въпреки че заплахи от уволнение често се чуват на работното място, не всяка такава закана има правно основание. Българското законодателство поставя строги изисквания, които трябва да бъдат изпълнени,
за да бъде уволнението законосъобразно.
Важно е да се познават тези условия, както и видовете дисциплинарни наказания, предвидени в Кодекса на труда, за да може всеки работник и служител да бъде наясно с правата и задълженията си.
Кодексът на труда предвижда три вида дисциплинарни наказания:
забележка, предупреждение за уволнение и дисциплинарно уволнение. Забележката представлява морален укор към служителя, като има за последица създаване на състояние на наказаност. Ако служителят допусне повторно нарушение, наказанието може да бъде по-тежко. Предупреждението за уволнение също има морален характер, но представлява по-сериозно предупреждение към работника. Най-тежкото наказание е дисциплинарното уволнение, което води до незабавно прекратяване на трудовото правоотношение и загуба на трудово възнаграждение.
Законово предвидените нарушения на трудовата дисциплина
включват различни форми на неизпълнение на служебните задължения. Сред тях са закъснения, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа, неуплътняване на работното време, явяване в нетрудоспособно състояние, неспазване на техническите и технологичните правила, произвеждане на некачествена продукция, неспазване на правилата за безопасност, неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, злоупотреба с доверието, разпространяване на поверителна информация, увреждане на имущество и други. Освен това нарушаването на вътрешния ред, колективния трудов договор и други вътрешнофирмени разпоредби също може да бъде основание за дисциплинарна отговорност.
За да бъде наложено дисциплинарно наказание,
нарушението трябва да бъде надлежно установено. Обикновено това става чрез доклад от пряк ръководител или друго длъжностно лице. Докладът трябва да съдържа подробно описание на нарушението, времето и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, ако има такива. Преди да наложи наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя, да му даде възможност да представи писмено обяснение, и да разгледа всички представени доказателства. Ако това изискване не бъде спазено, съдът може да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда случая по същество.
Дисциплинарното уволнение е крайна мярка,
която се прилага само при тежки или системни нарушения. Познаването на трудовите права и задължения е ключово както за работниците, така и за работодателите, за да се избегнат неправомерни действия и последващи съдебни спорове. Важно е трудовата дисциплина да се спазва, но също така е важно работодателите да прилагат дисциплинарните наказания по справедлив и законосъобразен начин.
Справка:
чл. 187, чл.188, чл. 194, чл. 193, чл. 221 от Кодекса на труда

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg