Международна научна експедиция във фиордите на Югозападна Гренландия проучва влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации в района. За целта ще бъдат изследвани два фиорда – със и без приток на глетчерни води. В екипа на експедицията участва доц. д-р Тихомир Стефанов от НПМ – БАН, заедно с учени от Дания, Норвегия и Великобритания. Обект на изследването е арктическият сивен (Salvelinus alpinus).
Сладководните екосистеми често са малки, относително затворени и ограничени и по този начин предоставят добра възможност за документиране на настъпващите екологични промени. В рамките на тези екосистеми арктическият сивен често е единственият вид риба, който се среща в тях, и като топ хищник, може да предостави ценна информация за състоянието и функционирането на арктическите водни екосистеми.
Успяхме да свършим всичко планирано, въпреки че три дни имаше буря, палатките и всички ние бяхме мокри. Притеснявахме се дали метеорологичните условия няма да попречат на работата ни. Но всичко мина добре. Дори успях да отделя време за хобито си, което е да наблюдавам птици. Открих и нов вид за мен“, казва доц. д-р Тихомир Стефанов.
На о. Гренландия има едно действащо летище в град Нарсарсуак – това е старо американско военно летище от времето на Втората световна война. Два пъти седмично до него има полет от Копенхаген, с какъвто пристига и екипът изследователи. По-нататък хеликоптер ги кара до градчето Какорток, в което остават няколко дни, за да напазаруват необходимите неща.
„Методът на изследване, който използвахме, е акустична телеметрия.
За тази цел още като тръгнахме от градчето към фиордите с лодка, която обслужваше нашата експедиция, сложихме приемници (рисийвъри) във водата – разказва доц. Стефанов. – Това са хидроакустични уреди, които улавят сигнала от предавателите, имплантирани в отделните риби. И за да бъде отчетен сигнал от тях, трябва да се поставят приемници. Така, ако рибата мине на около 600 – 700 метра разстояние от тях, устройствата отчитат това движение.“
Апаратурата е доста скъпа и тежка. Освен това, за да работи и събира данни, тя трябва да е под водата, уточнява ученият. За да не изплуват нагоре, на всеки приемник с въжета се привързва по една 25 – 30-килограмова котва. Отгоре се слагат няколко буя (малки шамандури), за да стои приемникът във вертикално положение. Тогава е най-голям периметърът на сигнала, който се чува. Във водата са пуснати общо 44 приемника, записват всички сигнали от маркираните риби.
„Приемникът се захваща за котвата със специален механизъм – подчертава доц. Стефанов. – И когато догодина отидем да приберем приемниците, дистанционно ще се включи и задейства малък двигател. Той е предназначен да отвие един болт, за да се освободи приемникът от котвата и да изплува нагоре благодарение на буйовете, за които е завързан. После събраните данни лесно се „източват“ от приемниците на таблет или лаптоп чрез Bluetooth връзка.“
Основната задача на екипа е да проследи миграционното поведение на вид арктическа риба – сивен, която често се среща там. Това е много интересна риба, защото мигрира – живее в морето, но се размножава в сладки води. Тя е вид пъстървова риба. Прилича на северноамериканския сивен, който се отглежда в много рибовъдни ферми в България.
Друго интересно, което установява екипът, е, че рибите мигрират към реките само нощем – от момента, когато слънцето залязва, до изгрева. През останалото време са в морето. Понеже популацията е голяма, рибите се опитват да стигнат до всички удобни реки във фиорда, за да се размножават. Когато вече мигрират в някоя река, се разделят по двойки. Мъжкият екземпляр изкопава малка яма, където женската снася яйцата. Този вид риба живее сравнително дълго – 10 – 15 години.
Тезата, която учените искат да проверят, е какво е влиянието върху поведението на тези мигриращи анадромни сивени в места, където има засилен приток на топящи се глетчери, в сравнение с места, където няма такъв приток на сладка глетчерна вода. Защото с климатичните промени това активно ще се наблюдава, особено в полярните региони, които са най-чувствителни към тях. В арктическите и субарктическите райони повишаването на температурата и валежите надвишава средните глобални стойности.
„Избрахме две места за нашето изследване – подчертава доц. Стефанов. – В единия фиорд се вливаха води от разтопяването на Ледения щит на Гренландия. И сравнявахме с фиорди, разположени така, че в тях не влизат сладки води. По този начин разположихме и приемниците.“
Маркирането на рибите става чрез предаватели, които се поставят в тях в началото на експедицията.
Това е и една от първите задачи на екипа изследователи – да успеят да маркират достатъчен брой риби. Изискването е всяка уловена риба да е в много добро състояние. Тя първо се поставя в анестетичен разтвор с лека упойка. Следва хирургичната интервенция – прави се разрез, в който се имплантира въпросният предавател. Накрая рибата се зашива. После я пускат на тихо място в морето, за да реанимира.
Раните на рибите минават много бързо и малкият разрез, който се прави, в рамките на една седмица зараства, уточнява ученият. Той има опит с маркиране на есетрови риби в р. Дунав. Участвал е и в други експедиции, например в Белгия, където изследват по същия начин селдови риби в р. Шелда. Те са еквивалент на нашите карагьози, на дунавската скумрия, но е вид, който се среща в Атлантическия океан и в Северно море. Маркирането на риби е стандартна процедура в ихтиологията при подобни изследвания.
„Маркирахме 101 екземпляра, сравнително лесно ги уловихме. Най-трудната част е рибата да бъда запазена в много добра кондиция – подчертава доц. Стефанов. – По тази причина не може да използваме мрежи, защото те нараняват рибата.
А на въдиците поставихме примамките на затъпени куки, които са щадящи. Уловихме толкова риби, колкото предавателни устройства имахме, които са доста скъпи. Приемниците също са много скъпи, но от една канадска световна мрежа за телеметрични изследвания в Световния океан (Ocean Telemetry Network – OTN) ни дадоха назаем приемниците за нашия проект. Догодина, когато приключим проекта, ще им ги върнем.“
Предавателните устройства отчитат във всеки момент температурата на водата и дълбочината, на която е рибата. За една година ще се натрупат достатъчно данни, за да се видят разликите в миграционното поведение.
Доц. Стефанов признава, че тази експедиция му е много интересна, защото е правил подобни изследвания на о. Ливингстън, където е нашата база на Антарктида. За късмет на учения там има доста затворен залив, почти отделен от морето по време на отлива, който завършва с голям ледник – активно топящ се през антарктическото лято. Ученият започва изследвания за влиянието на притока на сладка вода, който променя цялата хидрохимия на морската вода в залива. По-конкретно, проучва как това влияе върху биологията на рибите в залива.
„Имахме контролни риби от океана и такива от залива – казва той. – Много ми е интересно да се сравнят данните от Антарктида и Арктика, макар че става въпрос за абсолютно различни видове риби. В Антарктида започва втората година на проекта ми към Националната програма за полярни изследвания. Това, което изследвахме първата година, е каква е разликата в хранителния спектър на един вид, който се среща и на двете места – в океана и в залива. Оттам ще направим връзка със стратегията, която имат за улавянето на плячката. И как се отразява хващането на точно определена плячка в затворения залив за сметка на друга в открито море. Това предстои да бъде анализирано. Но от първите данни, които събрахме, се наблюдава явна разлика между стратегиите за хранене. Проучвахме рибите от рода Notothenia, които са ендемични за района и се срещат само в Антарктика.“
Търсят се нови за Черно море криптобентосни организми
Доц. Стефанов участва и в проект, който изследва вкаменели стволове на дървета във водите на Черно море край Созопол. Националният природонаучен музей е партньорска организация заедно със Софийския университет – екип от биолози и геолози правят комплексно проучване.
„Моята задача всъщност е за първи път в Черно море да пробваме методика за изследване на т.нар. криптобентосни риби и организми, като цяло – казва той. – Това са организми, които се крият в пукнатини на скалите и прекарват живота си там. Дребни рибки, които живеят на тъмно в нишите, рядко излизат и не могат да бъдат уловени със стандартни способи като мрежи. Затова съм решил да копираме методика на колеги от Хърватска. Те използват химичен реагент, наречен хиналдин. Разтворен в спирт, той се впръсква в тези пукнатини и ниши и действа като анестетик за рибите. Те се зашеметяват и изплуват, което ни дава възможност с кепче да ги уловим и изследваме. Ако добре внедрим тази технология в Черно море за проучване на такъв тип местообитания, мисля, че може да открием нови видове в Черно море, които досега не са били известни за българската акватория. Имам предвид не нови за науката, а такива, които се срещат на други места, но не сме предполагали, че ги има и в нашето море.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg