БНУ „Кирил и Методий“ в Париж предлага и обучение по български като чужд език, въпреки липсата на учебни програми и материали
Антоанета НАЙДЕНОВА
Началото на Българското неделно училище „Кирил и Методий“ в Париж поставят петима-шестима ентусиазирани родители с по две-три деца, които държат малчуганите им да научат родния си език. Една от тези майки е Камелия Конакчиева-Трибулен – сега училищен ръководител на школото. На срещата в Българския културен институт във френската столица случайно попада и учителката по български език и литература Румяна Шибилева-Ронжие, която иска да им помогне със своя двугодишен опит от преподаване на български в руското училище в Стари Оскол. Така те създават асоциация „Български език – език европейски“, а месец по-късно – и училището към нея. Първоначално то се настанява в малко апартаментче на българското посолство в Париж със съдействието на тогавашния ни посланик във Франция Ирина Бокова.
„В този апартамент бяхме 4 години. Почнахме две учителки само с 24 ученици. Много ни помогна в началото неугасващият ентусиазъм на техните родители, които и досега работят за училището – разказва Румяна Шибилева-Ронжие. – Те съдействаха за намирането на друго място за училището, което се разрасна и апартаментчето в посолството ни стана тясно. През годините сменихме доста локации – предимно в сградите на частни католически училища, тъй като обществените училища във Франция трудно предоставят помещенията си.“
От три години БНУ „Кирил и Методий“ се помещава в сградата на голямо френско частно училище в центъра на Париж, близо до сената и до Люксембургската градина. Там са осигурени чудесни условия и за обучението, и за извънкласни занимания и игри. Разполагат с 3 етажа с по 4 стаи, както и със салон и голям училищен двор. „В него всички можем да се събираме на едно място, защото присъствено в Париж се обучават 190 деца – казва Камелия Конакчиева-Трибулен. – От тях 60 са в детска градина, сутрин имаме още 100 ученици от I до VII клас, а след обяд идват 30-те ни гимназисти.“
16 години след създаването на училището в Париж Асоциацията обучава общо 350 деца
и ученици в присъствена и в дистанционна форма – от 3-годишните в детската градина до XII клас. Те са разделени в два потока – единият е по учебните програми на МОН за говорещите български език деца и друг за слабоговорещи или неговорещи български. В дистанционно обучение са обхванати 110 деца, които също са разпределени на два потока според методиката. Ученици от I до X клас, които се обучават по българските програми, и ученици по нивата на Общоевропейската езикова рамка от А1 до B1, включително и сборна паралелка с по-големи деца, които сега са започнали да изучават български език като чужд. Такава има и присъствено. Експериментална паралелка има вече втора година и за предучилищно обучение онлайн.
Към школото има 7 образователни структури. В Париж са училище „Кирил и Методий“ с родноезиков и чуждоезиков поток, детска градина „Зайченцето бяло“ и Първа българска гимназия, училище „Дора Габе“ в Тулуза с 35 деца, филиал в Лил с 15 деца, център за дистанционно обучение по български език и изпитен център за български езиков сертификат на Европейския консорциум ECL.
„При нас, както в другите училища, намалява броят на децата в прогимназията. Но тези, които стигнат до VII – VIII клас, обикновено продължават. Те вече осъзнават нуждата от обучението и то им става приоритет“, обяснява училищният ръководител. В момента в гимназията присъствено се обучават 30 ученици и още 20 – дистанционно.
Българският език е бил матуритетен във Франция в продължение на повече от 50 г. като трети чужд език и това е носело на учениците допълнителни точки към френската диплома. Затова към БНУ „Кирил и Методий“ е имало и специален курс за подготовката на учениците за матурата по български език. През 2018 г. обаче в страната се прави реформа на матурата и от 2021 г. учениците вече могат да се явяват на изпит само по език, който се изучава във френско училище. Преди това са можели да избират матура измежду 40 езика, сред които е и българският. Сега тази възможност отпада.
Тогава какво мотивира децата да ходят на българско училище? „Мотивацията според нас е свързана пряко с усещането за напредък – категорична е Камелия Конакчиева-Трибулен. – Разбира се, да им е интересно и да имат и други занимания, също играе роля. Но сме убедени, че устойчивата мотивация, която ги кара да останат до XII клас, не е свързана пряко с играта и забав-
ленията, а именно с усещането за напредък. За да ги доведеш дотам обаче, безспорно най-голямо значение има учителят, както и начините на преподаване. Ако едно дете не знае български, а ти му преподаваш за съществително и прилагателно, когато то ги няма в речника си, няма как да напредва. И при най-добрия учител, и при най-игровите методи, няма да научи нищо. И ще отпадне след 1, 2, 3, 4 години заради неадекватната методика, заради която не може да отбележи напредък и да проговори. Затова често си мисля, че не се справяме достатъчно добре, въпреки че съм много горда от резултатите, които постигаме. Но когато децата започнат да намаляват в прогимназията, го отчитам като наш провал въпреки ролята на другите фактори.
Можем да говорим за система за обучение по български език като втори/чужд едва от 6 години, когато попаднахме на специалист, който започна да работи системно, да създава собствена учебна система. Освен нея имаме още една учителка, която се занимава с българския език като чужд. В Тулуза и в Лил също имаме учители, които се опитват да прилагат тази система и да работят с децата, но е много трудно в такъв формат със собствени материали. Имаме много опит с чуждоезиков поток още от 2007 г. Осъзнахме го като нужда още тогава. Но имахме различни преподаватели, които невинаги постигаха успехи именно поради липсата на методически издържана система по български като чужд за деца. Сега вече се забелязват първите резултати и виждаме, че тези ученици не се отказват.
Разликата е радикална при преподаването на българския като чужд език – това е друг предмет. И за да се води такъв, са нужни други програми и материали, които към момента липсват. А след това трябва да се обучат и учители, които да могат да работят по тях. Дори българските филолози и добрите учители нямат непременно представа от чуждоезиковата педагогика. Още по-малко началните учители, които са най-ангажирани в нашите училища.
И всъщност това, което спасява нашите деца, са учители, които успяват спонтанно да се ориентират какво да правят. Това са обикновено чуждоезиковите филолози с опит в преподаването на чужд език.“
Учителите днес са 30, като 19 от тях са в училището в Париж. Дистанционното обучение започват с наличните учители. Но понеже най-много са желаещите да се обучават в събота, се налага да наемат и допълнителни учители. Сега в училището има 4 учителки, които преподават само онлайн. Едната е Миряна Янакиева – преподавател в Университета в Страсбург по български език и литература в департамента по славистика от 2018 г. За две-три години тя успява да умножи по 4 интереса към специалността там. Мариана Бакърджиева преподава по БЕЛ от България, а по история и география – Яна Тодорова, която се справя толкова добре, че нейните услуги ползват няколко неделни училища в чужбина. Четвъртият дистанционен педагог е учителка, която е преподавала присъствено в Париж, но се налага да се премести в Южна Франция и сега поема почти целия начален курс, който учи онлайн.
От 2018 г. в школото има група за народни танци „Българчета“ и вокална група „Китчица“, а от тази – и театър, който е задължителен за малките ученици и за чуждоезиковите класове.
За задържане интереса на гимназистите голяма е ролята и на учителката по БЕЛ Румяна Шибилева-Ронжие. Тя преподава тази година на VI клас в прогимназията, на IX и X клас в гимназията и на един клас за възрастни с шестима френски татковци.
„Тя много държи учениците да вървят по следите на бележитите българи в Париж. Затова всяка година поднасят цветя на барелефа на Васил Левски и на плочата на Захари Стоянов. Организират литературно четене или открит урок на гроба на Мина – музата на Яворов – казва училищният ръководител. – Участваме и в Салона на книгата на Балканите – ИНАЛКО, Париж. Това е много мотивиращо за големите, защото за подготовката за него се свързахме с румънско, гръцко и турско училище. Всяка година се опитваме да намерим обща тема, по която нашите ученици в рамките на този салон да излязат на сцената и да представят част от балканската литература на френски. Досега са представяни Хитър Петър, Йордан Радичков и т.н. За гимназистите се правят и срещи с известни личности от областта на културата – големи преводачи, писатели, известни актьори. Миналата година организирахме прожекция на филма „Петя на моята Петя“ и среща с продуцента му Николай Урумов, за да имат досег до българска култура.“
Повод за традиционното вече литературно четене през октомври на гроба на Мина в парижкото гробище Булон Бианкур става един необикновен час по български език, когато Румяна Шибилева-Ронжие трябва да преподава за деепричастия. В класа обаче има нов ученик – Иван, на когото тя дава учебниците по БЕЛ и литература. Той ги разглежда, попада на стихотворението „Две хубави очи“ и възкликва: „Госпожо, това стихотворение е написано за моята баба“.
„Разбирате колко много се изненадах, защото Мина умира много млада, не е била женена. Помолих Иван да обясни какво има пред вид. Стана ясно, че неговият баща – проф. Стойчо Пеев, е от семейството на Мина Тодорова. Иван прочете стихотворението и стана толкова вълнуващо, че всички забравихме за деепричастието, а урокът се превърна в литературен – спомня си учителката. – Разказах на учениците за живота на Яворов, за съдбата на Мина и за тяхната голяма платонична любов. Този час доведе до сродяването на нашето училище с тях. Учениците винаги много добре се подготвят за литературното четене, учат с огромно желание стихотворенията на поета, посветени на Мина..“
Румяна Шибилева-Ронжие споделя също, че не спира да благодари всяка събота и на учениците, и на техните родители за това, че отделят от свободното си време, за да идват при тях. „Може да ви звучи много елементарно това, което ви казвам. Но тук, в това натоварено ежедневие и в тази среда, в която за французите уикендът е нещо свещено, те наистина заслужават благодарност за усилията си – твърди учителката по БЕЛ. – Благодарна съм на всички тези френски татковци, които се лишават от удоволствието да отидат някъде за уикенда. А някои от тях посещават и курс по български за възрастни само за да дойдат да научат езика на своите съпруги и деца. Както и на гимназистите, които също се лишават от съботните забавления със своите връстници.“
Друг мил спомен е свързан със задачата учениците да напишат есе какво им дава българското училище в събота. Тогава едно момиче от първите випуски абитуриенти на БНУ „Кирил и Методий“ (такива има от 2009 г.) – Ирена Иванова, пише че това е нейната съботна глътка България. „Толкова се развълнувахме, че оттогава го ползваме като мото на училището и на други наши дейности – разказва Румяна Шибилева-Ронжие. – Използвахме фразата и като заглавие на вълнуващия филм „Моята съботна глътка България, или с моя любим поет на любимо място в Париж“. Нашите абитуриенти от випуск 2022 го направиха, за да кажат сбогом на българското си училище. Във филма всеки от тях рецитира свое любимо българско стихотворение на култово място в Париж. Само на едно от момчетата – Стефан, записът не беше сполучлив, а той вече беше заминал на студентски стаж във Варна.
Помолихме го оттам да снима как рецитира любимото си стихотворение „Невинно свята орхидея“ – последното на Яворов след смъртта на Мина, когато той обявява, че повече няма да пише поезия. Стефан го рецитира на фона на корабите и писъците на чайките от България.
Имаме и други ученици като Стефан, които вече са студенти във Франция, но продължават да идват в XII клас при нас, за да завършат българското училище. Не защото трябва, а защото при нас овладяват българския език на по-високо ниво и могат да го практикуват в официална среда. Разширяват речника си, изучавайки българска литература, история и география на България. И това е много полезно за бъдещото им професионално реализиране. Защото владеенето на рядък език е голямо предимство.“
БНУ „Кирил и Методий“ е и единствената неправителствена българска образователна организация, която печели и реализира проект „Традиционни пролетни празници в Европа“ като координатор по прог-
рама „Еразъм+“. Нейни партньори са още три български училища – „Азбука“ в Дъблин и българските училища в Будапеща и Прага. Продуктът от него е сборникът със съчинения, песни и стихотворения „Пролет над Европа“. Те са дело на учениците от четирите училища и в тях те пишат за традициите при отбелязването на пролетните празници в България, Франция, Ирландия, Унгария и Чехия. В рамките на Проекта децата си гостуват, пътуват, създават нови приятелства и им е много интересно.
Парижките възпитаници ходят на поклонение в Рим на гроба на Кирил в базиликата „Сан Клементе“. Минават по българските следи във Вечния град. Ходят на посещения и в Европейския парламент в Брюксел и не спират да питат кога ще пътуват пак.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg