Математиката не е страшна

Няма смисъл да създаваме потиснати хора, които да смятат, че не са добри в дадена област, казва учителката Стелиана Кокинова

Зина СОКОЛОВА

Стелиана Кокинова е старши учител по математика в Първа английска езикова гимназия от 1989 г., с първи клас квалификация. Съавтор е в над 20 учебници и учебни помагала. На форум за образованието и новите технологии, състоял се наскоро, тя представя доклад на тема „Спонтанната аналогия като евристика за решаване на по-сложни математически задачи“.
„Винаги леко съм завиждала на колегите по химия, които имат възможността да смесят две вещества и изведнъж – бум! – да стане нещо много ефектно и запомнящо се. Това се харесва на децата –
с усмивка казва тя. – При математиката не е така. Асоциират тази наука едва ли не само с лист и молив, с тебешира и черната дъска, с преподавател с очила. Опитвала съм се да изляза от тези представи, доколкото мога. Нещата се промениха преди около 15 години, когато започнах да използвам в работата си динамичен софтуер „ГеоГебра“. С него може да проверите например как се изменя лицето на триъгълник при промяна на елементите в него. Може да проследите каква следа ще остави върхът на параболата y=ax2+bx+c, ако решим да променим коефициентите a, b или c.
Нещата могат да бъдат поднесени лесно и запомнящо се по този начин. Моя бивша ученичка, която имаше огромни притеснения с усвояването на материала по математика в IX клас, в момента, в който навлезе динамичният софтуер в часовете, се усети в свои води. Както ми сподели тя по-късно – „Най-накрая се почувствах добре дошла в свят, за който си мислех, че завинаги ще остане със затворени за мен врати“.
Докладът, който представих на форума за образование и нови технологии, има за цел да даде още една опция на учениците при решаване на задачи. Аналогията е способ на разсъждение, който позволява да се пренасят знания от една област в друга или от един случай към друг чрез установено съществено сходство между областите или случаите. Първата област или ситуация се нарича база, а втората – целева, като най-труден е въпросът как да се определи, кое сходство е съществено.“
Спонтанната аналогия не разчита на динамичен софтуер. По принцип обучението по математика дълги години е насочено към това да се решават класове от задачи, които да се прилагат и припознават в нова среда. Ако човек успее да си създаде такъв модел, той би могъл да припознае например идеята, която е в една геометрична задача, като алгебрична. И обратното.
„Ето пример – казва Кокинова. – Разглеждаме една система от три уравнения с три неизвестни от втора степен, която не е никак лесна за решаване. Ако започнат самите уравнения да ни „говорят“, ако разпознаем нещо в тях, което е от геометрията и ни напомня намиране на дължина на страна в триъгълник, прилагане на косинусова теорема, системата става лесна за решаване. Това е аналогията, която се опитвам да подскажа на учениците, че би могла да се направи. Тя не може да се прилага за всяка задача.
Всякакви методи са добри – дали динамичен софтуер, дали ще бъдат нови технологии за изследване, дали старите изпитани методи – хубаво е методите да се допълват и надграждат. Трябва да вземем най-доброто от последните стотина години в преподаването по математика, да го съчетаем с новите технологии и нещата ще се получат много по-лесно. На форума, на който присъствах, за мен беше много полезно да видя как технологиите и иновациите могат да бъдат внедрени и в други часове. Имаше много университетски преподаватели. Колегите работят много. И когато виждаш, че и на други места се полагат усилия, добиваш увереност да продължиш в тази посока.“
Стелиана Кокинова си спомня времето, когато намаляват чувствително часовете по математика в учебната програма. Признава, че за нея този въпрос е изключително болезнен. През последните 20 години използва всякакви форуми, на които се събират математици, за да постави многократно проблема.
В VII клас учениците са свикнали да бъдат натоварвани с математика, да имат повече часове – по 6 – 7 часа седмично, обяснява тя. И когато дойдат в VIII клас, часовете падат до 2 или 3 на седмица.
„Опитвахме се да ги допълваме със СИП. Но лошото е, че при свободно избираемите предмети групата трябва да бъде не повече от 30 души, за да има някакъв смисъл. А когато от випуск със 180 ученици желаещите са 150, това няма как да стане. Предложиха ми да ги подбирам с конкурс, но за мен това е несериозно. Няма значение дали едно дете е гениален математик, или не, то има право да научи повече, щом го желае.“
Нещата донякъде се коригират с въвеждането на профилирани паралелки в XI и XII клас. Но повечето часове и по-усиленото изучаване на математика е отложено във времето след XI клас. В VIII, IX и X клас часовете са средно по три.
„Имала съм късмета през всичките години да работя с мотивирани ученици – казва Кокинова. – Те са ме зареждали, надявам се, че и аз съм ги зареждала по някакъв начин. Ако успея да ги убедя, че математиката не е толкова страшна, ще съм много доволна. Няма смисъл да създаваме потиснати хора, които да смятат, че не са добри в дадена област. Всеки е добър в нещо. И в крайна сметка, нека да избере това, което му харесва най-много. Важното е да не се притеснява да опитва нови неща, да не изпитва комплекси. Човек може да се справи с почти всичко. Само да го иска и да е здрав.“