Как да управляваме стреса*

В съвременните условия един от ключовите фактори за организационната ефективност на училищната институция е прилагането на гъвкаво управление. Наличието на атмосфера на позитивни отношения, сътрудничество и положителни емоции в значителна степен влияе върху психическото състояние на субектите в училищната общност. Специално внимание е необходимо да се отделя на създаването на условия, подпомагащи процеса на управление на междуличностните контакти и взаимоотношения в училището. Това е един от ключовите фактори за постигане на организационна ефективност.

Гл. ас. д-р Мирослав Терзийски,
Югозападен университет ,,Неофит Рилски“ – Благоевград

Пряко отношение към тази ефективност има стресът. По своята същност стресът е неспецифична реакция на човешката психика и физика към всяко напрежение, дразнене, в резултат на което личността се подготвя за предприемане на действия. Стресът е нормален начин за приспособяване към измененията на външната среда.
Когато напрежението, дразненето надхвърлят адаптивния потенциал на организма, стресът може да се превърне в източник на сериозни разстройства със съществен характер. Сред основните фактори, влияещи на стреса в училище, се открояват физически фактори – шум, температура на въздуха, запрашване, замърсявания и др.;
междуличностни отношения – неправилна оценка, базирана на повърхностни и необективни критерии, завист, неразбиране, личност-
но незачитане и пренебрежение, грубо поведение и др.; организационни и длъжностни изисквания – правила, свързани с изпълнение на служебните задължения, дисцип-
лината, йерархията и др.
Всяка промяна е трудна, провокира безпокойство, несигурност, стрес, независимо дали става
въпрос за непозната учебна програма, или за нов екип от лидери.
Основните последствия от стреса са физиологически – високо кръвно налягане, сърдечен или мозъчен удар и др.; психологически – депресия, агресия, емоционален взрив; поведенчески – умора, алкохолизъм, злоупотреба с медикаменти и др.; организационни – ниска ефективност на учебния процес, отсъствие от работа и др.
В резултат от изследвания се констатира, че в сравнение с други професионалисти учителите страдат повече от изтощение, умора, главоболие и напрежение. Психичните и психосоматичните заболявания също са свръхпредставени при учителите. Авторите подчертават, че емоционалното изтощение на учителите има неблагоприятен ефект върху качеството на преподаване, както и намалява постиженията и мотивацията на техните ученици. Данните, които се посочват за стреса при учителите в Швейцария, звучат тревожно. Обобщеното представяне на резултатите показва, че има голямо текучество, особено сред младите учители, като 40 – 50% напускат професията през първите пет години от учителската си кариера. Освен това стресът е причината много учители да се пенсионират по-рано.
Тези и подобни изследвания красноречиво показват необходимостта от разбиране и предотвратяване на стреса на учителя, включително засилване на вниманието в училищната организация към проблема. Поставя пред директорите изключително важната задача за търсене на адекватни възможности за справяне с тази ситуация.
Управлението на училищната организация трябва да бъде такова, че да се предотвратяват ситуации и действия, водещи до изтощаването на учителите, и те да бъдат подкрепяни в генерирането на позитивни, уважителни и доверчиви социални взаимодействия с ученици, колеги, ръководство.
Стресът, преживян от учителите, може да доведе до негативни реакции, нежелано поведение, до поставянето им в ситуации, с които не могат или им е много трудно да се справят. В този контекст е от изключителна важност да се гарантират необходимите ресурси, за да се справят с изискванията, с които се сблъскват. За предотвратяването на стреса е важно да се подчертае, че изискванията към учителите са управляеми и че те разполагат с необходимото, за да ги изпълнят.
Успешното взаимодействие е в основата на успешното обучение и създава учебни среди, в които всички да се чувстват разбрани, комфортно, защитено, без да изпитват напрежение. Взаимното доверие, уважение и признание са характерни черти на това взаимодействие.
За целите на разглежданата проблематика е направено анкетно проучване с 237 учители от 11 области в България, работещи в различни етапи на училищното образование. Анализът показва тенденцията, констатирана в Швейцария – желанието на учителите да напуснат училище, въпреки че харесват професията си. Независимо от местоработата – масово училище или център за специална образователна подкрепа, българските учители също изразяват желание да напуснат образователната институция въпреки позитивното си отношение към учителската професия. Споделят, че стресът е достатъчно голям и независимо от факта, че в последните години финансовите параметри са по-добри, при възможност биха напуснали. Голяма част от тях обаче не го правят поради трудностите при намиране на друга работа. Категорични са, че ако намерят подходяща такава, биха се разделили с професия си – това декларират 72,73% от учителите на възраст от 30 до 40 години.
За българските учители непрекъснатите промени в нормативната уредба за училищното образование са източник на психологически и физиологичен дискомфорт.
В този ред на мисли, трябва да се подчертае засилването на интереса към проблемите на управлението на стреса, тоест към т.нар. стрес мениджмънт.
Може да се обобщи, че в повечето случаи управлението на стреса се определя от изследователите като вид дейност на субект или организационна структура, интегрирана в общата система на професионалния труд и насочена към намаляване интензивността и разрушителното въздействие на стресовите фактори, определени от външната социална или вътрешната професионална среда. Фактори, които са актуализирани в пространството на трудовата дейност с цел запазване параметрите на професионалната дейност или личностно-професионалната устойчивост на човека. Управлението на стреса се определя като инструменти, стратегии или техники, които водят до намаляването му и понижават негативните въздействия, които оказва върху психическото или физическото благосъстояние. Управлението на стреса на работно място включва както индивидуални, така и организационни подходи.
Предизвикателствата, пред които е изправено днес българското училище, провокират още повече появата на стрес. В тази връзка, направеното изследване с посочените по-горе учители, както и с 32 директори – 29 на масови училища и трима на центрове за специална образователна подкрепа, показва, че особено стресиращи са следните предизвикателства: промените, които налага приобщаващото образование, и изискванията, които то поставя; появата и разпространението на COVID-19; обемът на допълнителната документация, която трябва да се попълва.
Стресът не може да се избегне. От една страна, обхваща все повече ученици, учители и ръководители на училищни институции, а от друга – се проявява все по-често и по-ярко.
Въпреки че умерените дози стрес са необходим елемент за дейностната активност, когато са свързани с трудовата дейност и/или организационния живот, стресът предизвиква сериозно разстройс-
тво на личното здраве или на организационните взаимоотношения. Възниква необходимостта от поставяне на стреса в разумни рамки, така че да бъде безопасен за индивидите или за „здравето“ на организацията. Важна цел е използването на стреса в качеството на естествена и продуктивна сила. Управлението на стреса, с други думи, минимизирането на негативните последствия от него предполага реализирането на два основни типа действия – в индивидуален и в организационен аспект.
По отношение на индивидуалния аспект стресът може да бъде контролиран чрез лични действия – избягване на стресови ситуации; спокойна реакция по отношение на стресовите ситуации; намаляване на стресовата ситуация до нивото на поносим стрес.
От особена важност са действията по отношение на организационния аспект.
Те налагат осъществяването на два типа управленски действия – управление на междуличностните контакти и взаимоотношенията в организацията, както и осъществяване на инициативи, насочени към подобряване на атмосферата в училищната организация.
Поведението на директорите в различни ситуации, възникващи в училището, е в пряка връзка с ефективното управление на междуличностните контакти и взаимоотношения в институцията. Това изисква изграждането на съответен модел на поведение, който да бъде не само външен израз, а да отговаря на вътрешната убеденост и нравственост на ръководителя.
Управленската етика и естетика не се дават наготово, изискват се усилия за изграждането им. Те са не само резултат на самоосъзнаване, а често са резултат на възпитание, самовъзпитание. Започват от обикновени, но изключително необходими елементи на междуличностни взаимоотношения в организацията, като сутрешния поздрав, внимание към техниката на разговора, отправянето на бележки и корекции, поставянето на задачи, изказването на похвали, препоръчване за осъществяване на продължаващо обучение с цел повишаване на компетентността и др.

Свързани статии:

Подготвени за дигиталното поколение Какъв трябва да бъде учителят на 2021 г. Дигитализацията на образователните програми – новата норма* Всяко шесто дете у нас е извън училище