Творбите са по-важни от биографиите

Проф. Боянка Арнаудова – водещ музикален критик и изследовател на българското оперно творчество и изпълнителско изкуство, разкрива защо в последните години професионалната музикална критика у нас е на изчезване.

Тя споделя, че радостта от появата на много вестници в България след демократичните промени през 1989 г. скоро е била попарена. „Появата на много нови вестници изглеждаше добре за хората, които се занимавахме с художествена критика – мислехме, че се разкрива ново поле за изява. Оказа се илюзия, защото всички – и съществуващи, и новосъздадени издания, се хвърлиха в посока, която им се виждаше най-привлекателна – занимателни и любопитни текстове, информиращи за личния живот на артистите, куриозни случки и тем подобни, привличащи вниманието на читателя. Нещо, което се нарича жълта преса. Съжалявам този , който ще пише историята на българската музика от 2000-ата година насам. Един голям отрязък няма да има оценъчна регистрация. Защото единственото, което ще намери, са анонси, тук-таме представяне на артисти, но оценка почти няма да прочете. Да не говорим за концертния живот. Донякъде оперните премиери се отразяват, но за концертния живот, а това са стотици концерти, няма и следа… Отсъствието на професионална оценка на случилото се в концертната зала води до безкритичност, размиване на границите добро – лошо, хубаво – грозно. Като няма критика, внимателна, утвърждаваща или остра, изпълнителите започват да вярват, че всичко, което са направили, е прекрасно.”

Четете повече в бр. 51 – 52, 21 декември 2017 г.