КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
МЕТОДИКА
Превъзмогване на етнокултурните стереотипи в новелата за Саладин и Мелхиседек (І,3) от Бокачовия сборник с новели „Декамерон“ (методически проект)
Резюме. Чрез интерпретация на новела от Бокачовия „Декамерон“ настоящият методически проект си поставя за цел да демонстрира тълкувателски подход, основан на разбирането за текста като възможност, чието осъществяване зависи от читателя. Наблюденията са насочени към отношението разказвач – комуникативна ситуация, към опровергаването на определени етнокултурни стереотипи чрез изграждането на персонажите. Очертани са възможни междутекстови връзки, за да бъдат насърчени учениците да интерпретират текста в потенциалната му отвореност към множество други текстове.
Ключови думи: ренесансова култура; разказвач; персонаж; етнокултурен стереотип
Иван Велчев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ – София
ЕЗИКОЗНАНИЕ
Напрежението между маскулинизмите и феминативите в езика на политическата коректност
Резюме. Маскулинизацията е разпространена в много езици, защото мъжките наименования (маскулинизмите) се смятат за по-престижни при назоваването на жени според професията, дейността, социалния статус. Затова е любопитно, че маскулинизмите не са възприемани като политически коректни названия.
Наименованията от женски род за професионалната заетост на лица от женски пол в медиите и изобщо в речевата практика често се появяват в дискредитиращ и дискриминиращ жената контекст, който утвърждава стилистичната им пейоративна принадлежност. Въпреки това те са предпочитани като политически коректни номинации. Езиковите реформи за създаване на културночувствителен език препоръчват феминативите като недискриминативни по отношение на пола и като механизъм за възстановяването на равенството между половете в обществото. Въз основа на анализа на редица примери от медийни текстове статията показва, че евфемистичната употреба на маскулинизмите е причина за предпочитанията на носителите на езика към тях. Ироничните и пренебрежителните конотации на феминативите формират тенденцията те да бъдат избягвани в речевата практика.
Ключови думи: маскулинизми; феминативи; политическа коректност; медийна реч
Андреана Ефтимова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Френски нюанс в езика на Йордан Йовков
Резюме. Изследването е опит да се реши една лексикална загадка, поставена пред читателите от известния български белетрист Йордан Йовков, която остава неразгадана повече от 100 години. Обект на проучване е френската дума poilus, за която Йовков казва, че има точно българско съответствие, но не го назовава. Използваните методи са сравнителният анализ на българските преводни еквиваленти на емпрунтизма poilus и анкетният метод. Проследен е ходът на дискусията и са формулирани хипотези по този традуктологичен въпрос, като е направен опит да се даде аргументиран отговор на поставения белетристичен ребус.
Ключови думи: традуктология; лексикология; poilus (Feldgrauen); Първа световна война
Димитър Веселинов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Време ли е за дискусии относно проблема л като ў в училище? (въз основа на експеримент в начален курс върху правописа на думи, съдържащи л и у)
Резюме. Статията обръща внимание на проблемите с правописа на думи, съдържащи буквите л и у, които произхождат от масовата некоректна артикулация на алвеоденталната съгласна [л] като [ў] и съответната ѝ перцепция.
В предишни публикации доказваме, че такъв проблем съществува и може да се разглежда в рамките на Теорията за езиковото управление (LMT). Хипотезата, на която се основава изследването, е, че този проблем е повсеместен и достатъчно сериозен още в началното училище при усвояването на правописа, така че да провокира дискусия за нуждата от специално внимание към него. Целта на настоящата статия е да представим експеримент, проведен с 8 – 9-годишни ученици от началното училище, какъвто до този момент не е провеждан. В него участие взеха 84 ученици от четири училища – две от Благоевград и по едно от Варна и Поповица (Пловдивско). Резултатите потвърждават нашата хипотеза за ясна тенденция към допускане на правописни грешки в думи, съдържащи буквите л и у.
Ключови думи: правописни грешки; начално училище; алвеолна съгласна [l];
кирилски букви Л и У; Теория за езиковия мениджмънт
Гергана Падарева-Илиева, София Мицова
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ
Символика на женските коси в поезията на П. Яворов
Резюме. Статията разглежда неизследвания досега в българското литературознание образ на женските коси. Той е откроен в около десет на брой стихотворения на Пейо Яворов. Целта на изследването е да се разкрие богатата гама от символизации, които този образ има. Фокусът е насочен върху произведенията „Ела“, ‚Проклятие“, „Песен на песента ми“ и „Маска“. Статията също така щрихира и характерни особености на Яворовата поезия, като образа на нощта, женските очи и възраст. В текста е направен паралел между образа на женската коса и нейната съблазняваща функция в стихотворението „Маска“ и механизмите на изграждане на този образ в прозата. За пример са дадени разкази от емблематичните цикъли с разкази „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин и „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков.
Ключови думи: жени; символика; П. Яворов; поезия; проза; съблазняваща коса
Боряна Владимирова
Институт за литература – БАН
„Тютюн“ – между политическите пристрастия и библейската проблематика
Резюме. В „Тютюн“ е очертана схемата на колизията баща – синове, но и между синовете. Романът отразява не просто края на заедността в дома (подложено е на съмнение дори и някогашното добруване в родовото пространство), но и разпада на света в неговите физически и духовни измерения, представен като край на един политико-икономически строй и начало на друг. Димитър Димов представя свят, в който децата са съгрешили, зашото отказват да се подчинят на установената рамка за живот. В романа децата не просто не споделят ценностите на своите родители, но и оценностяват поведение, заклеймено до този момент като неморално. В друг случай младите стигат до фанатизирана крайност в утвърждаването и „проповядването“ на новия ред. Парадоксът в романа на Димов се открива в осъзнаването на падението, но и в отказа на героите да извървят обратния път към разкаянието.
Ключови думи: блудния син; позор; покаяние; колизия; пристрастие
Велика Гюлемерова
Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации – Бургас
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ
Равнище на формираност на езиковите и литературните компетентности на учениците в IV клас
Резюме. Статията представя анализ на теоретичните постановки във връзка с общуването на майчин език, като една от ключовите компетентности,
и обучението по български език и литература и на емпирично изследване чрез дидактически тест на степента на формиране на езиковите и литературните компетентности на учениците от IV клас. Тестът се състои от три части – диктовка, четене с разбиране и тест за установяване на езикови компетентности. Посочват се силните страни и слабостите в овладяването на учебния материал във връзка с учебните програми на Министерството на образованието и науката. Коментират се вероятните причини за затрудненията на учениците. Посочват се възможни пътища за преодоляването им. Правят се конкретни изводи.
Ключови думи: начално училище; компетентности; майчин език
Десислава Петрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Рецензии и информация