Проф. д.ф.н. Красимира Алексова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-1-2-K
Резюме. Основната цел на настоящата работа е да аргументира виждането, че в обучението по български език в средното училище трябва да се включат не само индикативът и ренаративът (преизказните форми), но и другите два косвени евиденциала – конклузивът (умозаключителните форми) и дубитативът (недоверчивите форми). В изпълнение на тази цел в настоящата работа се разглеждат значенията, формите и основните употреби на четирите евиденциала в съвременния български език: индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив. Изказва се схващането, че граматикализацията на евиденциалността в съвременния български език не е завършен процес поради две основни причини: наличието на три вида форми за отрицателните форми на бъдещите времена и разкъсваемостта на всички композирани евиденциални форми.
Ключови думи: евиденциалност; индикатив; ренаратив; конклузив; дубитатив; обучение по български език в средното училище
Свързани статии:
За конклузива в обучението по български език като чужд
Теоретичен модел за формиране на медийна грамотност чрез извънкласни форми на работа на ученици в етапа I – IV клас
Човекът като минало (реаллитератур и техники на забравата след смъртта на авангарда)
Problems and Perspectives for Social Entrepreneurship in Higher Education
