(Владислав Миланов. Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025, 295 с.)
Гл. ас. д-р Зорница Иванова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2026-1-11-ZA
Монографията на доц. д-р Владислав Миланов „Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика“ представлява задълбочено научно изследване в областта на историческата лингвистика и културната история на България. Темата е важна за националната филологическа наука, тъй като разглежда езика не само като система от правила и норми, но и като социален и културен феномен. Изследването вплита езиковото развитие с процесите на изграждане на националната идентичност през епохата на Възраждането. Още със заглавието авторът подсказва своя интердисциплинарен подход – езикът се мисли едновременно като обект на възрожденските процеси и като активен фактор, който сам участва във „възраждането“ на националното съзнание.
Трудът е обемен (295 стр.), добре структуриран и подчинен на ясно формулирана концепция. В увода авторът очертава предмета на изследване – възрожденските текстове като езикови и културни свидетелства, които носят в себе си динамиката на формирането на новобългарския книжовен език.
В първата част авторът предлага обзор на историографията и предходните изследвания, като систематизира приноса на българските езиковеди и филолози. По този начин се изясняват научният контекст и мястото на настоящата работа в него.
Втората част е изградена върху анализ на корпус от възрожденски текстове – художествени произведения, учебници, публицистика, преводи. Тук авторът извежда основните езикови особености: нестабилност на правописната система, конкуренция между старобългарски и нови книжовни модели, динамика в морфологичните и синтактичните структури.
На социолингвистичния контекст е посветена следващата част от монографията, в която езиковите промени се разглеждат като резултат от културни и обществени процеси – образованието, печатната дейност, националноосвободителното движение. Миланов аргументира, че езикът на Възраждането не само отразява, но и конституира модерната българска културна идентичност.
В заключителната част авторът предлага нова интерпретация на понятието „(въз)раждане на езика“ – не като линейна езикова еволюция, а като резултат от сложни взаимодействия между традиция и новаторство, между локални говори и книжовни модели, между културни идеологии и езикови практики.
Монографията е изследователски прецизна. Използван е комплексен методологически инструментариум: историко-езиков анализ; сравнителен подход; елементи на социолингвистиката и културологията. Авторът се отличава с критично отношение към изворите и умение да съчетава езиковата и културната перспектива, като изгражда интердисциплинарен модел за интерпретация.
Съществени приноси на труда са систематизацията на възрожденските текстове като корпус, отразяващ езиковата динамика, както и новата интерпретация на процеса на кодификация на новобългарския книжовен език. Към приносите могат да се добавят и въвеждането на концепцията за езика като активен фактор във възраждането на националната идентичност и интегрирането на социолингвистични подходи в традиционно историко-езиково изследване. Тези приноси показват оригиналността на автора и значимостта на труда за българската хуманитаристика.
Монографията на д-р Владислав Миланов „Езикът на Възраждането и (въз)раждането на езика“ е високонаучен труд с безспорни приноси за изследването на историческата лингвистика и културната история на България. Авторът демонстрира широка ерудиция, методологическа прецизност и умение да интерпретира езиковите явления в по-широк социокултурен контекст. Трудът е ценен както за специалистите по българска филология и история, така и за по-широк кръг хуманитаристи. Считам, че монографията отговаря напълно на изискванията за научна публикация от този ранг и е приносен етап в изследванията на българския език.
Language between Revival and (Re)Birth
(Vladislav Milanov. The Language of the Revival and the (Re)birth of the Language. Sofia: St. Kliment Ohridski University Publishing House, 2025, 295 p.)
Dr. Zornitsa Ivanova, Assist. Prof.
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Faculty of Slavic Studies, Department of Bulgarian Language
Sofia, Bulgaria
Е-mail: z_lyubenova@slav.uni-sofia.bg
>> Изтеглете статията в PDF <<

