Проф. д-р Силвия Николаева,
гл.ас. д-р Симеон Сапунджиев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Статията представя резултатите от проучването и критичния обзор на интегирани политики и добри практики за подкрепа на личностното развитие в България през принципите на екосистемната парадигма в социалните изследвания. Водещият изследователски въпрос предполага идентифицирането на екосистемните измерения на актуалните политики и практики, оценени чрез критериална скала, която интегрира екосистемни ценности и приоритети, кръговрат и равнища, мрежи и вериги, социален и екологичен отпечатък. Методологията се основава на анализа на стратегически, нормативни и институционални документи и доклади с изследване от типа case study на три добри социални практики за регионална подкрепа на различни целеви групи. Резултатите очертават сфери на значителен екосистемен напредък по отношение на стратегическото концептуализиране и нормативна рамка на интегрирани цели, ценности, приоритети и подходи. Същевременно на равнището на междусекторната (външна) екосистема на интегрираната подкрепа на личностното развитие все още са налице сериозни нормативни и приложни слабости и пречки, които ограничават тяхното въздействие, обхват и устойчивост.
Ключови думи: екосистема, интегрирани политики, интегрирани практики, подкрепа на личностното развитие, образование, социална работа
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Образователни (транс)формации след COVID-19 – промени и възможности
Измерения на ценностния подход в академичната подготовка и практиката на социалните работници
Социалната педагогика в ХХІ век – в търсене на идентичност и метанаучни измерения
Ангажираност към учене чрез използване на смарт технологиите в образованието
