Висшите училища от цяла Азия продължават да подобряват своите показатели в сравнение с тези в САЩ и в Европа. Това личи от данните от обявената преди дни класация Times Higher Education World University Rankings by Subject 2026. Тя оценява университети в 11 предметни области, които обхващат 148 отделни дисциплини, използвайки усъвършенствана версия на общата методология на World University Rankings 2026 и нейните 18 индикатора за представянето.
Рейтингът оценява силните страни на всяко висше училище по отношение на обучение, научноизследователска дейност, трансфер на знания и международен престиж.
Особено видим е ръстът в резултатите на университетите от Азия в областта на STEM дисциплините (наука, технологии, инженерни науки и математика). Сред азиатските университети 17% са се изкачили в класацията за науки за живота, 16% във физически науки и 19% в областта на компютърните науки. Но те ускоряват напредването си и в областта на хуманитарните и социалните науки и в изкуствата.
И докато на най-високите места на класацията имената остават почти непроменени, по-задълбоченият анализ показва възход в показателите на онези след тях, се посочва в анализа на Times Higher Education.
САЩ остават в доминираща позиция с 68 от 111-те топ 10 места,
което е ръст с едно в сравнение с миналогодишната класация. Общият брой на представители от Обединеното кралство пък спада леко до 29. Американските университети „Харвард“ и „Станфорд“ и британският „Кеймбридж“ са единствените, които се появяват в топ 10 на всички 11 тематични класации.
В същото време, към четирите топ 10 позиции в областта на образованието и бизнеса, които имаше миналата година, Китай печели още три през 2026 г. А почти половината от азиатските институции (47%) са подобрили класирането си в областта на правото, 32 на сто са го направили в образованието, 29% в изкуствата и хуманитарните науки и 26% в бизнеса и икономиката, където за първи път в топ 10 попадат 3 университета от Азия – китайският „Цинхуа“ (3), Пекинският университет (7) и Националният университет на Сингапур (10).
За сравнение, само 17% в представените висши училища от Северна Америка и 13% от тези в Европа са подобрили позиции в областта на изкуствата и хуманитарните науки.
В същото време, в Китай 31 на сто от университетите са подобрили представянето си в областта на изкуствата и хуманитарните науки, 38% в образованието и цели 80 процента в сферата на правото. По подобен начин в Южна Корея 42% от висшите училища бележат ръст на показателите си в областта на образованието, а в Япония – 55 на сто в изкуствата и хуманитарните науки.
Според Филип Алтбах – почетен професор в Центъра за международно висше образование на Бостънския колеж, азиатските университети продължават стабилния си възход поради големи инвестиции в подобряване или създаване на интензивни изследователски университети не само в Китай, но и Южна Корея, Сингапур, Тайван и Малайзия. Той отбелязва, че академичните системи на континента вече са „узрели“, като налице е по-голям брой университети и често драматично разширяване на достъпа до висше образование.
„Поради тези причини азиатските университети сега са основни играчи на международната сцена. Глобалното висше образование става все по-многополюсно, като доминацията на Западна Европа и Северна Америка до известна степен отслабва. И това е нещо добро за висшето образование“, смята проф. Алтбах.
А Хуго Хорта – доцент във Факултета по образование в Университета в Хонконг, коментира, че продължаващото нарастване на обема на публикациите от Източна Азия в областта на хуманитарните и социалните науки вече е придружено от подобряване на качеството. Според него може би ключов двигател за възхода на тези теми в Азия е „манията“ сред докторантите в региона да публикуват статии. Той прогнозира, че университетите от Китай, Хонконг и Сингапур не само ще бъдат в топ 10 в близко бъдеще в тези категории, но може да поемат и лидерството.
Какво показват данните по области?
В област „Изкуство и хуманитарни науки“ са класирани 817 университета от 74 държави и територии, а водач става Масачузетският технологичен институт заради силно представяне в областта на качеството на изследванията и реномето по света. След него се нареждат университетите „Станфорд“ и „Кеймбридж“.
В област „Бизнес и икономика“ Масачузетският технологичен институт запазва първото си място, засилвайки качеството на изследванията и връзките с индустрията. Втори е „Станфорд“, а Университетът „Цинхуа“ (Китай) се издига до третото място, благодарение на много високо оценена изследователска среда. Сред десетте най-добри попадат и Националният университет на Сингапур и Университетът на Пeнсилвания (САЩ). В областта са класирани 1067 висши училища от 91 държави и територии.
В област „Компютърни науки“ са включени 1165 университета от 84 държави и територии. Номер едно е „Оксфорд“ заради изключително представяне в преподаването и международното реноме. Второто място заема „Кеймбридж“, а третото – Швейцарският федерален технологичен институт (ETH – Цюрих). За първи път в челната десетка пробива Пекинският университет поради бурното развитие на връзките с бизнеса.
В област „Социални науки“ класацията включва 1202 университета от 104 държави и територии. Начело излиза Масачузетският технологичен институт заради развитието на връзките с бизнеса и нараснал международен имидж. Негови подгласници са „Оксфорд“ и „Станфорд“. В първите десет отново влиза Университетът „Йейл“, благодарение на силно представяне в преподаването.
В област „Науки за образованието“ са обхванати 830 университета от 88 държави и територии. Начело остава „Станфорд“, показвайки извънредно добро представяне в развитието на изследователската среда и връзките с индустрията. След него се нареждат Университетът на Калифорния – Бъркли, и „Оксфорд“. Сред първите десет се завръща Университетът на Мичиган „Ан Арбър“, повишавайки представянето си в преподаването и изследванията.
В област „Инженерни науки“ ранкингът включва 1555 университета от 98 държави и територии. „Харвард“ продължава да е лидер благодарение на невероятното си представяне в изследователската област. Втори е „Оксфорд“, а третото място разделят Масачузетският технологичен институт и „Станфорд“. Пекинският университет пробива в топ 10 със силни оценки за преподаване и връзки с бизнеса.
В област „Право“, където са класирани 425 университета от 53 държави и територии, начело излиза „Станфорд“ заради изключително ниво на преподаване. Второто място е за Нюйоркския университет, а третото заема „Кеймбридж“. В топ 10 влиза Университетът на Мелбърн, Австралия, развил силна изследователска среда.
В област „Науки за живота“ са включени 1211 университета от 98 държави и територии. А водач на класирането е „Харвард“ благодарение на силна изследователска среда и качество на проучванията. Втори е „Кеймбридж“, а трети – Масачузетският технологичен институт.
В област „Медицина и здраве“ попадат 1230 университета от 102 държави и територии. На върха се изкачва „Оксфорд“ благодарение на силно представяне в преподаването, изследванията и връзките с бизнеса. Втори и трети са „Кеймбридж“ и „Харвард“. В топ 10 влиза и Университетът на Калифорния – Бъркли.
В област „Физически науки“ са подредени 1487 университета от 109 държави и територии. Водач е Калифорнийският технологичен институт („Калтех“), заради изключителни връзки с индустрията. Второто място поделят „Харвард“ и „Станфорд“. Сред първите десет влиза и китайският университет „Цинхуа“, отбелязвайки силно представяне в преподаването и изследванията.
В област „Психология“ присъстват 694 университета от 64 държави и територии. Лидер става „Кеймбридж“, а за това допринася неговото изключително международно реноме. Следват го „Станфорд“ и Университетът на Калифорния – Бъркли. В десетката се завръща Чикагският университет благодарение на качественото преподаване.
Българското присъствие
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ за поредна година влиза в класацията Times Higher Education Rankings by Subject 2026, като запазва броя на научните области, в които e класиран, но при по-голям брой участващи в класирането висши училища.
Най-старото ни висше училище заема 601 – 800 място в научна област „Изкуство и хуманитарни науки“ (601+ място преди година), 1001+ в „Медицина и здраве“ (801 – 1000 място през 2025-а), „Компютърни науки“ (1001+ преди година), „Науки за живота“ (1001+ година по-рано) и „Социални науки“ (1001+ в предходното издание), 1251+ място в „Инженерни науки“ (1001 – 1250 преди година) и във „Физически науки“ (1001+ през 2025-а).
В групата 1001+ в областта „Компютърни науки“ попада и Техническият университет в София, който запазва позиции. Най-голямото ни техническо висше училище отново е в групата 601 – 800 в областта „Изследвания в образованието“, влиза в групата 1251+ във „Физически науки“ (1001+ преди година) и остава в групата 1251+ и в класацията за инженерни науки.
В класацията „Науки за живота“ освен със Софийския университет България е представена и от Медицинския университет в София и Тракийския университет, които също попадат в групата 1001+ място. МУ – София, този път не попада в рейтинга в област „Медицина и здраве“, където преди година бе в групата 801 – 1000 място.
В класацията за физични науки в групата 1251+ място влиза и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
