Екипът на 94. СУ работи активно, за да даде шанс на децата от столичния кв. „Христо Ботев“

„Училището ни е много хубаво, имаме модерен физкултурен салон. Наскоро ремонтирахме и малката сграда, строена през 1934 г., която беше в много лошо състояние – с дървен под.“ С тези думи посреща екипа ни Латинка Ковачева – директор на 94. СУ „Димитър Страшимиров“ в столичния кв. „Христо Ботев“.

Днес в обновената сграда се обучават децата от I клас. Покривът ѝ е поправен със средства на Столична община. А всички останали ремонти са с пари от бюджета на училището. Кабинетите са добре оборудвани. Очакват се само шкафчетата на учениците.

„Много добър екип създадохме през тези 8 години, откакто съм директор – казва Ковачева. – Много са и младите колеги, които работят с желание и влагат големи усилия да приберат децата. А това е най-тежкият проблем – да ги издирим, да ги приберем в училище и да ги ограмотим.“

Има двама образователни медиатори, назначени по Националната програма, които работят в училището.

Те са със средно образование, но най-важното е, че са от квартала и познават проблемите на общността. Има и педагогически съветник, който е и социален работник по Програмата. Той заедно с двамата медиатори сформират екип и обикалят домовете на учениците при необходимост.

В момента тук има около 900 ученици в 44 паралелки. Учи се на две смени, с изключение на начален етап, които са на целодневен режим.

Интересното за това училище е, че в него има професионални паралелки от 1962 г.

Тук са били две училища – основно и СПТУ. Основното е било до VIII клас и децата, които са искали, са продължавали в СПТУ. Тогава e имало две професии – автомонтьор и шивачка.

„До 1989 г. много ученици след основно образование са продължавали в други училища и са завършвали висше образование – като кардиолога Мирослав Ангелов, кандидата за кмет на София Ваня Григорова, както и много други – разказва директорката. – И тези професионални паралелки са продължени от колегите. Когато дойдох тук, заварих 2 паралелки: едната беше за оператор в шевното производство за момичета, другата – автомонтьор. С влизането на новия просветен закон трябваше автомонтьорската паралелка да бъде съкратена и на нейно място избрахме много атрактивна и добра професия – „Куриер“, логистика на товари и превози. Продължава и традицията след X клас да се изучава безопасност на движението, а в XII клас да се вземат шофьорски книжки.“

От 2018/2019 г. целият екип работи за това да се  записват всички деца от квартала.

Освен това се оказва, че детската градина на територията на район „Христо Ботев“ не успява да приеме всички деца. Тогава директорката и нейният екип правят от една група шест. Една група и половина обхваща 5-годишните, които остават в детската градина. Останалите – 6-годишните, са в другите 3,5 групи, които са в училището.

„С подкрепата на районната администрация успяхме да си върнем помещения, дадени за лекарски кабинети – казва директорката. – Те бяха заключени и не се ползваха. Половината от тях ремонтирахме, направихме тоалетни и хубави коридори. Остана една част, където искахме да направим игротека, в която децата да играят и да общуват помежду си. Участваме и в Националната програма за STEM кабинети, ние сме в междинния грант за 300 000 лв. Много мислихме какви направления да вземем – дали биология и химия, или информатика и математика. Стигнахме до извода, че опазването на техниката по природни науки, като колби, епруветки, при нас ще бъде проблем. А и тези часове не са толкова много и са само до Х клас. Решихме, че добрият вариант е в единия от неремонтираните коридори и стаи да направим кабинети по математика и информатика, които могат да се ползват от всички колеги.“

Латинка Ковачева подчертава, че в екипа има много интелигентни млади хора. Често пъти, като кандидатстват за работа, те се стряскат от местоположението на училището. Но когато дойдат, разбират, че тук има благоприятна почва за развитие. През всичките години, откакто е директор, Ковачева

дава шанс на много млади хора да дойдат още като студенти и да останат на работа,

след като завършат. Особено голяма е радостта, когато дете, завършило средно образование в 94. СУ, записва педагогическа специалност и се връща да работи тук.

„Наша ученичка, след като завърши, една година работеше като продавачка. Когато я срещнах в един магазин, я попитах какво прави там. И отсякох: „Отивай да учиш“. Тя дойде в началото на септември и каза, че се е записала. Това момиче следва начална и предучилищна педагогика и завърши с пълно отличие. В момента работи при нас като учител. Когато се появи човек от квартала с педагогическо образование, винаги го приемаме на работа. В момента тук работят няколко колежки от ромски етнос, завършили педагогика. И са изключително отговорни – едната е по математика и информатика, както и две начални учителки. Четвърта година педагогика завършва и едно момиче, което при нас е било до VII клас.“

Друга специфика на училището е самостоятелната форма на обучение.

Оказа се, че то е едно от малкото школа в София, които предлагат тази форма. Това е продиктувано от участието на училището в много национални програми за ограмотяване на възрастни. И когато ограмотят тези възрастни до IV или VII клас, те настояват да продължат образоването си.

В момента 200 възрастни от цяла София се обучават тук в самостоятелна форма. Част от тях имат деца в училището. Самостоятелната форма се прави по правилата, в съответните сесии.

„Много е странна статистиката при нас – казва директорката. – Ако имаме 40 човека през годините, записали VIII клас, X клас завършват около 20 от тях. А след това XII клас спират да идват и завършват максимум 5 – 6 на випуск. На тях им трябва Х клас. Сериозен проблем са не толкова отсъствията, колкото ниският успех – само един-двама могат да вземат матурата по български.“

Причината за това не е незнанието на българския език. В страната ни има много етноси и всяко населено място, всеки етнос има традиции и нрави.

В кв. „Христо Ботев“ хората не говорят ромски език,

подчертава Латинка Ковачева. В училището също не се говори ромски и няма такъв проблем, както в други населени места у нас. Що се отнася до матурата по български език, тя ги затруднява, защото не четат, категорична е директорката. Преди две години в училището правят проучване, за да разберат защо децата в края на учебната година пишат по-добре, смятат по-добре. А когато дойдат през септември, са забравили голяма част от това, което са учили.

Според директорката проблемът е в ценностната система на семейството. Тези деца нямат книги вкъщи. И не четат, с изключение на много малка част. Някои родители дори твърдят, че детето им има дислексия, така се опитват да оправдаят своята безотговорност, че не са му купили една детска книжка. Не купуват на децата си компютър, но им взимат скъп телефон, на който не може да се работи.

„Когато наследих колежката, продължихме работата по различни национални програми – казва директорката. – Другото, което направих, е да участваме по програмата „Еразъм“ на ЕС. Спечелихме още с първия проект. Заведохме децата на ученическа практика в Испания за две седмици. Това беше нещо невероятно както за семействата на децата, така и за тях самите. Установих, че тези деца вън от квартала се държат безупречно, да не говорим за чужбина. Спазват правилата и законите, като нормални граждани на света. Не съм имала никакви проблеми с тях. Всяко излизане навън е много полезно. В Севиля бях с 14 момичета и 16 куриери, разхвърляни по един-двама в магазини на голяма верига за хранителни стоки. Момичетата бяха в център, където се шиеха традиционните рокли за Севиля. Водих ги в Малага, в музея на Пикасо, ходиха на плаж.“

Общо 56 учители са минали обучения в Европа по различни програми.

А това е добър стимул за работа. Когато турски и испански преподаватели гостуват на 94. СУ „Димитър Страшимиров“, те остават доволни от това, което се прави за децата. Наскоро училището печели акредитация по професионално образование по „Еразъм+“ за четири години. Тя ще даде възможност всяка година две групи деца от професионалните паралелки да бъдат на ученическа практика в Европейския съюз. Към тези две групи ще има 8 учители всяка година, за да подобрят квалификацията си по специалните предмети.

Училището има договор за сътрудничество между „Български пощи“, базата във „Враждебна“ и с Първа частна поща, където учениците ходят на практика. Тази година директорката прави компромис за двама ученици в XII клас, които искат да напуснат, за да работят. Тя им предлага да се съберат часовете по практика и допълнителните часове в „Български пощи“, които са съобразени с учебните часове, и да подпишат трудов договор – нещо като дуална форма на обучение.

Едното момче вече дори са го направили бригадир, хвали се директорката. И подчертава, че той е изключително отговорен, идва на училище, взима си часовете и после отива да работи. Така получава и заплата, а ще има и диплома.

В момента завършват три паралелки – едната е предприемачески профил,

другите две са куриери и едната е смесена – куриер и облекло, защото момичетата намаляват и напускат рано, в Х клас.

Последният проект на училището е с футболен клуб „Интер Милано“, който работи с деца от уязвими групи. Сформирани са няколко отбора. През април ще дойдат треньори от италианския гранд.

„При 900 ученици и техните семейства, имаме три фамилии, изключително бедни – това е социално слабата група – казва Латинка Ковачева. – Едно от семействата живее в ливадите към летището. Те имат във всеки клас кажи-речи по едно дете. Разбрала съм се с тях поне да ги водят до училището.

Другата фамилия ни създава сериозни проблеми – майката има 13 деца. Живеят при изключително мизерни условия. В момента са обучават 4 от децата. Най-малкото момче е изключително любознателно и е всеки ден на училище. Две от момичетата също са невероятно любознателни и умни деца и посещават училището. Само момчето в V клас ни създава проблеми. Но те нямат ток, живеят на поляна. Районната администрация им предложи общинско жилище в друг квартал, но майката отказва. Тук хората ги познават, дават храна на децата и тя живее на техен гръб. Още една фамилия имаме, които не водят децата на училище.“

Свързани статии:

С качествена подготовка към успешна реализация Училище „на хвърлей“ от големия град Най-важно е възпитанието в толерантност Сара, която мечтае да бъде учител