Йосиф Нунев
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ –
Педагогически колеж, Плевен
Резюме. Иновациите не са ново явление в българското образование.
В миналото иновативните решения в образователните институции най-често са неглижирани или дори тотално игнорирани от образователните власти. В наше време обаче те са държавна политика и са в пряка зависимост от района, в който се намират детската градина и училището, от етнокултурния състав на децата и учениците, от броя на възпитаниците в образователната институция, от социалния статус и активността на родителите, от подкрепата на институциите и обществото и т.н. В тази насока трябва да отдадем заслуженото на педагогическия специалист и да го поставим в епицентъра на иновативните решения в образователната среда. И не трябва да забравяме, че точно учителят е този, който трябва да познава нуждите на учениците си, да бъде безгранично мотивиран за експериментиране и творчески труд, постоянно да обогатява опита си и да дава най-доброто от себе си, когато е потопен в практиката. В предложения материал са анализирани резултатите от проведена анкета с педагогически специалисти, които работят в две от най-големите училища с ученици роми в София. В основата на тази анкета стоят тяхната увереност, убеденост и вяра в иновативността на собствената дейност в процеса на обучение, възпитание и социализация на учениците роми.
Ключови думи: иновации; сегрегация; иновативен учител; иновативна среда; новатор
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
