Ръководителите на националния отбор по изкуствен интелект ас. Мелания Бербатова и Йоан Саламбашев влагат ентусиазъм и усилия, за да подготвят учениците по най-добрия начин

Двамата ръководители на националния отбор по изкуствен интелект – Йоан Саламбашев и ас. Мелания Бербатова, са отличени в категория „Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти“ в 23-тото издание на президентската инициатива „Награда „Джон Атанасов“.

Понастоящем тя е докторант по машинно обучение и асистент-преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет, а той е млад изследовател в най-старото ни висше училище в областта на големите езикови модели.

Ас. Мелания Бербатова и Йоан Саламбашев имат сходен път. И двамата започват да участват в математически състезания още от I клас. След IV клас продължават обучението си в математически гимназии, съответно в Благоевград и в Пловдив. Завършват бакалавърска степен по „Компютърни науки“ в Софийския университет, а магистратурите им са свързани с изкуствения интелект.

И двамата са били част от националния отбор по лингвистика под ръководството на Александър Велинов и Иван Держански, но в различни години.

Ас. Мелания Бербатова и Йоан Саламбашев влагат ентусиазъм и усилия, за да могат да подготвят учениците от националния отбор по изкуствен интелект по най-добрия начин. Един от тайните елементи за успехите на тима е, че

и двамата са изминали сходен път и са участвали на международни състезания.

„Знаем какво усещат учениците в различните моменти от подготовката и по време на самото състезание. Целия стрес и цялата буря от емоции, която се получава, сме ги изпитвали и ние неведнъж. Това ни поставя добре от другата страна – на ръководители. Отнасяме се към учениците с нужното отношение в различните моменти, когато имат нужда от подкрепа, от подбутване за увереност, от още материали и са жадни за още знания“, споделя Саламбашев.

Ключово за това да бъдат вдъхновители на таланти, е и желанието, с което правят всичко, защото работата с ученици им доставя удоволствие и удовлетворение.

„С Йоан сме хора, на които им доставя удоволствие да работят с ученици и студенти. Общуването с млади хора ме зарежда. Получили сме наградата за вдъхновители, но и аз се вдъхновявам от учениците и от студентите. И се уча от тях, както те учат от мен. Винаги е двустранен процес. Работата с тях обогатява и нас самите“, посочва ас. Бербатова.

Тя е била част от отбора на благоевградската ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ по математика и лингвистика. В X клас печели място в разширения национален отбор по лингвистика. Тогава се запалва да се занимава с областта. Влияние за пътя ѝ оказва и нейното семейство – дядовците ѝ били инженери, а майка ѝ е приложен лингвист.

За нейното развитие най-голяма роля имат ръководителите на отбора по лингвистика Александър Велинов и Иван Держански. „Това са хората, които ни направиха състезатели. Иван Держански до голяма степен положи основата на научното ми мислене още в гимназията“, споделя събеседничката ми.

За свой вдъхновител определя проф. Преслав Наков – един от най-големите български учени в областта. Той и другите преподаватели в университета подтикват интереса ѝ към науката.

Първите си стъпки в изследванията прави още като магистър, когато представя своя статия на научна конференция. „Още тогава се запалих“, споделя ас. Бербатова. След това започва докторантура в сферата на обработката на естествения език и езиковите модели.

На втората година получава предложение за асистентско място в Софийския университет и да ръководи курса по въведение в машинното самообучение. Сред студентите ѝ тогава е и Йоан Саламбашев. В VI клас в Математическата гимназия „Академик Кирил Попов“ в Пловдив той започва работа с Росица Декова, която му отправя предложение да се включи в школата по лингвистика. „Това е и учителят, който ме вдъхнови още като ученик да се развивам в посоката на математическата лингвистика“, споделя събеседникът ми.

След това продължава в компютърна паралелка в Математическата гимназия. Междувременно в гимназиален етап експериментира в различни насоки. Участва в състезания по физика, по математика, по астрономия, като се класира за няколко национални кръга в съответните дисциплини. „Най-много фокусът ми беше в лингвистиката от IX до XII клас. Участвал съм на няколко международни състезания“, посочва Саламбашев.

След като завършва училище, ръководи за кратко школа по лингвистика. Постепенно интересът му се насочва и към компютрите. Решава да запише бакалавър „Компютърни науки“, за да положи основата, а след това надгражда с магистратурата „Извличане на информация и откриване на знания“. Още по време на бакалавърската степен Саламбашев започва да се занимава с изследвания, ориентирани към изкуствения интелект, и прави такива именно с ас. Бербатова.

„Имах неутолена жажда за знания. Четох доста статии и знаех, че се провеждат конференции. Исках да кандидатствам за участие на тях. В момента, в който започнах да отделям повече време в тази посока, карах и курса на ас. Бербатова. Тя неколкократно спомена за конференции и училища, в които се провеждат лекции, упражнения и други сходни събития. Това допълни липсващото звено в цялата ми идея за развитие в тази посока“, разказва Саламбашев.

Негова е идеята да направят общ проект. „По това време ChatGPT беше популярен. Той, малко или много, промени играта за мен. Допреди това работех по по-старите езикови модели, по старата парадигма на мислене. С GPT моделите пренасочих изследванията си в тази посока“, обяснява ас. Бербатова.

Отбелязва, че един от най-големите проблеми на тези езикови модели е, че халюцинират и създават подвеждаща информация. И това става тема, която да изследва.

„Когато Йоан прояви интерес, започнахме да работим в тази насока. Първата ни съвместна статия е за изследване на оценка на халюцинациите в езиковите модели, конкретно за българския език“, казва тя.

За първи път представят статията на лятно училище в България. С нея кандидатстват и за участие в зимно училище в Амстердам, Нидерландия, като са избрани измежду над 600 кандидати от цял свят. А магистрите, какъвто е Йоан тогава, са били единици. „Той имаше сериозна научна основа още преди да започне да се занимава с областта и да стане ръководител. Освен желание да работиш с ученици, ти трябва и сериозна научна подготовка“, отбелязва ас. Бербатова друг важен елемент от успеха им като ръководители.

Такъв е и участието им в различни обучения по „Еразъм“ и в конференции в страната и чужбина.

Двамата вече работят и по втората си съвместна статия, в която ще проследят методи за справяне с халюцинациите в големите езикови модели.

На конференцията в България, на която двамата представят първата си обща статия, участват и двама от основателите на Международната олимпиада по изкуствен интелект – Александър Велинов и Росица Декова, която още като ученик вдъхновява Саламбашев. Тогава те загатват, че се обсъжда осъществяването на състезанието, а на последващи събития се уточняват детайлите.

Когато идеята за Международна олимпиада по изкуствен интелект е официално обявена, Саламбашев получава предложение да бъде ръководител на националния отбор по изкуствен интелект. На първото издание втори ръководител е Радостин Чолаков, а на второто работи с ас. Бербатова.

Разказва, че за първото издание на олимпиадата през 2024 г. регламентът и форматът се изменят на няколко пъти. Фактор при подготовката на българския отбор тогава е, че учениците не изучават изкуствен интелект в училище. Заниманията с него са по-скоро хоби за тях.

„Тогава с Радостин опитахме да поставим основите, както ние ги разбираме, в трите основни направления – машинно самообучение, обработка на естествен език и компютърно зрение, с идеята да покрием максимален обем материал за краткото време, което имахме за подготовка“, обяснява ръководителят.

Водят онлайн и присъствени лекции, на които канят и гост-лектори от академичната сфера и индустрията от България и от чужбина. Решават примерни задачи, които им служат за ориентир. Тогава и двата български отбора завоюват по един бронзов медал.

За второто издание на олимпиадата форматът е изцяло нов и състезанието от отборно става индивидуално.

Това води и до промяна в стратегията.

„Първата година включихме ученици, за които знаем, че са силни в определена сфера, и така комбинирахме възможностите им. Втората година всеки трябваше да е максимално подготвен по трите основни теми“, обяснява Саламбашев.

Подготовката, която провеждат с ас. Бербатова, е по-продължителна и по-обхватна. Вече имат и по-ясна представа какъв тип задачи се очаква да се дадат на състезанието. „На втората година учениците също имаха представа за олимпиадата, какъв формат е и бяха наясно какво да очакват още преди да дойдат за подготовка. Това улесни процеса“, смята Саламбашев.

„До голяма степен следвахме модела на подготовка за Международната олимпиада по лингвистика. Сутрин провеждахме лекции, водени от нас двамата или от други преподаватели и експерти. Успяхме да привлечем утвърдени специалисти от бизнеса, които също подпомогнаха подготовката на учениците. Следобед решавахме на задачи“, споделя ас. Бербатова.

Ръководителите изказват благодарност към различните организации.

На Сдружението на олимпийските отбори по природни науки, което организира немалка част от подготовката по различни направления. На Факултета по математика и информатика към Софийския университет, които предоставят базата си, както и на всички други организации и хора, благодарение на които реализират подготовката.

Тази година за първи път се проведе Национално състезание по изкуствен интелект, от което бе избран разширеният национален отбор на България за участие в Международната олимпиада по изкуствен интелект 2026 (IOAI).