В Бургас учат родители как да разбират децата си

Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Иска то да минава през трудните си преходи и настроения плавно, без удари под кръста. Всеки има своя представа за родителството, която понякога не е съвместима с общоприетите норми. Някои от възрастните си задават въпроса дали се справят добре, други са уверени, че го правят блестящо, без да се съобразяват с околните.

Разбира се, няма формула за това как е правилно да си родител, колко да си строг или демократичен. Но в същото време има тактики и практики, които могат да спомогнат за баланса както в семейството, така и в социума. Едно от решенията е „Училище за родители“, което се провежда в Бургас.

„Училището за родители вече е факт. В Бургас успяхме да създадем пространство, което превръщаме в своеобразно „Училище за родители“ — неформално, практично и вдъхновяващо. Заедно с училищата и Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ дадохме възможност на всеки родител да се включи, да научи, да попита, да сподели. Така „училището“ вече не е само за децата – то е за цялото семейство. Защото вярваме, че само сплотеното семейство може да даде сигурност и стабилност на детето“, казва Росица Димова, психолог и секретар на Общинския съвет по наркотични вещества – Бургас.

Идеята за родителско училище зрее дълго.

„Наблюдавахме, че когато детето е в риск – например за употреба на психоактивни вещества, ключовият фактор в превенцията е родителят. Родителят често е сам, претоварен, без подкрепа. Затова решихме, че преди да говорим за рискови поведения, първо ще предложим подкрепа и умения на родителите. И така се роди клубът „Осъзнати и уверени родители“. Смятаме, че когато родителят е подготвен, информиран и уверен, семейството, като система, е по-здраво“, категорична е Росица Димова.

Интересът към инициативата надминава очакванията. На последната среща се събират над 80 родители – не само майки и бащи, но и баби, дядовци, близки.

„За нас беше особено важно разширеното семейство също да има роля, често ключова, в грижата за децата. Родители на деца от начална училищна възраст до тийнейджъри, хора от различни социални групи – всички намериха смисъл да дойдат, да се учат, да споделят, да се подкрепят един друг“, коментира другият психолог, ангажиран с идеята – Яна Христова, която е от Стара Загора, но се присъединява към инициативата в Бургас.

И двете дами са категорични, че дошлите на срещите се осмеляват да споделят лични проблеми. И това е най-ценният резултат от инициативата.

„Родителите започват да споделят – свои страхове, тревоги, преживявания. Един от случаите, който много ни трогна, беше на майка, която дойде, след като дълго се е страхувала да подеме разговор със сина си. Тя призова присъстващите да бъдат активни: „Говорете с учителите! Аз разбрах твърде късно за проблемите…“. Този глас не е просто жалба – това е аларма към всички нас. И потвърждава смисъла на нашата работа: не сме тук, за да критикуваме, а да подкрепим“, призовават двете психоложки.

Обсъжданите теми са сърцето на клуба. А те са: „Как да общуваме с децата – ясно, спокойно, с уважение и любов“, „Как да реагираме при конфликти, така че да не разрушим отношенията“, „Как да регулираме стреса, когато родителят е претоварен – защото детето усеща всичко“, „Как да подходим към дигиталния свят на децата – с разбиране, но и с граници“, „Как да изградим доверие, за да можем, при нужда, да говорим и за рискови поведения, за психоактивни вещества, за кризи“. На срещите няма назидание, обвинения, нито готови модели на поведение. Никой никого не обвинява.

„Тази година организираме девет нови срещи и планираме летни школи за родители. Това няма да е просто еднократна помощ, а устойчива общност, подкрепяща семействата във всеки етап“, казва Росица Димова.

Битката на поколенията, разминаването във възгледите, динамиката в образованието са все фактори, които водят до обвинения както в семействата, така и в обществото, като цяло. Родителите на ученици често са обявявани за „неподготвени“.

Отношенията семейство – училище невинаги са гладки.

Често авторитетът на едната или другата страна страда. И ако учителите имат своите синдикати, то синдикат на родителите няма. Те са обвинявани – кога с основание, кога без, в безхаберие, безотговорно отношение към наследниците си и какво ли още не. Намесва се и темата за „чалга поколението“.

„Вината не е метод за възпитание. Проблемите не идват от музиката, а от липсата на присъствие, близост и общуване между поколенията. Ако искаме различно бъдеще за децата, трябва да бъдем различното настояще за тях. Не бих казала, че родителите са неподготвени – по-скоро са във всекидневна битка: работа, грижи, деца, битовизми. Но когато им се дадат разбиране, внимание и инструменти, те реагират. Нашата задача не е да им кажем как „трябва“ да бъдат, а да им дадем реални, работещи стратегии. И да – те ги прилагат. Съвсем скоро ще чуем техни истории на промяна, спокойствие и възстановена връзка. Това е успехът“, обяснява Яна Христова.

Родители и училище в наши дни гледат често в различни посоки, което дава основание да се броят за  врагове.

„Категорично – не са врагове. За съжаление, често се рисува този образ, но той е вреден за детето. Вярваме, че училището и родителите трябва да са партньори, а не опоненти. Детето има нужда от съгласуван подход, от доверие, от разбиране. В Бургас имаме късмет – училищата, с които работим, подкрепят тази идея, и това ни дава огромна увереност, че вървим в правилната посока“, подчертава Димова.

„Какво спира родителя да разбере детето си?“ – това е сред най-често задаваните въпроси, когато възникне проблем с подрастващите. Според психоложките най-често това са страх, стрес, липса на време, липса на подкрепа. „Родителят е изтощен, а детето – в преход, често несподелен. Но най-голямото препятствие е мисълта „Аз знам най-добре“. А детето не е по-малък възрастен – то има нужда да бъде чуто, да бъде разбрано, да бъде видяно. Първо с внимание, после с правила и граници. Но без доверие нищо не работи“, убедени са събеседничките ни.

Дигиталният свят се изправя срещу аналоговия. Телефоните, компютрите, социалните мрежи превзеха младото поколение. Обсъжда се до каква степен те да бъдат ограничени в училище. Мнозина се питат съвременните комуникации мост или бариера са между поколенията.

Яна Христова смята, че са и двете: „Ако дигиталният свят е само място за забрани – разделя. Ако е място за споделяне, учене, заедност – може да бъде мост. В нашите срещи учим родителите как да приближат света на децата, без да изпускат контрол, но и без да създават страх. Целта е не натиск, а разбиране.“

„Как да разбера, че детето има проблем?“, най-често питат родителите при срещите в бургаската Регионална библиотека „П.К. Яворов“. А отговорът на специалистите е: „Наблюдавайте промяната – в поведението, в настроението, в средата му. И говорете навреме. Без обвинения, с внимание, с любов.“

Двете психоложки са категорични, че идеята за „Училище за родители“ е работеща и нужна. Опитът им показва, че когато има желание, ангажимент и партньорство, всяка общност може да го направи. Те са готови с радост да споделят опита си, материалите и подхода, защото са убедени, че превенцията е обща кауза.

Инициативата в Бургас продължава с регулярни месечни срещи, които целят да подпомогнат родителите в изграждането на увереност, разбиране и ефективно общуване. Защото взаимодействието с децата и адекватното отношение към техните вълнения, притеснения и въпроси могат да бъдат подпомогнати по подходящ и конструктивен начин.

Кои са двигателите на инициативата

Росица Димова е психолог, специалист по превенция на употребата на психоактивни вещества и секретар на Общинския съвет по наркотични вещества – Бургас. С натрупания над 20 години професионален опит тя работи в областта на превенцията, психичното здраве, обучението и семейната подкрепа.

Димова ръководи дейностите на Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивния информационен център в Бургас от 2017 г. Разработва и реализира иновативни програми за превенция сред деца, родители, педагогически специалисти и социални работници. Има дългогодишен практически опит като обучител и водещ на семинари. Тя е и сертифициран кариерен консултант по програмата The Global Career Development Facilitator от 2006 г., както и кризисен психолог към националните екипи за психологическа подкрепа към МОН и Държавната агенция за защита на детето (2011 – 2025 г.).

В работата си поставя акцент върху изграждането на защитни фактори в семейната и училищната среда, партньорството между родители, институции и училища и ранната превенция.

Яна Христова също е психолог и психотерапевт. Треньор по йога в Националната спортна академия и Българската федерация по йога. Специализирала е фамилна терапия в системния подход, арт терапия, когнитивно поведенческа терапия, транзакционен анализ, EMDR терапия (Десенсибилизация и преработка чрез движения на очите), емоционално фокусирана терапия за работа с двойки, цветотерапия с есенциите на д-р Бах.

Обучавана е във всички издания на Есенния университет по зависимости с основен преподавател проф. Игор Куцинок, модули по работа със зависими и техните семейства в школата по зависимости към фондация „Стефан Батори“, Полша. Преминала е обучение „Тренинг за успешни родители” – Томас Гордън. Кризисен психолог. Има над 20 години опит в областта на индивидуалното и  семейното консултиране,  работи с деца, родители, осиновители.

От самото начало до 2021 г. е член на Мобилната група за кризисни интервенции към МОН. Работила е 10 години в Държавната психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ – Раднево.

В инициативата „Осъзнати и уверени родители“ тя води обученията, като прилага комплексен, системен и човешки подход, с цел да подкрепи родителите в предизвикателствата на съвременния свят, да им даде ефективни, практически умения да общуват, разбират и подкрепят децата си в ролята на родители.

Свързани статии:

Добрият педагог се грижи за всяко дете като за свое! Това е правилото, което прилага екипът на 94. ДГ „Детски свят“ в Бухово „Задължителна“, или думичката, която разбуни духовете Смартфоните в клас са силно разсейващ фактор Тайните пътища на книгите