Доцент д-р Боряна Иванова, ректор на Аграрния университет – Пловдив: Бизнесът в сектора предпочита нашите кадри

Доц. Боряна Иванова придобива магистърска и докторска степен по икономика и управление на селското стопанство в УНСС. От 2001 г. започва работа в Аграрния университет – Пловдив, като асистент. От 2012 г. придобива академичната длъжност „доцент“. Била е научен секретар на катедра „Икономика“, директор на Учебно-информационния център, а през мандат 2015 – 2019 г. и 2019 – 2023 г. е зам.-ректор с ресор „Учебна дейност и акредитация“.

Има над 40 публикации и участва в повече от 20 вътрешни, национални и международни проекта. Специализирала е в Германия, Франция, Румъния и Русия. През 2024 г. е избрана за ректор на Аграрния университет в Пловдив.

 

 Интервюто взе Венцислав ГЕНКОВ

 

– Доц. Иванова, през настоящата година Аграрният университет отбелязва своята 80-годишнина. Как Вашето висше училище допринася за развитието на аграрния сектор през годините?

– 80 години е сериозна възраст. И тя, от една страна, ни дава основания за самочувствие и за гордост, а от друга е ангажимент и задължение.

Безспорно допринасяме за развитието на аграрния сектор – най-малкото защото почти няма фирма в България, която да работи в аграрния сектор и в която да няма наши студенти. Това е индикация, че нашата работа води до резултати, които намират приложение в практиката.

Колкото и нескромно да звучи, обществена тайна е, че бизнесът в сектора предпочита кадри на Аграрния университет. И това е нормално – ние сме най-старото висше училище в сектора, с най-много традиции и с най-добрата материална база за обучение на студентите.

В българската научна общност фундаменталната наука се издига в култ. А истината е, че на бизнеса му трябват практици. Но без практически занятия такива няма как да се обучат. На агрономите например им трябва поле, а ние разполагаме със 182 хектара.

В този смисъл се стараем да осъвременяваме непрекъснато както материално-техническата си база, така и учебните планове и програми, за да може нашите студенти наистина да са подготвени.

Не можем да се заблуждаваме, че една академична общност може да създаде 100% подготвени кадри директно за практиката – т.е. на тях им е необходим период на адаптация към конкретиката на съответната фирма или на съответния бизнес. Но като цяло, смятаме, че можем да поддържаме разумен баланс между теоретична и практическа подготовка. И студентите имат възможност – защото това зависи и от тяхното желание, да се подготвят както концептуално, така и да придобият практико-приложни умения.

– По случай празника организирате научна конференция с международно участие „Традициите срещат иновациите“. Какви други инициативи ще се проведат?

– Пикът на честванията ще бъде в седмицата 27 – 31 октомври с препратка към 1 ноември – Деня на народните будители. Нямаме самочувствието на будители, но имаме самочувствието на хора, които допринасят за устойчивото развитие на нашето общество. Защото селското стопанство е сектор, който е в пряко взаимодействие и носи отговорност за качеството на околната среда, но и сектор, който е в пряка връзка с хранителната сигурност, с качеството на храните, оттам – със здравословното състояние на нацията. Нашите отговорности са много в това отношение.

Между 27 и 31 октомври ще започнем със среща на поколенията в Аграрния университет, защото трябва да отчетем приноса на хората преди нас. Тези, които са поставили основите, показали са пътя и върху чиито постижения стъпваме, за да можем да направим следващите крачки. За нас е много важно да дадем възможност на нашите студенти да се видят с хората, които са направили пътеката преди нас.

Разбира се, ще направим и среща на учените, които в момента се стремят да решават многото проблеми, засягащи сектор селско стопанство и рефлектиращи върху обществото.

В рамките на юбилейните чествания сме разположили и годишната среща на Европейския университетски алианс Unigreen, в който членува Аграрният университет.

Ще завършим седмицата с юбилейна церемония с концерт, на който ще удостоим с почетното звание „доктор хонорис кауза“ един от нашите изявени учени, преподаватели и администратори. Академичният съвет реши да връчим почетните символи на професор доктор на селскостопанските науки Димитър Греков като една от най- емблематичните личности на нашия университет.

В рамките на юбилейната година провеждаме много събития – публични лекции, младежки конференции, екологични форуми… И ще продължаваме. Фокусът е върху научните достижения в рамките на Международната конференция, интернационализацията и повишаване качеството на обучение в рамките на Европейския университетски алианс, ръка за ръка с постиженията на миналото, за да вървим към бъдещето.

– В навечерието на новата академична година в Аграрния университет бе открит първият в България Център за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомасата. Какви възможности дава той?

– Този център е изключително важен за нас – той е резултат от спечелен проект по ERA Chair. Центърът ще допринесе за това как по-добре българското висше образование да работи с родния бизнес. Не само Аграрният университет, а цялото висше образование все още не съумява да улови добре ритъма и връзката между наука и бизнес. Амбицията ни е да покажем как това се прави навън, и да пренесем добрите практики у нас.

Центърът има собствени изследователски цели и фокус, които засягат използването на биомасата по по-ефективен начин. Заедно с това има ясно набелязани цели да активизира сътрудничеството с бизнеса.

Колегите вече работят с ВиК – Пловдив, по пречистване на водата, въведоха експериментално във функционалност допълнителен филтър, който прави качеството на водата в съответствие с последните европейски регламенти. Нещо, което не е правено до момента. Водата се филтрира с активен въглен, амбицията на нашите учени е свързана със следващата стъпка – да направим ясни технологичните характеристики на тази субстанция и в партньорство с бизнеса да я въведем в производствен процес. Защото в България тя не се произвежда, а я внасяме.

Другата посока, в която се работи, е по оползотворяване на отпадъци от етеричномаслената индустрия, в частност преработката на розов цвят. Тъй като технологично проблемът не е решен, имаме виждане за това как сравнително лесно и нискоразходно да се реши въпросът с този отпадък, така че да може да бъде използван за последваща преработка с цел фуражи и хранене на животни. Тоест колегите от Центъра работят наистина активно да се решават проблеми на бизнеса.

Към момента постоянният състав на Центъра е от пет души, като той още е в процес на установяване. Обявени са три докторантури, като тези изследователи ще работят на пълен работен ден по проблемите на дисертациите си. Те са пряко свързани с решаването на проблеми на обществото – извличане на вещества за производство на органични торове от утайките на пречиствателните станции за води.

Другото направление е усвояване на ресурси от биомаса. Има вече назначен много добър специалист по изкуствен интелект и работа с големи бази данни. На пилотно ниво съвместно с Пожарната разработваме софтуер за прогнозиране на рискове. Тоест стараем се научната работа да бъде фокусирана към конкретни проблеми на различни партньори – държавни институции, общински институции и частен бизнес.

– Аграрните производители обръщат ли се към учени от Университета за изследвания и подкрепа?

– Аграрният бизнес е фокусиран върху стопански или икономически проблеми. Разбира се, част от тях са с технологичен характер. И тук основната ни комуникация е решаване на текущи проблеми. Било то от ентомологичен характер – нападения на различни неприятели, било то от фитопатологичен характер – справяне с болести.

Трябва да отчетем и това, че в борбата за опазване на околната среда сме обект на редица рестрикции по отношение на използваните препарати, на прилаганите практики и т.н., които изведоха на дневен ред проблеми с вредители и с болести, третирани активно в миналото с вещества, които са вредни и опасни. Сега трябва да търсим решение как да се справяме с тях по по-щадящ начин.

Всъщност това е една от сферите, в които много често нашите колеги се налага да дават консултации и да съветват земеделските производители. Което може да се каже, че до известна степен прави крачка и към сферата на иновациите. Тук имаме и сътрудничество по чисто внедрителски проекти, където се тестват нови технологични решения, нови сортове и препарати, предложени от бизнеса основно, за да можем ние, като неутрална страна и като авторитетен източник, да видим как се държат в реална среда. Така че това е второто основно направление, по което си сътрудничим.

– В началото на годината подписахте Меморандум за сътрудничество между Обединени земеделски производители и Аграрния университет – Пловдив. Как ще допринесе той за обмена между образование, наука и практика?

– Това е една от сериозните организации на земеделски производители в България, която има доста членове. Хубавото за мен е, че не са тясно профилирани. Т.е. не е типичната фермерска организация, която представлява интересите на даден сектор. При тях има представители от всички подсектори на селското стопанство. И това ни дава възможности в две направления.

Първо, когато имаме нужда от земеделци, които да ни подкрепят – било с данни, било с полета, на които да можем да проведем изследвания, обръщайки се към тях, винаги намираме подкрепа. От друга страна, те имат комплексна визия за проблемите на сектора, а пък ние имаме учени, които работят в различни направления. Това ни дава възможност да си сътрудничим успешно.

Имаме съвместен проект, подаден за обучение на земеделци, по който чакаме резултати. Налице са и предварителни разработки, които тепърва ще депозираме като проект на дейност. Част от техните членове започнаха да мислят по посока на повишаване на квалификацията и съответно дойдоха при нас, за да запишат бакалавърски или магистърски курсове, което е от полза за сектора и за цялото общество.

– Работите ли съвместно с чуждестранни университети? Обмисляте ли да започнете нови партньорства?

– Разбира се. По време на мандата на предходния ректор – проф. Христина Янчева, направихме партньорства по отношение на двойни дипломи с университети, последното от които с Албания. Имаме по-стари с Полша, както и с 11 университета преди това по отношение на растителното здраве.

Но фокусът в момента е към Япония. Дори мога да кажа, че инициатива дойде от Университета „Ямагата“, като работим оперативно в момента по създаването на двойна диплома в магистърска програма. Нашите японски колеги искат да активизират сътрудничеството с европейските университети. Много наши колеги са ходили на специализация в Япония. Конкретно в момента имаме колеги, които са завършили докторски програми там и работят в Университета. Водещото е желанието им да излязат на европейския пазар и да синхронизират своите учебни планове и програми с подготовката в европейското образователно пространство. Има разлики от административен характер, но те са преодолими.

Ние също има какво да научим от тях, защото се оказва, че те имат доста гъвкав подход в сферата на образованието и можем да заимстваме практики, които да направят Университета по-полезен за нашите студенти, магистри и докторанти.

– Може ли да дадете такива примери?

– Нашата образователна система залага на сравнително статични учебни планове. Гъвкавостта идва от възможността на студентите да избират, но в рамките на избираемите дисциплини. Докато в Япония практика е магистратурата да има едно по-общо наименование и има набор от дисциплини, от които те могат да изберат свободно. Там нямат задължителни дисциплини или имат примерно една или две за целия магистърски курс.

Останалия набор от дисциплини студентът избира индивидуално и работи в тясно сътрудничество с конкретен преподавател или екип от преподаватели. Тоест тяхната визия за магистратура се приближава доста повече до нашата визия за докторска програма.

Научноизследователският елемент е много по-засилен и обвързаността с конкретен казус или тесен обхват от проблеми е много по-силно изразена. Това дава възможност за по-тясно профилиране, за по-висока мотивация, защото човек идва с ясната идея какво иска да научи. А не с нагласата, че заглавието на магистратурата е добро, но вътре има малко зърно и доста плява.

Когато се опитваме да покрием широк спектър от студенти, винаги се получава така, че конкретният индивид има малка тясна полза. Разбира се, общият интелект се формира, общите знания се формират, но при тях тази детайлизация е много успешно направена. Има какво да заимстваме.

– Живеем в динамично време. Трябва ли да се направят промени, които са свързани с бакалавърските и магистърските програми? Трябва ли да се даде по-голяма индивидуалност?

– От позицията на своя опит – и да, и не. Когато студент влезе в университета, той не е в състояние да осмисли философията на учебния план. И много неща му се струват излишни.

Разбира се, както казах преди малко, в рамките на един учебен план не можем да покрием тясно, фокусирано интересите на отделния индивид. Трябва да мислим в по-широк обхват. Често пъти от студентите слушаме: „Учим много излишни неща, това за какво ни е, това няма смисъл“.

Знаете ли, когато 25 години си работил в сферата, това ти дава възможност да се сблъскаш с различни ситуации, да си дадеш сметка, че учебните планове, отразявайки опита на миналото, неслучайно са в този вид. И залитането по динамиката ще лиши от смисъл и от последователност натрупването на знания при студентите, които обучаваме.

Но успоредно с това, както вие казахте, живеем в много динамично време. Мотивацията на студентите пада. Няма какво да се заблуждаваме – не намират смисъл в голяма част от нещата, с които ги занимаваме. И до известна степен може би са прави, защото, стъпвайки на прогнозите за това колко пъти ще сменят професионалното си поле, нормално е да им се струва статично нашето поколение.

И затова, мислейки за възможностите за промени, винаги търся, опитвам се да осмисля концептуално докъде е границата на необходимостта да се следва философията на учебния план, и откъде нататък да бъде свободата да избират, за да могат да бъдат мотивирани. Но специално на ниво магистърски програми бях изключително приятно изненадана от подхода на японците. Защото можем да си го позволим и това ще повиши много качеството и мотивацията.

– В Политиката за развитие на Аграрния университет – Пловдив, публикувана на сайта на МОН, е заложено до 2028 г. 80% от учебните програми и дисциплини за бъдат актуализирани. Работите ли съвместно с бизнеса за реализацията на тази цел?

– Задължително трябва да се прави с бизнеса.  Университетът и неговите преподаватели имат своите безспорни достойнства. Но без намесата на бизнеса оставаме капсуловани и често пъти отдалечени от реалната пазарна среда. Много пъти съм се шегувала, че трябва да се въведе със закон задължение след всеки пет години на шестата преподавателите от университетите да отиват за една година в реална работна среда.

Фундаменталната наука е много ценна, но фундаментални научни открития се правят веднъж на кой знае колко години, а проблемите на практиката са всекидневни. И ако не сме в състояние да даваме отговор на проблемите на практиката, тогава е много под въпрос защо претендираме, че сме експерти. Затворени в академичната среда и вглъбени в научните проблеми, върху които работим, понякога губим връзката с развитието на пазара.

Затова обновяването на учебните планове и програми задължително трябва да се прави с бизнеса. Реално, ние непрекъснато обновяваме и променяме. Дори в рамките на чисто конкурентната борба за студентско внимание. Защото това е пазар, като всички останали. За да бъдем атрактивни, трябва да предложим продукт, който е конвертируем. А такъв е онзи продукт, който решава проблемите на съвременността. В този аспект, тези 80% мен лично никак не ме притесняват.

Дори нещо повече. Процедурите по акредитация, през които всеки университет минава, изискват от нас периодично да оглеждаме, прецизираме и обновяваме нашите учебни планове и програми. Така че в този аспект притеснения нямам и смятам, че това е нещо, което така или иначе рутинно правим.

По-скоро съвместната работа с бизнеса е интересна. Дотолкова, доколкото бизнесът трябва да отдели време, за да ни помогне. И това понякога е трудно. Концентрирани в решаването на текущите си проблеми, невинаги имат време за нас.