
Доц. д-р Димитър Желев е заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и съосновател на „Географ БГ“. Той е комуникатор на науката с богат опит от сцени по света и България. Освен това е един от най-пътуващите български учени, като има амбицията да посети всички държави на земното кълбо.
Автор и съавтор е на книги, преподава на ученици и студенти и е съосновател на единствения по рода си Географски фестивал. На Софийския фестивал на науката говори за различни водни феномени.
Причината да избере темата за водните феномени е, че доц. Димитър Желев е титуляр на дисциплината „Природна география на континентите“, която изучават бъдещите учители по география. Един дипломиран учител по география трябва да има добри познания не само за България, но и за света – както за природата, така и за обществото.
Затова през последните няколко години за Софийския фестивал на науката доц. Желев подбира теми, свързани с природата на света, с различни феномени и интересни обстоятелства, които предизвикват научен интерес. Определя ги до голяма степен и като загадка. Според доц. Желев, в средата на ХХ век има погрешно разбиране в западните страни, че географията, едва ли не, е приключила като наука и всичко вече е открито. Но историята показва, че не е така – напротив, продължават да се правят открития.
„Дори ако вземем нашата страна за последните години, откакто правя такова собствено изследване – откакто съм бил студент до момента, в който станах преподавател, са се открили много нови неща за българската природа – казва доц. Желев. – Когато бях студент, ни учеха и убеждаваха, че по българската земя никога не е имало динозаври. В момента има експедиция на учени от БАН и Софийския университет, която всяка година изкопава нови вкаменелости. Те доказват, че по нашите земи е имало острови, обитавани от динозаври. Да, това не са били животни като най-големите, които познаваме от палеонтологията, но има достатъчно убедителни доказателства, че са съществували.“
Младият учен дава още един пример. През последните години в България се открива нова най-дълбока и най-дълга пещера – Колкина дупка в Западна Стара планина. Съвременните изследвания доказаха, че тя е по-дълга от Духлата във Витоша и по-дълбока от Райчова дупка в Централна Стара планина. Това са неща, които на пръв поглед много лесно трябва да се характеризират. Но се доказа, че са били грешно описани в миналото.
Преди около 15 години пък става ясно, че има нова най-западна точка на страната.
Тя не е в Кюстендилска област, а във Видинска. Същото се отнася и за най-високата точка на Дунавската равнина – тя не е тази, за която пише в учебниците, а е на друго място. Заради всичко това на научните фестивали доц. Желев винаги се опитва да покаже, че науката е динамична и затова постоянно има открития.
„Не трябва да се примиряваме с идеята, че всичко знаем и всичко е открито – категоричен е той. – Напротив, светът се променя, а сега вече имаме и нови технологии, които ни позволяват да погледнем по друг начин на природата около нас. Използваме сателити и дронове. Всичко това ни дава възможност да имаме допълнителен канал, по който да наблюдаваме Земята и да правим своите открития.“
Изследователската му дейност в Софийския университет е свързана с природата на нашата страна и с човешкия отпечатък върху нея – по какъв начин хората са повлияли, в повечето случаи негативно, върху околната среда. И най-вече със замърсяване на почви и реки, с промяна на растителността. На Фестивала доц. Желев дава пример как е възможно една река да се раздели на две и да продължи да тече в две различни посоки. Досега се е знаело, че реките се сливат и много реки се обединяват в общо течение. Но в природата има и изключения, когато река може да се раздели на две и тези две течения никога да не се срещнат отново.
Подобно явление се наблюдава на няколко места по света, като най-известният пример е в Южна Америка – реката Касикаяре, която се разделя на два канала. Единият отива към река Ориноко на север, другият – към Рио Негро на юг, към басейна на Амазонка.
По света има още няколко подобни примера. Обикновено това се случва на равнинни територии, в които няма релеф, който да предполага гравитационно водата да се насочи само в една посока, подчертава ученият. В определени ситуации понякога и хората са спомагали А с течение на времето реката си го припознава като естествено течение.

Младият учен разказва и за друг феномен – река, която сменя своето течение два пъти през годината.
В една част от годината тече в една посока, в другата част – в обратната. Това на пръв поглед звучи като пълно противоречие, особено за хората, запознати как работи гравитацията – все едно гравитационното поле се изменя. Всъщност този интересен феномен е породен от смяната на годишните времена. Това се случва в Камбоджа, в Югоизточна Азия, по долното течение на голямата река Меконг. Там има чудно хубаво езеро в периферията на Меконг, което се нарича Тонлесап. Реката, която свързва езерото и голямата река Меконг, също се нарича Тонлесап. Разликата между нивото на езерото и нивото на реката е много малка. По време на дъждовния период в езерото се събира много вода, която почва да се оттича към реката. Когато дойде сухият период, водата от езерото се изпарява и тогава то почва да се пълни с вода от реката.
„По този начин се променя траекторията на речното течение и това е най-известният подобен случай в света – подчертава ученият. – Има и по-малки регионални случаи, но този е много забележителен.“
В лекцията си на Фестивала на науката доц. Желев говори и за реки с две делти.
Примерно такъв е случаят с Рейн в Европа. Извирайки от Алпите, тя първо се влива в Боденското езеро с делта. След това отново изтича и отива към Северно море, където образува обща делта с други две реки – Маас и Шелда. Подобна ситуация има и в Африка с голямата река Нигер. Тя освен делтата си на Атлантическия бряг има делта и в котловината Тимбукту. Това става възможно заради голямо понижение на релефа в югозападните части на Сахара, където река Нигер се разпада на множество ръкави и образува блатисти местности. След няколко десетки километри тази вода се просмуква отново през пясъците и образува течение, което продължава. Това е втората делта на река Нигер.
„Има много примери и за тотална промяна на ландшафта, особено с островните територии, тъй като там ресурсите са ограничени – казва младият учен. – Много видове са били избити, други са привнесени, релефът е променян. Т.е. има безкраен набор от човешки въздействия в природата. В момента работя върху книга и там в една от главите правя преглед върху изкуствените острови, които са създадени по света. Има случаи, в които държави като Обединените арабски емирства, Катар, Япония, Сингапур, Китай, Индия, Бразилия, Съедините щати, Австралия създават изкуствени острови в моретата, т.е. те променят разпределението на сушата и на водата. И тук не говорим само за промяна на релефа, говорим за създаване на абсолютно нов релеф, нови обекти в природата.
Тези нови острови променят и теченията, променят и микроклимата, променят и разпределението на ресурсите.
За да се построят някъде тези изкуствени острови, означава, че отнякъде е пренесена материя. Това е огромен екологичен отпечатък, който трудно може да бъде омаловажен. Така че, от тази гледна точка, наистина светът изобилства от примери. Това, което се случва в тези страни, е просто колосално като въздействие. Да не говорим в момента и за всичките тези конфликти в Източна Европа и в Югозападна Азия.“
Има ясни доказателства, че това, което в момента се възприема на много места по света като естествена природа, всъщност е било тотално променено от хората преди хиляди години. И това, което виждаме в Средиземноморието, в Близкия изток като ландшафт в наши дни, е една деградирала картина на природата, породена от човешкото въздействие.
Трябва да имаме предвид, че и климатът се е променял в историческия период, подчертава доц. Желев.
Не толкова бързо, колкото в момента. Но се знае, че е имало и малки ледникови епохи, и такива благоприятни климатични времена, които са позволявали на растителността да се придвижва на север или на юг и съответно на много места, когато хората са се намесвали, те са усилвали някакъв естествен процес и това е водило до промените.
„Това за мен лично е едно от най-интересните неща, свързани с географията, защото много трудно можем да открием място без следа от човешка дейност в наши дни“, подчертава доцентът. По думите му изследванията през последните десетилетия показват, че дори да попаднем в Гренландия или в дъждовната гора на Амазония, в Сахара, ако се вземе проба от повърхността – било то сняг, почва или пясък, винаги ще откриваме парченца микропластмаса или някакъв друг привнесен от хората компонент. Дори в България в резерватите могат да се открият някакви въздействия от древен рудодобив и т.н.
„Планетата до голяма степен е преобразувана от хората“, обобщава още ученият.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg