Училищата със специален час на класа за превенцията на сърдечносъдовите заболявания

Всяка година на 29 септември се отбелязва Световният ден на сърцето. Страната ни също участва в глобалната инициатива на Световната сърдечна федерация чрез Дружеството на кардиолозите в България. Основен приоритет тази година е и стартът на здравно образование, насочено към сърдечносъдовата профилактика още в ученическа възраст, съобщават от Дружеството. Училища от цялата страна ще могат да се включат в кампанията „Седмица на сърцето“, която ще се осъществи за първи път в сътрудничество с Министерството на образованието и науката. Идеята на организаторите е, че чрез ранно и постоянно образование по темата е постижимо сърдечносъдовото здраве, както на децата така и на членовете на семействата им.

В рамките на Седмицата на сърцето, която ще се проведе от 30 септември до 4 октомври, всяка паралелка може да посвети един час на класа на превенцията на сърдечносъдовите заболявания.

За тази цел от Дружеството на кардиолозите в България са изготвили презентация, която да бъде представена от класните ръководители или учители по биология и здравно образование.

За участие в часа на класа, част от инициативата, може да бъдат поканени и кардиолози.

Специалистите ще отговорят на въпроси на малки и големи ученици относно сърдечносъдовите заболявания и превенцията им.

За целта класните ръководители трябва да се свържат предварително с представител на Дружеството.

„Целта ни, като научно дружество, е от най-ранна детска възраст ние, специалистите, да си партнираме с учителите за постигането на по-дълъг и по-качествен живот за българските граждани и внимание към сърдечносъдовото здраве от учебната скамейка до семейната среда от всички възрасти“, казва за „Аз-буки“ председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. д-р Васил Трайков.

Сърдечносъдовото здраве е в основата на високата продължителност на живота и доброто качество на нашия ден. От знанията за него, за рисковите фактори за заболяванията и начините за профилактика зависи в най-голяма степен устойчивото здраве на нацията. Затова и от Дружеството на кардиолозите в България включват провеждането на час на класа, посветен на темата, като част от тазгодишните инициативи за отбелязване на Световния ден на сърцето у нас.

„Сърдечносъдовото здраве е постижимо чрез ранно и постоянно образование. Това е приоритет не само на Дружеството на кардиолозите в България, но и на цялото ни общество. Вярвам, че заедно с МОН и учителите ще успеем да постигнем по-добро здраве и благополучие за българските деца и техните семейства“, казва още доц. Трайков.

Каква е целта на Световния ден на сърцето и защо е важно учениците да се включат в нея, какво представлява сърдечносъдовата система, от какви болести страда тя и как можем да се предпазим от тях, са само част от въпросите, на които учениците ще получат отговор по време на представянето.

Профилактиката е решаваща, за да не допуснем да се развие дадено заболяване и да забавим или спрем развитието на вече появило се.

Тя започва от мисленето и действията на човек във всекидневието. Ако се научим да мислим и живеем здравословно, най-масовите заболявания и случаите на тежко протичане ще намалеят значително. Това е един от изводите, до които ще стигнат учениците по време на презентацията.

Те ще научат и кои са основните навици, чрез които човек може да укрепи сърдечносъдовото здраве.

На първо място е движението. Един от най-полезните навици в живота е да се ходи повече пеша в ежедневието, да се правят разходки, излети и походи в планината, да се тича (джогинг) и като цяло, да се спортува не само редовно, а и умерено.

Здравословното хранене е друг полезен навик. То трябва да бъде балансирано и разнообразно, с достатъчен прием на полезни хранителни вещества, витамини, минерали, без преяждане и гладуване. За целта всеки ден трябва да приемаме поне по две порции зеленчуци, една порция плодове, а по два пъти седмично месо – по-често бели меса без мазнини (пилешко, пуешко) за сметка на червените (свинско, телешко), и риба. Зехтинът и зелените подправки същи са полезни за здравословното хранене. Не само учениците, а и възрастните, трябва да избягват включването в менюто на джънкфуд – индустриално обработени пакетирани храни с много консерванти, оцветители, овкусители, сол, мазнини и захар, като чипс, вафли, соленки, десертни блокчета и др.

Кардиолозите посочват още, че средиземноморската диета има научно доказан благоприятен ефект за сърдечносъдовото здраве.

Приемът на достатъчно количество течности също е важен за здравословното  състояние.

То подпомага работата на всички органи и системи в организма, включително и сърдечносъдовата. Основно правило е да се пие достатъчно вода, разпределена равномерно през деня. Мярката за общо количество е по 30 мл на килограм тегло дневно (през лятото, при активен спорт и натоварвания – и повече). Например при тегло от 60 кг е необходимо да се приемат 1,8 литра вода на ден извън останалите течности. Полезни са и напитки от естествени продукти като билков чай (топъл или студен), прясно изцедени зеленчукови сокове. Докторите съветват да избягваме подсладени газирани безалкохолни напитки, които не само добавят много „празни“ калории, а и реално не утоляват жаждата. В списъка на забранените течности са енергийните напитки и алкохолът.

Сред навиците, важни за укрепването на сърдечносъдовото здраве, са и сънят и овладяването на стреса.

Съвременният начин на живот често е съпроводен с нервно-психическо претоварване и напрежение, което наричаме стрес. Когато той се превърне в хроничен, става фактор за развитие на различни заболявания, сред които и хипертония. Стресът трябва да се управлява в ежедневието и всеки може да се научи на това. Някои важни условия за справяне с него са достатъчно сън (по 8 часа на денонощие); занимания с изкуство, спорт, хоби; споделяне, общуване, търсене на съвет и помощ в трудни ситуации; намаляване до минимум на времето, прекарано с електронни устройства.

Някои вредни навици също трябва да бъдат изкоренени, защото са сред основните врагове на сърдечносъдовото здраве.

Сред тях са тютюнопушенето (под всякакви форми, включително и чрез устройства за нагряване на тютюн), което предизвиква и поддържа възпаление на съдовите стени (условие за развитието на атеросклероза), приемът на алкохол и наркотични вещества.

Употребата на енергийни напитки пък вреди и води до изчерпване на енергийните запаси на организма. Ободряването е измамно, ефектът се дължи на стимулация на сърцето, кръвоносните съдове, нервната и ендокринната система чрез прекомерни количества захар, кофеин, таурин и др., подчертават специалистите.

Вреден навик е и неправилното хранене с употреба на много мазнини, сол, захар, консерванти. Те са причина за затлъстяване, развитие на обменни заболявания (диабет), хипертония, атеросклероза и др. Обездвижването пък води до наднормено тегло, отслабва мускулите, повишава кръвното налягане, затруднява работата на сърцето. Затова е важно всички да се придържат към първия полезен навик – движението.

Високата здравна култура се равнява на по-добър живот.

Тя предпазва от грешки в поведението, които с времето могат да разрушат сърдечносъдовото здраве и здравето въобще. Високата здравна култура е част от доброто образование и включва няколко важни принципа. Да се консултираме незабавно с лекар, когато не се чувстваме добре – никога да не чакаме „да мине“. Активно участие в действията за профилактика на най-честите хронични заболявания, като сърдечносъдови, онкологични, обменни, бъбречни и др. (прегледи, изследвания, информиране), съвместно с медицински специалисти, институции.

Не трябва да забравяме, че информирането по здравни теми трябва да става само от достоверни, доказани източници, които се позовават на международно признати научни доказателства – напр. компетентни експерти, книги, медии, интернет сайтове на здравни, медицински и научни институции, лекции, беседи и др.

Доц. д-р Васил Трайков, председателят на Дружеството на кардиолозите в България: 
На първо място, от името на УС на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) изразявам признателност на министър Цоков и заместник-министър Лазарова и екипа им в отговор на нашия апел за сътрудничество. Убеден съм, че заедно ДКБ и МОН ще спомогнем за допълване на програмата за здравно образование и ще положим заедно основите на по-добро сърдечносъдово здраве за децата и гражданите на България с организираната Седмица на сърцето, която ще се провежда всяка първа седмица на октомври.

Д-р Емилия Лазарова, заместник-министър:
Инициативата ще допринесе за повишаване на интереса към приложимостта на биологията и здравното образование в живота и ще предизвика желание за учене по забавен, приятен и ангажиращ начин, като ще подкрепи усилията на преподаватели и родители в тази превенция.

Свързани статии:

Кампания „Хайде на училище“ подкрепя децата бежанци Сбъдната мечта: Деца играха с Григор и Ноле в София „Климатична фреска“ играят в Бургас Работната група за дигитализацията в образованието с първо заседание