Доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН: Археологията е колективно дело

Индиана Джоунс е един много хубав филмов образ, но от професионална гледна точка е недопустим

Доц. Христо Попов има магистърска степен по история, специализации по стара история, палеобалканистика, тракология и археология от СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е стипендиант на Австрийската програма за академичен обмен през 1999 г., на фондациите „Херти“ и „Александър фон Хумболт“ (стипендия за млади учени „Роман Херцог“). От декември 2018 г. е директор на НАИМ при БАН. Специалист е по селищна археология и археология на минното дело и използването на минерални ресурси през различни исторически периоди. Бил е научен ръководител на проучванията на различни археологически обекти. През 2016 г. доц. Попов е избран за член-кореспондент
на Немския археологически институт.

Зина СОКОЛОВА

– Доц. Попов, каква е равносметката от първия Ви мандат като директор на Националния археологически институт с музей при БАН?
– Ако трябва да отчитам някакви наистина важни резултати за предходния мандат, те са свързани с научния състав в Института и с хората. Имаше няколко кризисни години, в които от различни секции и отдели на Института буквално на вълни бяха пенсионирани цели поколения учени със сериозен принос за нашата наука и културно-историческо наследство. На тяхно място зейваха огромни празнини, които трудно можеха да бъдат запълнени веднага. Още повече ако няма дългосрочна стратегия за изграждане на кадри, която да позволи този процес да не бъде толкова болезнен и преходът между поколенията да е по-плавен.
Проблемите с демографията, с недостига на кадри със сериозно професионално образование засягат и археологията. Намирането на качествени, образовани млади хора, които да са мотивирани да работят, е проблем и в областта на науката. Така че основната цел, която си бях поставил през изминалите 4 години с помощта на Научния съвет на НАИМ – БАН, и на целия екип, с който работя, е да бъдат преодолени тези негативни последици и да се даде шанс в професията и в нашата институция да навлязат нови хора. Смея да твърдя, че до голяма степен постигнахме това, макар че не става дума за еднократно действие. По-скоро това е процес, който трябва внимателно да се следи и поддържа и да не бъде периодично неглижиран. Навремето получих шанс да почна развитието си в археологията. Водещи наши учени ми подадоха ръка. Всеки от нас, който е стигнал по-напред в професионалното си развитие, трябва да помни максимата, че никой не е по-голям от работата и е редно шанс да бъде даван и на следващите след нас.

– И така да се осигури приемственост между поколенията…
– Да, и това е много важен въпрос, защото археологията е колективен спорт. Резултатите винаги са свързани не само с една личност, а с работата на цели екипи. Всеки член на екипа има своята експертиза, своята специфика като познание, като умение, които допринасят за общия резултат.
Когато отделни археолози се обявяват за Индиана Джоунс или някой друг „героичен“ медиен персонаж, се чува само личното местоимение – аз, аз, аз. Когато се набляга основно върху личните местоимения, не е добре. Мисля, че този шум и врява, които от време навреме срещаме в медиите, предизвикани от един или друг наш колега, който се опитва да получи своите 5 минути медийно щастие и да се изтъкне по един или друг начин, не са от полза за професията и за хората, които са в нея. Не са положителни и за качеството на информацията и нивото на образование, които трябва да изграждаме в обществото. Създава се изключително изкривена и профанизирана представа за археологията, при което в търсене на бързи, евтини сензации често се достига до бутафорни твърдения и откровени спекулации.
Никой не трябва да забравя, че светът не се върти около него. Националният археологически институт и Министерството на културата са призвани да отговарят за функционирането и доброто здраве на цялата система, а не да обслужват приоритетно неоправданите претенции на единици, които удобно забравят, че има правила и тези правила трябва да се спазват. Индиана Джоунс е един много хубав филмов образ, но от професионална гледна точка е недопустим. Ако така се прави археология, по-добре да не я правим никога.

– Имате ли амбицията да насърчите всички ваши колеги да се хабилитират?
– Това е част от процеса, за който говорих преди малко. Трябва да се върви нагоре. Всеки добър професионалист трябва да се развива в професията си. Ръководството и Научният съвет се опитват да осигурят повече възможности за хората, които работят в НАИМ – БАН. Водени сме от разбирането, че това е добра инвестиция в бъдещето. Над 40 са конкурсите за асистенти, главни асистенти, за доценти и за професори в Института през пос-
ледните 4 години. Има вътрешно кариерно израстване, а почти 30 са новодошлите. По една от много добрите като замисъл програми на Министерството на образованието и науката от 2019 г. досега през НАИМ преминаха 7 млади учени. Някои от тях останаха постоянно на работа при нас. Особено успешна бе последната сесия, от края на 2022 г. В момента по тази програма при нас има 12 млади колеги.
Със сигурност един от добрите резултати от изминалия първи мандат е свързан с вътрешна научна сесия, която организирахме през последните две години. Представени бяха 23 проекта. Финансирането бе с наши средства. Те не бяха много, но дадоха възможност за написване на конкретни теми и реализирането на малки, но много стойностни проекти – нещо като сесия към наш собствен фонд „Научни изследвания“. В момента се отчитат резултатите от първата сесия и смея да кажа, че от 23-те проекта 10 са приключили успешно с публикации у нас и в чужбина. Една част са приети в сериозни реферирани издания. Предстои да бъдат завършени още 10 – 11 проекта в рамките на календарната година. А това е много висок процент на успеваемост.

– Какви други задачи си бяхте поставили за изпълнение през първия мандат?
– Ремонтът на сградата на Музея, но за съжаление, това не се случи заради ковид пандемията, локдау-
на и последвалата икономическа криза с високи нива на инфлация. Сградата е паметник на културата, което има и положителни, и отрицателни страни. Процедурите са тежки, всичко е свързано със сложен процес на създаване на проекти и на тяхното одобряване. Намирането на средства също е сериозен проблем, който трябва да се реши на национално ниво. Но когато бяхме стигнали сравнително напред в проектите, започна пандемията и процесът спря. Тогава пет пъти намаляха и постъпленията от посещаемост в Музея в сравнение с 2019 г. Това е обяснимо, здравето на хората трябва да бъде приоритет.
В същото време, имахме сериозни проблеми, свързани с покриване на разходите за сградата и за целия сграден фонд. Трябва да се има предвид, че разполагаме със сгради и във Велико Търново, и в Шумен и с археологически бази в Плиска и Преслав. В момента се надявам сложният процес по изготвяне на идейни проекти, технически задания, осигуряване на средства и в крайна сметка, реализирането на самите ремонти (необходими не само за сградата на Националния археологически музей) да бъде постепенно възстановен и да тръгне напред. Работим активно по въпроса. Същевременно, отделно от ремонтите, общата криза нямаше как да не се отрази и на професионалната ни работа. 2022 г. беше кризисна в много отношения за българската археология, както и за цялото ни общество. Сесията за планирани археологически проучвания при Министерството на културата много закъсня. Но в крайна сметка, и от археолозите, и от Министерството на културата бяха положени сериозни усилия тази сесия да бъде реализирана, и тя приключи по добър начин. Резултатите може да се видят в изложбата „Българска археология 2022“, която открихме на 14 февруари – професионалния празник на археолозите.
Що се отнася до работата на Националния археологически музей, за наше голямо удовлетворение през 2022 г. посещаемостта и приходите се приближиха до тези през 2019 г. Това стана благодарение на няколкото големи изложби, които реализирахме миналата година. Те бяха посветени на различни теми – на професията на реставраторите и на техния важен принос в богатата история на Националния археологически музей, на 130-ата годишнина от създаването на Народния музей през 1892 г. Най-успешна бе изложбата, посветена на тракийското въоръжение. Тя бе свързана и с резултатите от работата по един изключително важен проект, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“, където сме партньори с катедра „Археология“ при СУ „Св. Климент Охридски“. В тази изложба участваха 22 музея от цялата страна и Националният исторически музей на Румъния. Използвам случая да благодаря сърдечно на всички колеги за съвместната работа

– Какво предстои през тази календарна година?
– В графика на Националния археологически музей за 2023 г.
са включени 14 изложби. Пет от тях са международни. Също така подготвяме изложби, които да гостуват в регионалните музеи в Стара Загора, Търговище, Велико Търново, Плевен. Имаме общ проект с Националния исторически музей в Букурещ. Там изложбата за съкровището от Свещари продължава до месец юли. Предстои да подготвим две изложби за Македония – в Охрид и Скопие.
В нашия музей през юни трябва да дойде много голяма и изключително важна изложба – посветена е на некропола при Требенище до Охрид. Правим я съвместно с Националния исторически музей на Сърбия и Археологическия музей на Северна Македония. Надявам се хората да се заинтригуват не само от красивите артефакти, които могат да се видят, но и от историята, свързана с тях. Една част от находките са в България, друга – в Сърбия и в Северна Македония. Това е поводът да ги съберем, да ги покажем заедно. Има находки, които продължават да бъдат реставрирани 100 години след като са намерени, и тепърва ще се показват на широката публика. Участваме в една изложба в Британския музей с артефакт от разкопките край село Дуванлии – сребърна амфора от Кукова могила.
Като наш сериозен ангажимент трябва да спомена постерната изложба от Балчик, която ни гостува в момента и се показва заедно с експозицията „Българска археология 2022“. Тя е един от важните акценти като послание и съдържание. Поканих колегите от местния исторически музей, защото Балчик е отворена рана за българската археология. Става дума за храма на Великата богиня майка Кибела, открит преди 15 години. Тогава това събитие се превърна в световна сензация. Това е паметник, с който България ще може да се гордее, когато обаче държавата си свърши работата.

Като значение, като откритие, което дава тласък на нашето познание за този период, като шедьовър на античното изкуство, без никакво преувеличение мога да кажа, че това е паметник от световно значение. И България има своите отговорности към него. Не може 15 години след откриването на храма останките от сградата да бъдат в строителен изкоп, полузасипани и временно консервирани, за да бъдат що-годе опазени, докато се наумуваме какво да правим. А красивите артефакти от храма да бъдат облегнати до стени, боядисани с блажна боя, макар и прибрани на сухо, под покрив, в Музея в Балчик. Тук искам да благодаря на колегите от Балчик и от Регионалния исторически музей във Варна. Заедно с тях отправяме зов за помощ, апел към всички отговорни институции – трябва да бъде намерено решение. И то да бъде изпълнено, за да може този красив паметник да достигне до хората. А не да стои завит с мръсни найлони, без да се знае какво точно има отдолу.

– Кои ще бъдат основните приоритети във втория Ви мандат?
– Основният ангажимент си остава ремонтът на сградата на Националния археологически музей. За мен това е най-важният приоритет. За съжаление, ще се наложи Музеят временно да затвори врати за посетители, но това е за добро. Ремонтът трябва да се случи.
Сред приоритетите са и няколко големи проекта за изложби, които трябва да реализираме през следващите четири години. Освен че трябва да бъде при нас през тази година, сме обещали изложбата за Требенище да се покаже и в Белград през 2025 г. През 2024 – 2025 г. ще има голяма българска изложба, посветена на тракийското наследство в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис – ние сме основен отговорник и организатор на събитието. 14 български музея участват в проекта.
Що се отнася до личните ми научни занимания, много се радвам, че успяхме да направим музея в Крумовград, може би е най-модерният в България. Посветен е на златото и древните технологии за неговото добиване. Не е голям, но е страшно любопитен и за малки, и за големи с информацията за златото, за живота на древните миньори и на хората преди повече от 3000 години. Това е проект, който ще продължи да се развива. Предстои публикуването в няколко тома на резултатите от мащабните археологически разкопки, проведени на Ада тепе до Крумовград.
Преди две години възстановихме и разкопките на още един много важен обект. Това са праисторическите медни рудници при Айбунар, Старозагорско, които са на 7000 години и са най-старите и най-големите запазени медни рудници от каменно-медната епоха на територията на днешна Европа.
Започнахме и един хубав проект за теренни издирвания на територията на общините Разград, Кубрат и Исперих, свързани с проучването на селищната система и икономиката в района не само от халколита. Там са едни от най-сериозните находища от кремък в нашата страна. Кремъкът е основна суровина през Праисторията. Но това е важен природен ресурс и през бронзовата и желязната епоха. Целият район е изключително важен, а досега там не е имало целенасочени теренни проучвания. За първите две години имаме регистрирани над 70 обекта.