Явора Стоилова, писателка и поетеса: Прекланям се пред възрожденския дух на учителите

Мария ГЕОРГИЕВА

Като човек, посветил живота си на музиката и словото, с какви думи бихте описали призванието на учителя?
– Искаше ми се да кажа, че призванието на учителя заслужава да се изпише със златни букви! Но после си помислих, че думите за него трябва да бъдат тихи, светли и много духовни, каквато е мисията му! Живи думи, изписани с любов!

– Каква следа оставиха учителите във вашия живот и кои са най-ценните уроци, които ви преподадоха?
– Помня всички мои учители. Всеки от тях е оставил трайна следа в сърцето ми. Дори в строгостта, забележките си и пестеливо поставяните високи оценки те бяха винаги полезни на младия човек у мен, който израстваше под грижите им. Със същата благодарност си спомням и за учителите на дъщеря ми Василия, защото, учейки нея, те учеха и мен в друг етап от живота ми.

– Кои бяха най-характерните черти на учителите по времето, когато вие сте учили? Какви качества ви помогнаха да изградите?
– Времето, в което учех, беше много по-различно от днешното. В него всичко изглеждаше някак задължително и наложено в разрез със свободата на младия човек. Но и време на едно по-добре систематизирано обучение с по-широк спектър от знания от тези, които децата получават днес. Признавам, че носех с неудоволствие униформата и шапчицата с надпис на училището си. Подчинявах се на правила, които обиждаха човешката ми същност, като забраната за влизане в църква. Но обърната с гръб към картата, закачена до черната дъска в класната стая, уверено произнасях имената на градовете, през които трябва да мина по пътя например от Стокхолм до Мадрид. Ориентирах се, знаех! Бяха ме научили! И до днес съм благодарна на учителката си по география и на всички останали учители за дарените с любов знания, които не признаваха граници и ограничения!

– Какви учители бяха за вас вашите родители – художникът Васил Стоилов и литературната изследователка Ганка Найденова? От тях какво научихте?
– Родителите бяха мои постоянни учители. Желязната строгост на майка ми, която не приемаше извинения за грешките ми, а само дела, доказващи, че съм си взела поука. Но и нежната, все-
опрощаваща усмивка на баща ми: „Няма нищо, детето ми, хора сме, грешим! Достатъчно е да признаем сами пред себе си грешките си!“. Родителите ми дадоха уроци с думи и други, безмълвни уроци. От майка си научих колко силни и борбени можем да бъдем в трудни моменти. А от баща си – колко добър, светъл и благороден може да бъде човек, дори когато е пренебрегван и обиждан! По-близка се усещах до житейската философия на баща си. Всичко, което той казваше, беше отразено в картините му, излъчващи красота, мъдрост и светлина! Но и философията на майка ми сътворяваше светове! Тя успя да изгради три музея на Яворов – в София, в Чирпан и Яворовия бряг в Поморие. Написа две монографии за поета и един летопис от хиляда страници – животът и творчеството на Яворов, документирани ден по ден, а понякога дори час по час…

– Имаше ли в живота ви човек, който оказа влияние при избора ви на професия и очерта вашия път в изкуството?
– Много прекрасни творци са били мои учители в изкуството! Ще трябва да изпиша няколко страници, за да им благодаря! Те са всички в сърцето ми! Но един от тях – съпругът ми, японският поет Кен Нагай, ме научи как се обича чуждо дете като свое. Научи ме на търпение и на това да се усмихвам в най-трудните моменти. Той ми помогна да живея дори след смъртта на единственото ми дете Василия. А когато Василия напусна този свят, разбрах че съм научила от нея как човек може да съществува дори отвъд материята, от която сме създадени, да бъде само дух и трепет на светлина… Изобщо, не спирам да се уча. Човек цял живот е ученик – до момента, в който се почувства достатъчно знаещ, за да бъде учител!

– Талантът наследява ли се, или човек сам изгражда себе си според вас? Може ли да бъдем сами на себе си учители?
– Според мен поколения наред работят за раждането на един творец. Но нищо няма да излезе от него, ако не намери собствения си път – дори да е скромна пътечка. Това всъщност са думи на Василия, изречени пред журналист във връзка с влиянието на дядо ѝ Васил Стоилов върху начина ѝ да рисува. Моята поезия живее под друга страховита сянка – тази на Яворов! Но нямаш друг изход освен да приемеш великите като учители. А после, когато си научил, доколкото ти е възможно, да тръгнеш по собствен път, ако успееш да го намериш! Да бъдеш сам учител на себе си!

– Радостта или болката е по-големият учител?
– За съжаление, болката е по-добрият учител! Радостта е нещо временно, празничен миг, еуфория… Болката е тази, която те кара да погледнеш по-дълбоко в себе си и да осъзнаеш величието на Кръста!

– Вярвате ли, че книгите имат силата да бъдат учители?
– Книгите са добри учители, но много зависи какво четеш! Понякога те носят и послания от мрака или те отвеждат в елементарния свят на комиксите…

– Каква според вас трябва да бъде есенцията на съвременното образование?
– Образованието… Толкова много зависи от него в живота! И толкова малко внимание му се обръща днес… То се нуждае наистина от материална и морална подкрепа! Защото е цялостна система от позабравени неща – като се започне от красивите, светли сгради, в които би трябвало да се преподава, и се мине през адекватните учебници, достойнството на учителските заплати и тези на родителите, реда, дисциплината, морала, етиката в отношенията, възможностите, които се откриват пред отличните ученици, хармонията между наученото и света навън!… Прекланям се пред възрожденския дух на учителите, които въпреки многото трудности и неясноти в образователната система успяват да влеят светлината на знанието в душите на жадните за него!

Родена в семейството на художника проф. Васил Стоилов и литературната изследователка д-р Ганка Найденова, племенница на поета Пейо Яворов, Явора Стоилова е посветена на изкуството, което докосва човешките сърца и души. Завършила Римската консерватория „Санта Чечилия“, специалност оперно пеене, музиката насища богатия ѝ артистичен живот, давайки простор и на силния ѝ поетичен талант. До читателите достигат стихосбирката ѝ „Витражи“ (преведена и публикувана от парижкото издателство Saint germain des Pres), творбата ѝ в поезия и проза „Сърце без дом“ и есеистичните книги „Баща ми“, „Обречени“ и „Момичето, което нарисува Анорексията“.

В края на миналата година излезе последната ѝ стихосбирка „Загадката Венера“, събрала 70 стихотворения и пет поетични импресии, посветени на енигмата Жена. Явора Стоилова е носител на два сребърни медала за поезия и проза, връчени ѝ в кметството в Рим. През 2012 г. тя преживя трагичната загуба на своята единствена дъщеря, талантливата художничка Василия Стоилова.
За учителите, озарили пътя ѝ в изкуството и живота, споделено от Явора Стоилова, която вярва, че поколения наред работят за раждането на един творец, но всеки сам трябва да открие собствения си път.

Свързани статии:

Всяко дете „узрява“ за интеграция по различно време Мария Донева, поетеса: Учителите могат да светят, могат и да хвърлят сянка, дълга цял живот В земята на Ботев „Културна палитра“ в Нидерландия