Да даваш на учениците и късче от сърцето си

Страхът от неуспех влияе върху мотивацията за учене, убедена е Елена Бързанова от училището в Говедарци

Петя НИКОЛОВА

Няма по-интересна наука от географията. Всяко пътешествие, дори най-краткото, ти дава много – казва Елена Бързанова, учител по география в ОУ „Димчо Дебелянов“ в село Говедарци. И добавя: – Ако мога да си позволя, бих обиколила целия свят.“
Елена Бързанова „пътува“ със своите ученици в часовете по география и им показва трите пътя, които според Конфуций водят към знанието. Пътят на размишлението е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път. Точно с убеждението, че знанието е факторът, който движи живота, през 2020 г. кандидатства в основното училище в Говедарци без предишен опит като учител. „Работих като координатор във фирма, която организираше семинари за междуинституционално сътрудничество при случаи на деца – жертва или в риск от насилие. И всъщност тази работа ме мотивира да придобия учителска правоспособност и да се отдам на образованието“, споделя Елена.
Макар училището да е единствено в селото, хората от Говедарци с нотка на гордост споменават винаги и неговата забележителност – часовниковата кула. В училището с часовниковата кула работят 10 професионални педагози. Всички си помагат взаимно и се подкрепят, поради което Елена Бързанова придобива самочувствие. Не закъсняват и постиженията на нейните ученици. На тазгодишното издание на конкурса „Куба – далечна и близка“ преподавателката по география е наградена, а нейните възпитаници печелят призови места в няколко раздела: „Мултимедийни формати“, „Проза“ и „Поезия“. Учениците са от I до VII клас и това съвсем не е единственото състезание, на което са мерили сили със свои връстници и са се завръщали отличени.
„Като все още нов учител в село Говедарци, първият и най-важен успех на мой ученик беше отличието, което получи през 2021 г. от Българското географско дружество шестокласникът Александър Шуманов за цялостното си добро представяне на олимпиади и състезания по география – разказва Бързанова. – След това сме печелили награди и от други конкурси и състезания“.
Учителската професия се оказва успешна за Елена, която по-скоро не иска да си спомня за първия ден в училище, когато влиза при петокласниците, а те я гледат с недоверие и страх. Въпреки че получава непрестанна подкрепа и кураж от директора Бойко Пейчев и от педагогическия екип, първите дни са изпълнени с предизвикателства. Оттогава обаче са минали две учебни години и днес е много по-уверена в себе си и в преподавателските си умения.
„Разбира се, че си имам мой начин на преподаване и общуване с децата – казва Бързанова. – Проява на педагогическо майсторство е да обвържем мотивацията за учене с доминиращите за конкретната възраст потребности на децата.
За учениците е много по-привлекателно сами да достигнат до същността на природните и социалните феномени.
А интересът им се засилва, ако учебната дейност има изследователски характер. Винаги са важни и методите, чрез които се осъществява учебният процес, а не само учебното съдържание.“
Елена Бързанова разбира, че за ученика е от значение да открие за себе си смисъл за овладяване на знания и умения. И ако педагогът не успее да го подпомогне в този процес, да го убеди, че знанията и уменията ще са му полезни, има голям риск у ученика да се появи нихилистично отношение не само към отделни учебни предмети, но и към целия образователен процес.
„Страхът от неуспех и желанието за положителна оценка, влияят върху мотивацията за учене на децата – обяснява Елена Бързанова. – Добрият педагог трябва да окаже подкрепа на учениците, защото по този начин ще допринесе за тяхното самоутвърждаване. Силните емоционални реакции, провокирани от неуспех или от отрицателно отношение спрямо постигнатите резултати на ученика, почти винаги формират негативна реакция към ученето.“
Двете учебни години, които Елена вече има зад гърба си в училището в Говедарци, създават у нея категоричното мнение, че децата уважават онези учители, които са уверени в себе си и в своите действия. „За да мога да повишавам мотивацията на учениците, самата аз трябва да се чувствам удовлетворена от това, което правя“, споделя Бързанова. Участието в конкурси, олимпиади и състезания се оказва подходяща форма за получаване на удовлетворение както от учениците, така и от техния ръководител. Затова Бързанова не спира да насърчава своите възпитаници да се включват в различни надпревари и да мерят сили. За нея подготовката е важен етап преди всеки конкурс или състезание. Но както самата казва: „Винаги се насочваме към нещо ново и нетрадиционно. Преди това обаче задължително обмисляме кое дете в каква област е най-добро – дали може да пише, да рисува, да презентира, при това така, че да изпъкне пред останалите.“
За един географ, който държи света в ръцете си, както описва глобуса Елена Бързанова, не е достатъчно само учителят да изпълнява професионално задълженията си, за да бъде определен като добър. Необходимо е да обича децата, но със строгост, нужна за тяхното израстване като добри хора. „Смятам, че учителската професия не се придобива с дипломи – казва Елена Бързанова. – Трябва да я носиш в сърцето си. И моята мечта е именно такива – да бъда в училище, за да дам на учениците и късче от сърцето си.“