Технологиите не заместват учителите

Езикова гимназия „Васил Карагьозов“ е училище с традиции, което има дълга история и с времето се е утвърдило като емблема на успеха в града. 130 години е в образователната история на Ямбол, от 70 години е гимназия, наградена е със Златен герб на община Ямбол и Почетен знак на Президента на Република България. От три години гимназията е иновативно училище, което работи по темата „Учители, ученици и родители – успешни партньори в изграждането на култура на ефективно и отговорно общуване в училището и в общността“. Прилагането на иновативната практика две поредни години се споделя с училища от страната по НП „Иновации в действие“.

Възпитаниците на иновативната гимназия активно участват в клубове по интереси, сред които са и природните науки

Зина СОКОЛОВА

Най-характерното за гимназията е духът на свободата, толерантността и творчеството. Училището е притегателен център и желано като школа за формиране на личности с дух на победители – казва нейният директор Йордан Милков. – При нас децата винаги са били подтиквани да експериментират с творческата свобода. Но преди това са били убедени, че трябва да овладеят фундамента и в науката, и в изкуството, за да могат да правят това адекватно. Стремим се да покажем на нашите възпитаници, че светът се крепи на човешката доброта и добронамерен ум. Така изграждаме основата на утрешните отговорни граждани.“
Гимназията предоставя различни възможности за развитието на децата. Те не се ограничават само до усвояването на чуждите езици – английски, немски, френски, испански и руски. От няколко години тук може да се придобие и професия „Екскурзовод“.
А от тази учебна година има и паралелка с профил „Предприемачески“, с което се разширява хоризонтът за реализация на младите хора. След завършване на гимназията нейните възпитаници продължават образованието си в области като медицина, икономика, ИТ, лингвистика, изкуства, педагогика. Всичко това е в резултат на професионализма на преподавателите, на техните усилия да се следват съвременните методи за преподаване, да работят с отдаденост и отговорност.
В училището има модерни кабинети по всички учебни предмети, библиотека, медицински и стоматологичен кабинет, спортна зала с басейн, открити спортни площадки, столова и специализиран транспорт. Чрез спечелени проекти непрекъснато се обогатява и модернизира базата и се повишава качеството на образователните дейности.
„От години нашето училище е известно в града с уникалните си тържества – подчертава директорът. – Откриването на учебната година, изпращането на зрелостниците, дипломирането, празникът на гимназията се превръщат в спектакли за младите хора, родителите и ямболската общественост.“
Паметни са и творческите срещи с писатели и поети, с актьори, с изявени специалисти и успели хора. Съществено място имат и организираните посещения на театър, опера, концерти – не само в Ямбол, но и в Стара Загора, Пловдив, Бургас. Ежегодни са и екскурзионните летувания в Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, както и пътешествията в чужбина. Този богат училищен живот е потвърждение на разбирането на екипа, че обучението на децата не се свежда само до усвояване на знания, а включва и откриването на широки хоризонти в духовен аспект, възможности за творческа изява, екипна работа, интерес към живота на общността. Това е успешният начин за противодействие на отчуждението, егоцентризма, агресията – болестите на новия век.
„Ямбол е областен, но неголям град, а средните училища са доста. В същото време, общият брой на учениците в града намалява. Конкуренцията е едно от големите предизвикателства, но не най-същественото – казва Йордан Милков. – Делегираният бюджет продължава да е сериозна пречка за реализиране на прекрасните идеи, които имаме за усъвършенстването на образователния процес и подобряването на учебната среда. Броят ученици все още е с най-голяма тежест при финансиране на училищата, а това не стимулира повишаването на качеството. Определящи би трябвало да са резултатите от образователния процес, както и инициативите за извънкласни дейности, които се реализират. Те изискват средства и са много важни за многостранното развитие на децата. Вярно е, че през последните години участието в проекти до голяма степен компенсира този дефицит, но не всяка дейност може да се впише в рамките им. Определени „дребни“ за образователната система детайли не стимулират повишаването на качеството и реформирането на системата.
Вече е време Единният стандарт за финансиране да има две части.
Първа част, която е минимална и се отнася за всички училища, и втора – допълваща част, която отразява дали е въведен едносменен режим, създадените условия за провеждане на качествен образователен процес, индивидуалния принос за принадената стойност на всяко училище, резултатите на учениците от външни оценявания, олимпиади, конкурси и състезания и др. По този начин бюджетът на всяко училище ще се формира не само според броя на учениците и броя на паралелките. Приоритет трябва да бъде това, което се случва в класната стая. Изминаха повече от 10 години от въвеждането на делегираните бюджети. Това оказа положително въздействие за финансовото дисциплиниране на системата, но вече има задържащ и демотивиращ ефект за образователната система.“
Наскоро приключиха инициативите за празника на гимназията – национален литературен конкурс „Васил Карагьозов“; конкурс по английски език за превод и есе; конкурс за проекти; награждаване на ученици и учители за постиженията им през миналата учебна година съгласно Правилника за наградите на гимназията. Много са и възможностите за извънкласни дейности. Учениците правят училищен вестник, училищна телевизия, активно участват в клубове по различни изкуства, по математика и информационни технологии, природни науки, спорт и др. Участието в конкурси, състезания и олимпиади е по-скоро правило, а не изключение. Затова и постиженията са многобройни. Езиковата гимназия – Ямбол, е в топ 100 на училищата в България според резултатите от ДЗИ. Нейни възпитаници печелят трето място в Националното многоезично състезание; първо място в националния конкурс „Стоян Михайловски“; призово място в националния конкурс „Разказ в десет изречения“ – текстът е отпечатан в сборник с най-добрите творби от Конкурса; трета награда в раздел „Проза“ от националния литературен конкурс „Какво ми разказа вятърът“; първо място на Националното състезание по творческо писане на английски език; спечелен полуфинал и квота за националния кръг на състезание на фондация BEST по публична реч; участие в националния кръг на състезанието по английски език на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България и много други.
Учителите и учениците в гимназията бързо се адаптират към въвеждането на обучението от разстояние в електронна среда, защото в голяма степен са подготвени предварително. От години тук има осигурени лаптопи за всички учители, а 98 % от учениците разполагат с лични устройства и с интернет. Работи се в платформата Microsoft Teams. Но не устройствата обучават и учат, а хората, категоричен е директорът. Липсата на пряк контакт в дистанционното обучение е един от проблемите. Но понякога спира токът, поврежда се техниката, връзката е лоша.
В някои семейства има по две деца, които провеждат занятия от една стая, други се изкушават да се занимават с по-привлекателни дейности, докато тече часът, трети трудно се концентрират. Всичко това е причина
дистанционното обучение да отнема много повече време и усилия от страна на учителя
за подготовка
на уроците.
„Представете си как се проверяват, редактират и оценяват 100 съчинения, изпратени в „Тиймс“, някои от които на снимка – пита директорът. – Това затруднява обективното оценяване знанията на учениците. Обучението от разстояние в електронна среда доведе и до друг феномен – децата забравиха да пишат на ръка или влошиха почерците си, тъй като по-често ползват клавиатура. Обучението е двустранен процес и основната трудност е, че при дистанционното учене учителят е „твърде далече“. Тук идва и отговорността на учениците и родителите, понеже това изпитание е общо за всички нас. То ни научи, че няма нищо по-хубаво от това да сме заедно в час, да постигаме успехи в класната стая. Технологиите имат своето място, но те не могат да заместят живия живот.“