3 млн. лв. за геномни данни в България

Поне 3 милиона лева трябват за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта „Геномът на Европа“ във връзка с инициативата „1+ милиона европейски генома“ („1+MГ“). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017 – 2023 г.
До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лв., останалите 2 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г.
Това стана ясно при посещението на премиера Стефан Янев и министъра на образованието и науката проф. Николай Денков в Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия на Медицинския университет в София. Те са част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания (НУКБПИ).
Той обхваща инфраструктури за фундаментални и приложни биомедицински изследвания от медицинските университети в София и Пловдив.
България е част от инициативата „1+МГ“, чиято задача е да се съберат един милион генома в рамките на Европейския съюз до края на 2022 г. Участват 22 държави от ЕС, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира чрез секвениране уникална национална референтна колекция от геномни данни. Тя ще бъде от полза за персонализираните стратегии за здравеопазване и превенция в съответната страна. В рамките на инициативата „1+MГ“ националните колекции ще образуват „Геномът на Европа“ – референтна база данни за изследвания и иновации в здравеопазването. Тя ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания, като рак, диабет, болести на сърдечносъдовата система.
С парите, които МУ – София, ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в „1+МГ“. Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура.
В МУ – София, премиерът Янев и министър Денков разгледаха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България. Той е купен през последната година и е от най-мощния вид в момента в света. С него може да се прочете цялата генетична информация на всички организми, включително на човешкия, който е най-голям, най-сложен и с най-много генетични данни. Апаратът има капацитет да разчита генома на 48 индивида едновременно. Тази негова производителност ще позволи генерирането на огромно количество данни. Натоварването на такъв апарат изисква време за събиране на достатъчно количество проби.
„Имаме експертна и технологична готовност за мащабни проучвания при различни заболявания – редки, социално значими, както и за популационни изследвания и генериране на геномни данни“, обяснява акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ – София.
С помощта на тази апаратура по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и анализирани също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните причини, свързани с по-тежкото протичане на заболяването. Апаратът ще се използва както за фундаментални изследвания, така и за клинични изследвания на пациенти с тежки и неизяснени заболявания, при които е необходимо разчитане на генома. Той вече се използва и за най-съвременна диагностика на редки генетични заболявания.
Освен сектора по геномика акад. Трайков показа на премиера Янев и министър Денков и Лабораторията по микрочипов анализ, в която се извършват изследвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени болести, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха представени високоспециализирани изследвания, чрез които на клетъчно и биохимично ниво се изясняват промените в човешкия организъм, водещи до различни заболявания. Те помагат също за намиране на иновативни лекарствени средства и методи за лечение и за бърза диагностика, включително и за COVID-19.
Министър-председателят и министърът на образованието и науката посетиха още лабораторията „Анализ на биологичноактивни вещества“ и секторите „Метаболомика“, „Биобанкиране“ и „Биоинформатика“.
Центърът по молекулна медицина е създаден като научна инфраструктура на МУ – София, с подкрепата на Европейската комисия. Впоследствие той става основна част от Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания. Чрез своята биобанка той участва и в европейската научна инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC (Biobanking and BioMolecular Resources Research Infrastructure – European Research Infrastructure Consortium).
До момента в Националния университетски комплекс за биомедицински и приложни изследвания са вложени общо 12,685 млн. лв. от Фонд „Научни изследвания“ и от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2017 – 2023 г. НУКБПИ е разпределена инфраструктура, организирана като мрежа от ресурси (биобанки, научно-техническо оборудване и изследователски звена) на двата най-големи медицински университета в България – Медицинския университет – София, и Медицинския университет – Пловдив. Стратегическата мрежа обхваща инфраструктури за фундаментални и приложни биомедицински изследвания на двата университета, както и редица aсоциирани партньори – болнични заведения и центрове. Паралелно с това включва и някои от най-големите биобанки за генетичен и тъканен материал за научни цели в страната, като тази на Центъра по молекулна медицина (ЦММ) и Националната генетична лаборатория. Инфраструктурните звена са разпределени на територията на няколко катедри на Медицинския факултет в МУ – София, и Медицинския и Фармацевтичния факултет в МУ – Пловдив. Изградени са звена, предлагащи услуги и експертна помощ в областта на биобанкирането, биоинформатиката, клетъчното и тъканното култивиране, биохимията, молекулярната биология, микробиологията, молекулярната генетика, клиничната лаборатория, имунологията, клиничната фармакология, физиологията, „омикс“ технологии (клоновете на науката, известни като омика, са различни дисциплини в биологията, чиито имена завършват на суфикса -omics, като геномика, протеомика, метаболомика, метагеномика и транскриптомика).
Дългосрочната визия за развитие на НУКБПИ е да стане национален Център за върхови постижения в биомедицинските изследвания и транслационната медицина. Да ускори прехода между фундаменталните изследвания и клиничната практика с цел подобряване профилактиката, диагностиката и лечението на най-значимите за обществото заболявания.
През годините НУКБПИ се утвърди като водеща национална научна инфраструктура, осигуряваща достъп на учени и организации до оборудването и създаваща възможности за извършване на мултидисциплинарни научноизследователски изследвания. Комплексът участва в изграждането на модерна образователна програма по медицина и биомедицински науки и създава привлекателна среда за научно развитие на млади учени и докторанти. Той предлага и извършва услуги за външни организации и лица в областта на здравеопазването. Дава достъп до оборудването на Центъра за молекулна медицина за извършване на генетични изследвания на Националната генетична лаборатория, СБАЛАГ „Майчин дом“. НУКБПИ осигурява платформа за отворен достъп и разпространение на научните постижения сред учените, обществеността, административни органи и пациентски организации.
Много са очакваните ползи от дейността на инфраструктурата. Сред тях са изграждане на BBMRI.bg – национален хъб и развитие на мрежа от биобанки, чрез който ще се създаде капацитет за съхранение на биологични мaтериали и клинични данни за научни изследвания, възможности за стандартизация, сертифициране и качествен контрол в съответствие с европейското и националното законодателство за защита на личните данни и етичните норми. Развитие на интелигентните технологии в областта на индустриите за „здравословен начин на живот и биотехнологии“, с фокус върху прецизирана и персонализирана медицина, биомаркери и разработване на нови лекарства, телемедицина, изкуствен интелект. Повишаване качеството на обучението на медицинските специалисти на бъдещето в МУ – София, и МУ – Пловдив, чрез създаване на нови образователни програми и осигуряване на възможности за допълнителна квалификация и кариерно развитие. Засилване на конкурентоспособността на българската наука чрез популяризиране и улесняване на достъпа до националните ресурси от биологични материали, данни и специфична инфраструктура, подобряване качеството на научната продукция и интеграцията на български изследователски колективи в европейското научно пространство.

Свързани статии:

Нова находка край Состра Глобалният отговор В брой 1/2024 на „Философия“: Диалог между философски търсения от различни хоризонти Вселена от идеи