Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Математика и информатика
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Математика и информатика
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2021 Брой 19, 2021

Десетилетието на дроновете

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
12-05-2021
в Брой 19, 2021
A A
Дроновете все по-често ще навлизат в нашето ежедневие, категорични са учените

Дронове в помощ на градския транспорт. Това най-общо е темата на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който завършват български учени съвместно със свои китайски колеги.
„Проектът е в интерес на хората в големите градове, защото е насочен към създаване на платформа от безпилотни летателни апарати, които да участват в наблюдението и управлението на трафика – казва проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии – БАН.
– Всички сме свидетели какви задръствания стават, по колко време се пътува, какви екологични проблеми създават возилата – като насищането на въздуха с прахови частици. Един от най-лошите примери в тази посока може да се даде с коронавируса, който много добре действа в условия на замърсена с автомобилни газове атмосфера.“
В съвместния българо-китайски проект участват Институтът за космически изследвания и технологии на БАН и Технологичният университет в град Нинбо,
на около 300 – 400 км южно от Шанхай. Това е сравнително малък за Китай град с 8 млн. души, но с много добра организация на движението. На всички светофари там има камери. За тях отговаря специална служба, която се занимава с управлението на транспорта и възникващите инциденти. В Технологичния университет в града е създадена лаборатория, в която студентите се обучават да използват тази система.
„Последно бяхме там през 2019 г., после нямаше възможност да се пътува, и видяхме как действа системата – казва проф. Зафиров. – По това време градът имаше пълно покритие с 5G. Споменавам това, защото се оказа, че създаването на такава платформа не е възможно без свързването на дроновете помежду им, както и с център за управление с 5G връзка. Системата 5G позволява да се управ-
ляват мобилни обекти в реално време, да се предава пълната картина, а не тя първо да се компресира и после да се изпраща, както при 4G мрежата досега.
В един квадратен километър може да се включат до 1 милион абонати. Това я прави незаменима в градско пространство. Например, ако човек иска място за паркиране, може да го запази по телефона – това го видяхме в Китай. Камерите оглеждат къде има свободно място, имате ли право да паркирате, после теглят таксата от сметката ви.“
Първата степен на платформата е с малки коптери (мултироторни летателни апарати), обяснява ученият. Второто ниво е безпилотен самолет, трето са псевдосателити –дирижабли или безпилотни летателни апарати, които летят на голяма височина – над 20 000 м. Последно в платформата се включва и спътникова система. Очаква се догодина в България да бъде достъпна системата Starlink – мрежата от спътници, които в момента създава Илон Мъск. Това ще бъде система, която ще осигурява наблюдение по всяко време на денонощието и ще може да реагира във всякакви условия, с изключение на бури и други екстремни обстоятелства, при които летателните апарати няма начин да действат.
„Научихме много от китайските си колеги, но и те научиха от нас – подчертава проф. Зафиров. – На базата на взаимно допълване на знанията създадохме концепцията за системата, както и стратегия за нейното внедряване в градовете. Смея да твърдя, че сме едни от първите в света, които работят по тези въпроси. Досега никъде няма внедрена система за управление на безпилотните летателни апарати в градски условия. Следващият проект, върху който работим, е за градска авиационна мобилност – превозване на хора и товари с дронове в рамките на населеното място. За наша радост, Пловдив е включен още преди 3 години в тази инициатива на „Еърбъс“ и беше шестият поред град в Европа, сега вече над 73 града участват в нея. Създава се т.нар. use-space пространство, в което в градски условия ще могат да летят пилотирани и безпилотни летателни апарати и ще бъде съвсем различно от досегашното управление на въздушното движение, като в основата ще бъде пак системата 5G. Резултати от нашата работа ще предложим на заинтересованите чрез сайта, който създаваме. Те са оповестени и в публикации с импакт-фактор, както и на конференции у нас и в Китай. Очаква се всичко това да стане реалност още това десетилетие, което може би ще остане в историята като десетилетието на дроновете. Те навлизат с изключително голяма скорост и в момента са най-актуални. По прогнозни данни в България има над 10 000 дрона, които се оперират от професионалисти и любители. Тяхното приложение е много широко. Водя курсове по управление на дронове и ми е по-лесно да отговоря за какво не могат да се използват, отколкото да изброя всичките им приложения.“
В момента се произвеждат професионални дронове под 250 грама. И дори да паднат, няма да причинят вреда, тъй като са леки.
В по-големите дронове има камери с голямо увеличение – може да се снима кой рисува графити или извършва някакво нарушение. Една такава система постоянно дава информация за движението. След обработката на данните се вижда по кои ленти и с каква средна скорост се движат автомобилите. Може да се маркира кола, която се движи с по-висока скорост, и ако излиза от обсега на един дрон, да я подхване следващият и така да се проследи автомобилът в целия град. Или да се види лесно къде има неправилно паркирали автомобили, и веднага да се вземат мерки. Разликата с досега използваните стационарни камери е, че дроновете може да се разположат във всеки момент там, където е необходимо. Има например дронове с кабел, които могат да се издигат над 100 метра и да наблюдават оттам без нужда от специално монтиране.
„Все още са малко градските органи, които при
съставяне на планове за устойчива градска мобилност включват и въздушен транспорт – казва проф. Зафиров. – Говори се за велосипеди, скутери, тротинетки. Но в условия на пандемия едва ли бихте ползвали обществен транспорт, ако можете да го избегнете.“
Реализирането на подобни проекти се определя не само от наличието на технически възможности, но и от настройката на общността и органите за управление на тази общност, уточнява ученият. В момента за Пловдив са разработени схеми на движение, различни маршрути, компютърни симулации. Правят се и експерименти за доставка на по-дребни товари. Има дронове, които могат да превозват до 7 души на близки разстояния – примерно от Пловдив до Карлово или Стара Загора. Това може да се използва и за превоз на лекари или болни хора.

 

Екип от български експерти в момента подготвя и регулаторна рамка за използване на безпилотни летателни апарати за граждански цели, разказва проф. Зафиров. Тези апарати достигат вече високо техническо ниво – до голяма степен са автономни, имат множество приложения. И липсата на правила започва да става пречка за бизнеса. Освен това увеличаването на броя на безпилотните летателни апарати в един момент може да ги превърне в опасност за гражданското въздухоплаване и за личната неприкосновеност на хората. Сега целта е да се създадат начални норми, които постепенно ще се усъвършенстват. Има
Регламент и на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). В него е указано, че безпилотните летателни апарати с маса под 150 килограма са обект на националното законодателство.

Your Image Description

Свързани статии:

Eдна легенда на 100 години Как да се разминеш с Нобел „Отворена наука“ набира скорост и у нас Проф. Цветан Дачев, БАН: Космосът не е гостоприемен за хората

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Наука

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Панорама на професионалното в Стара Загора

Следваща статия

Как да се разминеш с Нобел

Следваща статия
Как да се разминеш с Нобел

Как да се разминеш с Нобел

В ход е дигиталното обучение

„Отворена наука“ набира скорост и у нас

От университетската сцена до „Дисниленд“

От университетската сцена до „Дисниленд“

Последни публикации

  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2025, година LXVIII
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 67 (2024 г.)
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 6/2024, година LXVII
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 5/2024, година LXVII
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 4/2024, година LXVII
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 3/2024, година LXVII
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 2/2024, година LXVII
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2024, година LXVII
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 66 (2023 г.)
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 6/2023, година LXVI
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 5/2023, година LXVI
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 4/2023, година LXVI
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 3/2023, година LXVI
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 2/2023, година LXVI
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2023, година LXVI
  • Годишно съдържание на сп. Математика и информатика том 65 (2022 г.)
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 6/2022, година LXV
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 5/2022, година LXV
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 4/2022, година LXV
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 3/2022, година LXV
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 2/2022, година LXV
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2022, година LXV

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"