Ако не учим заедно, как ще живеем заедно

Ако не учим заедно, как после ще живеем заедно?” Този въпрос мотивира усилията на много училища да се стремят да осигурят равен достъп до образование на всички деца и да се създават условия за приобщаващо образование. Началното училище „Цани Гинчев“ в Лясковец е успешен пример как учители, деца, родителите и местната общност могат заедно на практика да работят за общата кауза.

„Осигурили сме условия всяко дете да е приобщено, да разгърне целия си потенциал. Ние сме създали възможности, като сме осигурили много извънкласни дейности, които да са свързани с техните интереси. Именно защото има и деца със специални образователни потребности, нашите извънкласни дейности не са насочени само към образование. Имаме занимания, свързани с музика, изобразително изкуство, спорт – като футбол и таекуондо“, споделя заместник-директорът на училището Иван Пейчев.

87 са учениците от I до IV клас в началното училище в Лясковец. 11 от децата са със специални образователни потребности. Всички деца са заедно в клас и в междучасие, а грижовността, която проявяват едно към друго, за външния наблюдател създава усещането, че е това е друг свят.

От няколко години в НУ „Цани Гинчев“ се провеждат и занятия по религия, води ги православният свещеник Зоран Мамучевски. В часовете се акцентира върху християнските ценности и човешките добродетели, разказва още заместник-училищният директор Иван Пейчев.

Приобщаващото образование на практика се свежда до едно – да бъдем заедно и това ще ни направи по-толерантни, казва от опита си училищният психолог Иван Пейчев, който е и заместник-директор на НУ „Цани Гинчев“. „Децата със специални образователни потребности в масовото училище се социализират по-добре, изграждат много повече житейски умения, свикват да са сред другите, намират своето място в класа. Като го намерят в класа, ще го намерят и в обществото.

Четете повече в бр. 51-52,
19 декември 2019 г.