Във връзка с издирването на алпиниста Боян Петров много често ставаше дума за шерпите и тяхното участие в операцията. Направи впечатление обаче, че се използваше както формата „един шерп“, така и „един шерпа“. Как е правилната форма за единствено число на думата?
Шерпа е наименованието на етническа група, населяваща планинските райони на Непал – Хималаите, както и области в Китай, Индия и Бутан. Известни са с алпинистките си умения и доброто познаване на планината, затова са търсени като водачи и помощници при изкачването на хималайските върхове. Шерпа се превръща и в нарицателно име за опитен водач в планински експедиции. Много от хората от тази народност не боравят с фамилни имена и затова приемат за фамилия племенното име Шерпа – Апа Шерпа (човекът с рекордните 21 изкачвания на Еверест), Мингма Шерпа (първият човек, покорил всички 14 осемхилядника от първи опит), Лхакпа Шерпа (жената с най-много изкачвания на Еверест).
Защо в българския език има колебание за формата на съществителното за единствено число? От една страна имаме оригиналната форма шерпа, произлизаща от племенното име, която макар и да не е с типично звучене за мъжки род (тъй като завършва на -а), има подобия в българския език: баща, колега, роднина. От друга страна се образува по-приемливата форма за мъжки род шерп. От оживеното обсъждане в публичното пространство стана ясно, че има колебание за формата: среща се един шерпа и един шерп, но опитен шерпа не се използва, а винаги е опитен шерп. Няма регистрирани примери за употреба на думата за женски род – в този случай се използва жена шерпа или жена шерп.
„Официалният правописен речник“ (2012) посочва само думата шерп, съществително от мъжки род. Не трябва да се забравя и това, че тъй като се използва за лица, съществителното няма бройна форма: двама шерпи, няколко шерпи.
Д-р Ивелина Стоянова
е сътрудник на Секцията по компютърна лингвистика в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН.
Четете повече в бр. 36, 5 – 12 септември 2018 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ може да закупите и от следните места:
СОФИЯ
Национален природонаучен музей, бул. „Цар Освободител” 1 (работно време: понеделник — неделя от 10,00 до 18,00 ч.);
ПЛОВДИВ
Основно училище “Алеко Константинов” (библиотеката), ул. “Божидар Здравков” 3а, тел.: 032/62 56 73, 0887 073 478;
ПУ „Паисий Хилендарски“, Ректората, Пловдив, ул. „Цар Асен“ 24;
БЛАГОЕВГРАД
Университетска книжарница, ЮЗУ „Неофит Рилски”, ул. „Иван Михайлов” 66, тел.: 073/588 540; 0894 426 038.