Обръщение или обращение?

Употребата на думите обръщение и обращение поражда доста колебания и въпроси. 

Съществува ли изобщо съществително обращение в българския език и откъде идва то, след като по форма е отглаголно, а глагол обращам очевидно няма?  В блогове, в които се обсъждат въпроси от езиковата култура, може да прочетем коментари, че обращение е погрешно изписана форма и употреби като парично обращение, вкарвам в обращение са проява на неграмотност. Така ли е наистина? Очевидно не, щом Официалният правописен речник на българския език (2012) регистрира и двете съществителни. Оттук обаче не следва да правим заключение, че това са дублетни и взаимнозаменяеми форми и че би било еднакво правилно да напишем например парично обращение и парично обръщение.

Всъщност тези две думи нямат никакви допирни точки в семантиката си и употребата им трябва ясно да се разграничава. Съществителното обръщение е производно от глагола обръщам и функционира в две значения: ‘дума или израз, с която се обръщаме към лицето, на което говорим’ и ‘призив, въззвание, реч’. Съществителното обращение пък, при което може да се търси руско влияние (срв. в руски обращать, обращение), има терминологично значение ‘процес на употреба, обмяна на парични средства или стоки’, а освен това с глаголите влизам, съм, излизам и др. и предлози в, от участва в конструкции, които означават съответно ‘намирам се в употреба’ или ‘излизам от употреба’.

Ето някои примери, които илюстрират функционирането на двете съществителни в различни контексти:

В изречението „Деца, къде сте?“ думата „деца“ е обръщение.

Президентът ще направи обръщение към нацията.

БНБ пуска в обращение нова юбилейна монета.

Според Хюм по обема на парите в обращение не може да се съди за равнището на богатството на нацията.

Много английски компютърни термини са влезли в обращение и в други езици.

Четете повече в бр. 14, 7 – 13 април 2016 г.

Свързани статии:

Правдив ли е праведният и праведен ли е правдивият Охранява ли се охраняемият прелез? Ако някой срещне някой… Предаване в български на чужди собствени имена с двойни гласни или съгласни