Когато даваш всичко от себе си

В средищното СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Бутан прилагат много приобщаващи практики, за да задържат децата в училище

„Ние сме средно училище с професионални паралелки в областта на селското стопанство. Тъй като учениците ни са от социално слаби семейства и родителите предпочитат децата им да си останат в населеното място, но да имат занаят – разказва Жана Димитрова, директор на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Бутан, област Враца. – Предлагаме им сигурен път за социална, личностна и професионална реализация чрез специалностите, които предлагаме и които са тясно обвързани със спецификата на района, в който живеем. За трета поредна година план-приемът ни предвижда една защитена паралелка със специалност „Трайни насаждения“.“

В „Работилница за солидарност“ всеки от гостите от чужбина изплита знамето на своята страна

Антоанета НАЙДЕНОВА

Училището в с. Бутан, община Козлодуй, е средищно с професионални паралелки в гимназиален етап. Има обновена и ремонтирана материална база – два физкултурни салона, библиотека, училищно кино, нов кабинет по природни науки, спортна стая, стаи за отдих и спорт и занимания по интереси. Има учебно-тренировъчна база от 48 дка,
в която се провеждат часовете по учебна, производствена и кормилна практика. Разполага с поостарели земеделски машини с прикачен инвентар, но планира да се закупи нов малък трактор с необходимите приспособления, за да се увеличи площта на овощната градина, която сега е около 7 дка. Освен това притежава и 18 дка земя, отдадени под аренда. Част от собствените приходи отиват за допълнителни квалификации на учителите, закупуват се и доста устройства – 123 таблета и повече от 90 интернет карти, плаща се интернетът на част от семействата на местния доставчик, за да се осигурят условия за онлайн обучението през последните години.
Село Бутан е с около 3000 жители. В началото на тази учебна година учениците са били 322, а в края – 311, защото някои заминават в чужбина или преминават в самостоятелна форма на обучение. „Някои от нашите ученици минават в самостоятелна форма, когато навършат 16 г., за да могат да работят и да се издържат – обяснява директорката. – Общо 73 обучаващи се са в самостоятелна форма, като възрастта на по-голямата част от тях е над 30 –40 години. Това са предимно родители на наши ученици, които през годините са отпаднали от системата и сега решават да продължат образованието си. За тяхната подготовка се изискват много труд и ангажименти на колегите, за да ги подготвят.“
В училището се обучават предимно ученици от уязвимите групи – около 91 – 92%, затова цялата работа на колектива е посветена на задържането на децата в училище. И резултатите са налице – през последните три години нямат нито един отпаднал ученик. Във връзка със задържането на учениците се прилагат и много приобщаващи практики. Назначени са и трима образователни медиатори, които са разпределени в различните райони на село Бутан с цел по-лесен обхват. Процедурата е отработена от няколко години – сутрин се проверяват отсъстващите, учителите веднага се обаждат на родителите, а медиаторът отива на място в дома на отсъстващото дете, за да се изяснят причините за неявяването му в училище.
В СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в момента учат и 15 деца със специални образователни потребности. Обучението им се подпомага от двама ресурсни учители на щат, логопед, психолог и помощник на учителя.
През тази година прилагат нова добра практика – „На гости у…“.
Педагогическият съветник и медиаторът посещават на терен учениците и обсъждат на кафе причините за отсъствията от училище. Това добре се приема от семействата и дава добър резултат. Друга практика, която постига голям успех, е включването на школото в „БГ Бъди активен“ с почистване на махалата и модно ревю от отпадъци.
„Имаме сплотен педагогически екип. Основният възрастов диапазон е от 22 до 50 години и само петима-шестима учители са над 55 г. – казва директорката. – Това са хора с нови идеи, с други виждания, с иноваторски подходи, целящи да изградят практически умения у учениците. Учениците ни са от семейс-
тва с нисък социален статус, от рискови групи, застрашени от отпадане. Нашите усилия са насочени към модерни подходи, за да успеем да ги задържим и да намалим процента на отпадащите от системата.“
Сформирани са 7 групи за целодневна организация на обучението с общо 155 ученици. Всички деца от групите се хранят безплатно в ученическия стол. Всяка година в школото се закупуват и по десетина комплекта учебници за гимназистите. За пътуващите ученици е осигурен безплатен транспорт с нов училищен автобус от 2019 г. Те са общо 35 – 30 деца от Крива бара и още 5 ученици в гимназиален етап от съседни населени места.
„Правим всичко в името на децата и с цел задържане в училище, но има още много какво да се желае. Все още имаме 14 ученици в риск към момента – признава Жана Димитрова. – Едно от нещата, които направихме с цел задържане на децата в родното място, е, че преди три години закупихме лек автомобил „Дачия“. Имаме двама инструктори и полигон за провеждане на обученията, така че учениците ни могат да придобият категория „В“ за управление на МПС и категория „Ткт“ за управление на трактори.“
В духа на традицията от миналото е проведен и професионалният празник – Денят на лозаря, с междуинституционално събитие с три училища от областта.
„Наскоро приехме група от 20 възрастни чужденци от 8 държави – Испания, Италия, Германия, Полша, Гърция, Албания, Унгария и Чехия, по проект „Ключ към Европа“ за интеграция на малцинствени групи, с участието на Община Козлодуй – разказва Жана Димитрова. – Посетиха нашето училище и ги включихме в 5 различни работилници за приобщаващи дейности и практики, които сме правили за нашите ученици през годините. За този 3 март например направихме „Цех за патриотизъм“, в който колеги, деца и родители плетохме и шихме българския трибагреник. А сега го нарекохме „Работилница за солидарност“ и всеки от чужденците изплете знамето на своята държава. От 12 г. имаме народни танци, защото децата обичат да танцуват български хора. Включихме и чужденците в разучаването на право хоро, облечени в народни носии, характерни за нашия регион. Организирахме клуб „Жива библиотека“, а в друга работилница, посрещнахме Еньовден. Спазихме традицията на празника с оплитане на венец от билки. Една от групите с чужденците се включи в приготвянето на българска точена баница, мекици и приготвяне на кисело мляко.“
В училището имат опит с приобщаването и на едно украинско дете, което живее в Бутан от миналата година заедно с майка си. То се е вписало много добре сред ученическата общност и завършва I клас с отличие.
Осигурени са и разнообразни извънкласни занимания за учениците – по приложни изкуства, футбол, народни танци.
„Грижим се за децата непрекъснато, даже и през ваканцията – казва събеседничката ми. – На 5 юли организирахме „Кино под звездите“, като изнесохме подвижен интерактивен дисплей на двора, за да гледат заедно – родители и ученици, българския филм „Летовници“. Инициативата и организацията са основно на образователните медиатори и педагогическия съветник. Колегите влагат всичко от себе си, образователните медиатори – също. Но истината е, че онлайн обучението ни върна години назад по отношение на постигнатото по обхвата на учениците и резултатите от учебно-възпитателния процес. През тази година отчетохме по-ниски резултати на НВО и ДЗИ.“
Училището в село Бутан работи и по доста проекти и програми на МОН. Сега са кандидатствали по НП „Подкрепа на образователните медиатори и социалните работници“, която е продължение на проекта „Подкрепа за успех“. Участват в „Без свободен час“, „Ученически практики – 2“, „Равен достъп до училищно образование в условията на кризи“, „Образование за утрешния ден“. По проект „Подкрепа за приобщаващо образование“ са кандидатствали и имат одобрен един психолог. Кандидатстват и по новата
НП „Изкуство и спорт“. Съдействат на учителка по НП „Мотивирани учители и квалификации“ да получи квалификация за ресурсен учител.