В това е убедена преподавателката по информатика и ИТ Юлия Димитрова от МГ „Д-р Петър Берон“ – Варна
На 50-ата юбилейна конференция на Съюза на математиците в България (СМБ) на старши учителката от Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ – Варна, Юлия Димитрова е връчена за втори път (след 2014 г.) съвместната награда на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и СМБ за учител по информатика и информационни технологии с най-голям принос в откриването и развитието на млади таланти. Тя подготвя състезатели от 20 години. Всяка година нейни възпитаници печелят десетки медали от национални и международни състезания.
За периода 2016 – 2021 ежегодно тя има минимум 14 класирани за националния кръг на Националната олимпиада по информатика и поне двама в разширените национални отбори по информатика. Последните успехи на нейни ученици са на Европейската младежка олимпиада по информатика еJOI, проведена в края на август.
Тази година в двата национални младежки отбора бяха класирани 8 ученици от 3 града – София, Варна и Шумен. Гордея се, че имах двама ученици в отборите – Веселин Маркович, класиран на първо място в първи национален отбор, и Добромир Ангелов – във втори отбор. За мен беше чест, че бях единият от ръководителите на първия национален отбор, младша група, заедно с председателя на Националната комисия по информатика към МОН Емил Келеведжиев. Задачите бяха трудни, конкуренцията със силните отбори на държави като Русия, Румъния и др.
– много сериозна. Но всички осем българчета се представиха достойно, като завоюваха общо 7 медала (3 сребърни и 4 бронзови). От тях два са на моите двама състезатели.“
Юлия Димитрова изпитва интерес към учителската професия от ранна възраст. Още в първите класове обича да си играе, като си представя, че е учителка – отваря старите си тетрадки, пише в тях бележки, забележки. По-силно се проявява това нейно желание в гимназията.
„Бях по-приказлива ученичка, а според някои учители и не особено постоянна – разказва тя. – Имах високи оценки по математика, физика, химия, биология, които ми бяха по-интересни. Разказвателните предмети малко ги пренебрегвах. Много силно бях разочарована в XI клас, когато се почувствах недооценена от учителката ми по немски. В края на годината се явих за повишаване на оценката. Нямах проблем с граматиката, но трябваше да науча да разказвам 10 урока. Научих ги за няколко дни. На изпита се справих с всички задачи, отговорих на всички въпроси. Но учителката отказа да повиши оценката ми, защото било несправедливо спрямо другите. Те се трудили да учат редовно уроците, а аз съм мързелувала през годината и съм ги учила само няколкото дни накрая. По география също се чувствах ощетена в оценката. Тогава, силно огорчена, си казах: „Един ден ще стана учител и няма да допусна мой ученик да се почувства ощетен заради това, че е бил малко по-шумен или недисциплиниран в час. Ще оценявам знанията, а не дисциплината му.“
По време на следването си в Техническия университет във
Варна не забравя детската си мечта. Записва се на допълнително обучение и завършва и специалност „Педагогика“.
След дипломирането започва работа като учител в междуучилищен център, а няколко години след това става учител по информатика в гимназия с паралелки с икономически профил. Три поредни години получава покана за МГ „Д-р Петър Берон“ във Варна. Два пъти отказва с мотива, че от посещения на открити уроци има впечатления, че учениците там са на много високо ниво, и се опасява, че няма достатъчен опит да ги обучава. Колегите от гимназията я убеждават, че ще се справи, тъй като познават работата ѝ от специализации, на които са били заедно. Затова при третата покана решава да приеме. От 2000 г.
започва работа като преподавател по информатика и информационни технологии в Математическата гимназия и никога не съжалява за този избор.
С подготовка на състезатели започва да се занимава почти насила, когато след първата година в Математическата гимназия нейна колежка ѝ предлага настойчиво: „Трябва да водиш школа за V клас!“. На колебанията на Юлия дали ще се справи, колежката отговаря категорично, че ще успее.
„Доверието в мен ме амбицира и започнах с школите от края на септември 2001 г. Притеснявах се, че нямам опит със състезателното програмиране. А първото състезание беше само месец и половина след началото на занятията. Затова постоянно четях, учех, решавах задачи заедно с учениците. Събирах ги на занятия и допълнително извън графика. Бях много щастлива, когато още на първото състезание моите ученици се класираха на призови места. Това увеличи увереността ми и продължих в същия стил. С всеки нов успех на учениците ми се увеличаваха ентусиазмът и увереността ми. Първият запомнящ се голям успех беше още следващата година, на Пролетния турнир в Ямбол през юни 2003 г. Тримата ми ученици от най-малката група спечелиха златни медали, а аз получих грамота и картина. Подготовката на състезатели е изключително трудоемка дейност. Постигането на по-масови високи резултати изисква системна работа с голяма и продължителна концентрация, която няма как да се отчете и заплати адекватно. Но успехите ме мотивираха и зареждаха да продължавам. А и по това време учениците си плащаха школите и трудът ни се оценяваше финансово в по-голяма степен.
Но когато след няколко години закриха школите, обучението за състезателите стана безплатно, а заплащането на учителите се намали чувствително. Тогава много опитни колеги се отказаха. Никой от тях не се върна дори и когато школите преминаха към НП
„С грижа за всеки ученик“. Заплащането се подобри, но си оставаше по-малко от школите преди това. От учебната 2009/2010 г. се отказах и аз с намерението да не подготвям повече състезатели, а да водя само курсове по програмиране за начинаещи.“
Но нещата се променят, когато през 2011 г. се създава Академия Telerik-kids (предшественик на настоящата „Училищна Телерик академия“) и Юлия Димитрова получава покана да се включи. Приема с неохота. Обучението в тази академия е безплатно за учениците, а трудът на учителите се заплаща. Но това, което особено силно я привлича да остане и да се върне отново към състезателното програмиране, е отношението на екипа на Академията към преподавателите.
„За нас, учителите, е зареждащо слънчевото отношение, което получаваме от целия екип на Академията. Изключително удоволствие е усещането, че тези, за които работим, искрено се радват на успехите на учениците ни, никога не пропускат специално да поздравят и нас“, подчертава Юлия Димитрова.
След първата сборна група, която поема при връщането си към състезателното програмиране през 2011 г., от 2012 г. тя започва с нови групи от V клас, които продължава да обучава до най-горните класове. Оттогава и до момента ежегодно подготвя състезатели от всички състезателни групи.
През 2014 г. е първото масово завоюване на призовите места от учениците ѝ в групи D и Е. Най-силните ѝ състезатели от този период са Иво Карагьозов, Димитър Опърлаков, Камелия Иванова, Ралица Андреева, Тихомир Тодоров, Георги Иванов, Христо Денев, Димитър Пандев.
Изключително щастлива е, когато нейната колежка Бисерка Йовчева – създател на школа „A&B“ в Шумен, я предлага да бъде номинирана за наградата на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и на СМБ. Същата 2014 г. колективът на гимназията я номинира и за наградата на Варна „Учител в средното образование“.
В стремежа си за постоянно усъвършенстване, за да е още по-полезна за учениците си, в края на 2014 г. тя завършва и двугодишна професионална квалификация „Извънкласна работа по информатика“, организирана от фондация „Миню Балкански“.
Юлия Димитрова споделя, че много се радва на спечелените от учениците ѝ медалите. Но много важни са и „малките“ победи по пътя към тях. Те понякога изискват дори много повече усилия, необходими за изучаването на по-сложен алгоритъм. Особено силно я мотивират моментите, когато след преподаване на по-сложна теория, чуе репликата: „То не било толкова трудно“.
„Тогава изпитвам огромно удов-
летворение – подчертава тя. – Има много сложни алгоритми, за които се е налагало да отделям много време. Разписвам многократно кода им, докато се получи изчистен, ясен и лесен за разбиране код. След това съм спокойна, че когато го покажа на децата, ще го разберат дори и тези с по-малък опит. Това е, върху което съм работила много през годините – да развивам и уменията си да поднасям сложен материал по разбираем начин.“
На въпроса как мотивира учениците и себе си, тя отговаря: „За мен най-големият стимул и това, което ме зарежда, са моите ученици, които влизат в час с насочени към мен искрящи погледи, жадни за знания. Често спорим с родителите им, които ми благодарят, че мотивирам децата им. Аз им отговарям, че децата ме мотивират. И действително е така. Интересът, любознателните погледи, борбеният им дух не само да усвояват новите знания, но да ги доразвиват, ме зареждат с желание да се развивам, за да откликвам динамично и адекватно на стремежите им.“
Юлия Димитрова е щастлива, че има късмета да работи с много умни деца, с голям потенциал, възпитани, трудолюбиви, ентусиазирани да се развиват и самостоятелно. Но с такива деца учителят трябва неуморно да работи и да се усъвършенства, за да е адекватно подготвен за високото ниво, до което ще достигнат най-добрите след първите една-две години. Самата тя понякога се радва, че има години преднина с опит и знания, за да успява да е в синхрон с ритъма на развитие на някои от най-талантливите си ученици.
„Огромно удовлетворение е, когато най-успешните ми ученици или техни родители след поредния медал ми благодарят с реплики, които и тази година получих: „Благодаря Ви, госпожо! Моят успех е и Ваш!“ или „Успехите на детето ми са толкова високи благодарение на Вас, госпожо!“. Признанието на приноса ми за успехите точно на такива ученици, за които всеки отстрани може да си каже, че са толкова талантливи, че и сами биха постигнали същите успехи, е безценно за мен. Това е един от най-съществените ми мотиви да продължавам с тази много ангажираща, трудна и отговорна дейност и да се стремя да давам на учениците ми най-доброто, на което съм способна! Всеотдайността не изчерпва, а зарежда!“
За нея голям успех е не само когато има медалисти на състезание, а когато освен медалистите останалите ѝ състезатели са класирани на близки до призовите места. Ако от някоя школа редовно има един или двама на върха, дори и да са със златни медали, а останалите са надолу в класацията, това доказва само таланта на медалистите, но не и че в школата се работи добре. Освен състезатели по програмиране Юлия Димитрова подготвя и ученици за работа по проекти за Националната олимпиада по ИТ и някои национални и международни конкурси.
Повечето от нейните възпитаници избират да продължат обучението си в елитни университети извън България – като Оксфорд, Кеймбридж и др. Има и такива, които остават тук, продължават обучението си в Софийския университет. Много от тях са автори на задачи и лектори в национални школи. Такъв пример е Илиян Йорданов, който е успешен състезател и лауреат в XII клас на НОИ през 2017 г. Благодарение на това е приет без конкурсен изпит в специалността „Компютърни науки“. Още от студентските си години и до момента е един от авторите на задачи за състезанията и един от обучителите в школа „Олимпийци“ – София.
След завършване на висше образование повечето работят като програмисти в България и чужбина или са мениджъри на собствени компютърни фирми. А един от бившите ѝ състезатели е приет за програмист в Google.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg