ДИГИТАЛНА ПЕДАГОГИЧЕСКА КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ В САМООЦЕНЪЧЕН ПЛАН – ИМПЛИКАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ПРАКТИКА
Проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт,
доц. д-р Бистра Мизова
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.01
Софийски университет „Св. Климент Охридски
Резюме. Изследването използва инструмента SELFIE for Teachers за анализ на дигиталната педагогическа компетентност на български учители чрез самооценъчни данни от две извадки – от 2024 г. и от 2025 г. Целта е проследяване на тенденции в самооценките и идентифициране на зависимости спрямо професионални и демографски характеристики. Резултатите показват преобладаващи ниски до умерени самооценки в двете извадки, което подчертава нуждата от системно надграждане на дигиталните умения. Полът демонстрира последователен ефект върху ключови компоненти на дигиталната педагогическа компетентност, а липсата на универсален напредък подчертава необходимостта от по-гъвкави и диференцирани стратегии за продължаваща квалификация, съобразени с индивидуалните потребности на учителите.
Ключови думи: дигитализация, дигитална професионална компетентност на учителите, самооценяване, професионално развитие
FORMATION OF INCLUSIVE COMPETENCE OF HIGHER EDUCATION STUDENTS IN THE FIELD OF KNOWLEDGE 01 EDUCATION/PEDAGOGY
Dr. Oksana Dmitriieva, Assoc. Prof.,
Dr. Olena Chopik, Assoc. Prof.,
Prof. Dr. Svitlana Mykhalska
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.02
Kamianets-Podilskyi Ivan Ohiienko National University (Ukraine)
Abstract. The analysis of the problem of forming inclusive competence of future teachers in theory and practical research shows its extreme relevance. It is especially important to develop inclusive competence at the stage of teaching students at a higher education institution to ensure their further effective practical work. The study shows that a significant part of higher education students understands correctly the concept of „inclusive education“, but one third of respondents don’t realize who exactly can be recommended to study in an inclusive form. It has been found that most respondents understand the benefits of inclusive education, they express their attitude to it positively, but some respondents found it difficult to demonstrate their attitude to inclusive education for children with special educational needs. It has been determined that more than half of the respondents are aware of their own role in the team of psychological and pedagogical support for children with special educational needs and the need to cooperate with other team members, but a significant number of higher education students were unable to answer this question. The respondents emphasize a conscious attitude to the difficulties that will arise in the process of inclusive education of children with special educational needs, noting that providing appropriate conditions in the educational institution and the availability of personal qualities of teachers will help to overcome these difficulties. It was found that only one third of modern higher education students have a desire to work with children with special educational needs in conditions of inclusive education, while the vast majority of respondents admitted their own unpreparedness to work with children with psychophysical developmental disorders. Prospects for scientific research are the development of pedagogical support for the formation of inclusive competence of higher education students in the field of knowledge 01 Education/Pedagogy, which would provide for the formation of inclusive competence of higher education students – future teachers.
Keywords: inclusive competence, higher education students, teachers, pedagogical conditions, children with special educational needs
ЕФЕКТ ОТ ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛ ЗА ПЕРСОНАЛИЗИРАНО Е-ОБУЧЕНИЕ ВЪРХУ УСПЕХА НА СТУДЕНТИ В ДИСТАНЦИОННА ФОРМА
Проф. д-р Стоянка Лазарова,
доц. д-р Лъчезар Лазаров
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.03
Резюме. Предлага се модел за персонализиране на електронното обучение в опит за решаване на проблеми, свързани с персонализирането на дистанционното обучение, които станаха особено актуални след пандемията от COVID-19. В традиционното университетско обучение студент, който е част от група, зависи от учебната програма и образователния мениджмънт, избрани за групата от преподавателя. Но всеки обучаван има индивидуални способности за учене, различни от другите членове на групата. В края на учебния курс (или тема) се очаква почти всички индивиди от тази група да бъдат успешни. Проучването е проведено с помощта на студенти от магистърска програма „Приобщаващо образование. Специална педагогика“ (в дистанционна форма) на Педагогическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през зимния семестър на учебната 2023/2024 г. с цел да се установи ефектът от Модел за персонализирано е-обучение върху успеха на студентите, които изучаваха курса „Информационни и комуникационни технологии в обучението и работа в дигитална среда“. Констатациите от проучването показват значителна разлика в полза на експерименталната група спрямо контролната група в резултатите от крайния тест. В експерименталната група беше използван моделът за персонализирано е-обучение. Следователно представеният модел повишава ефективно постиженията на студентите.
Ключови думи: модел за персонализиране на електронното обучение, ефект върху студентските постижения, онлайн консултиране
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Проф. д.п.н. Милен Замфиров,
проф. д-р Емилия Евгениева,
проф. д.н. Маргарита Бакрачева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.04
Резюме. Представено е пилотно изследване, което има за цел да опише какви са резултатите в оценяването на когнитивното развитие спрямо нормите за възрастта в група деца и ученици, обхванати и необхванати от Наредбата за приобщаващо образование. Изследването включва 141 деца и ученици на възраст от 4 до 10 г. В изследването са използвани експерименти на Пиаже и тестът на Бине-Търман като класически методи, които в ограничен брой изследвания са използвани заедно. Целта е да се проследи равнището на справяне със задачи от вербален и пространствен характер, които дават възможност за по-обхватна картина, както и връзката между двата инструмента с оглед приложимостта им от учителите в учебна среда с деца и ученици, които имат програми за приобщаване. Резултатите показват, че като цяло, всички категории деца и ученици се справят с поставените задачи и че учителите могат да използват стандартни инструменти в подхода си за скрининг и работа. Между двата метода за определяне нивото на когнитивно развитие има значима връзка с умерен размер на ефекта. Верните отговори по отношение на когнитивното развитие са най-много при децата и учениците извън 4-те категории, следвани от надарените, хронично болните, децата и учениците в риск и накрая тези със СОП. Не се наблюдава връзка между категорията деца и ученици и броя грешни отговори и отказ от отговори при използване на двата метода. Това показва, че когнитивното развитие е индивидуално обусловено, както и ролята на факторите като оказвана допълнителна подкрепа.
Ключови думи: приобщаващо образование, когнитивно развитие, общообразователни учители, експерименти на Пиаже, скала на Бине-Търман
КОМПОНЕНТИ НА УЧЕБНАТА СРЕДА И ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПРОЦЕСА УЧЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ
Доц. д-р Евгения Тополска
Нов български университет
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.05
Резюме. Настоящото проучване е посветено на един традиционен въпрос в психолого-педагогическата теория и практика – как да стимулираме процеса учене на обучаемите? Отговорите търсим в условията, които създава учебната среда. Учебната среда е предпоставка за качеството на процеса учене. Целта на изследването е да се анализират компонентите на учебната среда и тяхната роля за качеството на образователния процес. За да бъдат оптимално използвани възможностите на учебната среда, с които тя подпомага процеса учене на обучаемите, се позоваваме на теории за учене, методически изследвания и насоки, съдържащи се в стратегически и нормативни документи, които определят образователната политика. В основата на нашата позиция е твърдението, че учебната среда е едно цяло, съвкупност от различни компоненти. Наличието на дефицити в някои от тези компоненти се отразява върху резултатите от процеса учене. Поставяме на дискусия проблемни въпроси и предизвикателства, свързани с отделни компоненти в учебната среда. Предлагаме идеи за усъвършенстване на учебната средаq така че тя да се превърне в приобщаваща, позитивна, мотивираща за всички деца и ученици.
Keywords: учене, подходи към ученето, учебна среда, приобщаваща учебна среда, ученици
КУЛТУРНИТЕ СЪБИТИЯ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНИ НАГЛАСИ КЪМ КУЛТУРНОТО МНОГООБРАЗИЕ
Гл. ас. д-р Екатерина Томова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.07
Резюме. Статията представя резултати от проучване, проведено с 26 студенти – бъдещи учители. В хода на проучването студентите са инструктирани да съставят план за дейност в рамките на различни културни събития по избор. Целта на изследването е да се установи по какъв начин културните събития биха могли да служат като инструмент за изграждане на положителни нагласи към многообразието. Основните задачи са да се анализират текстовете на студентите, да се установи наличието или отсъствието на възпитателни възможности в предложените от тях дейности, както и да се систематизират и интерпретират резултатите. Използваните изследователски методи са теоретичен анализ, контент-анализ и рейтингова скала. Анализът на резултатите провокира формулирането на изводи относно наличието на умения у студентите за планиране на посещения на културни събития с възпитателни цели, също води до заключението, че подобни събития съдържат възпитателен потенциал в насока формиране на положителни нагласи към многообразието у децата, комбинирайки изкуство, култура, преживяване, въображение и създавайки предпоставки за по-широк поглед към различията и към света, като цяло.
Ключови думи: културни събития, културно многообразие, многообразие, интеркултурно възпитание, интеркултурна компетентност
ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ НАУКИ: ДЕФИНИЦИИ, ПРИЛОЖЕНИЯ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Д-р Стефан Тончев
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.06
Резюме. Тази статия изследва и анализира използването на компютърните технологии и цифровите методи в хуманитарните науки, като цяло, и конкретно в съвременните исторически и историко-педагогически изследвания и как те могат да допринесат за ефективността и ефикасността на проучване в тези области. Статията обсъжда въпроси като история, теория и практика на интеграцията на цифрови технологии в научните хуманитарни (исторически и историко-педагогически) изследвания, значението на трансдисциплинарните подходи, предизвикателствата и практическата полза от дигиталната трансформация за бъдещите научни изследвания в областта на историята на педагогиката.
Ключови думи: Digital Humanities, дигитални хуманитарни науки, цифрови хуманитарни науки, дигитална хуманитаристика, дигитални изследователски методи, историко-педагогически изследвания, дигитална трансформация
РАЗВИВАМЕ ЛИ УМЕНИЯТА, КОИТО ИСКАМЕ ДА РАЗВИВАМЕ? ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ПРОГРАМИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА УМЕНИЯ ПРИ ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА И УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ. НАСОКИ И ПРЕПОРЪКИ
Доц. д-р Надя Колчева,
гл. ас. д-р Михаела Барокова
Нов български университет
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.08
Резюме. Все повече нараства броят на програмите за развиването на умения при деца в предучилища и училищна възраст в България. С това се поставя въпросът дали тези програми успешно развиват уменията, за които са създадени, и постигат очакваните резултати. За да се отговори на този въпрос по емпирично издържан начин, е нужно да се оцени теоретичната рамка на програмата, ясно да се дефинират очакваните от нея резултати и да се приложи методологично издържан дизайн при оценката на нейното въздействие. Настоящата статия представя практически насоки и препоръки за дизайна на обучителни програми за деца в предучилищна и училищна възраст и оценката на тяхното въздействие.
Ключови думи: оценка на въздействието, програми, деца, развиване на умения
NFLUENCE OF TEACHING METHODS ON THE PERCEPTION OF THE LEARNING MATERIAL BY STUDENTS – FUTURE PEDAGOGICAL SPECIALISTS
Elena Nedeva, Assist. Prof.
Trakia University – Stara Zagora (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2025-6.09
Abstract. The article examines the theoretical and empirical aspects of the need for specific training of future pedagogical specialists to work with children with chronic diseases and their families. The study evaluates the influence of the used methods on the perception of the learning material, the assimilation of knowledge, skills and competences by the students. The effectiveness of these methods is considered as the extent to which the learning objectives are achieved, including the depth of understanding, practical applicability and long-term acquisition of knowledge. The goal is to identify the most effective teaching methods, to obtain feedback from students, and to optimize relationships between children with chronic illnesses, their families, and future teachers. The expected benefits are higher quality of education, better preparation of students, greater satisfaction with the learning process and better care for children with chronic diseases. The article presents initial results of an empirical study, including a conceptual framework, toolkit, and data analysis.
Keywords: children with chronic diseases, effectiveness, teaching methods, students, future teachers
