Доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова, ректор на УАСГ: Нужно е още по-тясно сътрудничество между бизнеса и висшето образование

Доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова е първата жена ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Избрана е на поста през декември 2023 г. Преди това е била зам.-ректор по научна и приложна дейност и зам.-декан по международната и научната дейност в Архитектурния факултет и ръководител на катедрата „Технология на архитектурата“.

Има над 20 публикации в научни, специализирани и популярни издания. Участва в редица форуми и конференции, както и в научноизследователски проекти.

Научните ѝ интереси са в сферите на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, активните слънчеви системи в сгради, развитието на сградната обвивка.

 

– Доц. Кутова-Каменова, наскоро проведохте среща на преподаватели и студенти от УАСГ с представители на бизнеса – какви бяха акцентите в разговорите?

– Акцент в срещата беше поставен върху необходимостта от още по-тясно обвързване между академичната подготовка и конкретните нужди на строителния сектор. Обсъдихме възможности за съвместни дейности и бъдещи инициативи, за да се повиши качеството на обучението, както и да стимулираме по-активен и ангажиран студентски живот. Наблегна се върху необходимостта от повече и по-продължителни стажове, както и от по-честа ангажираност на представители на бизнеса в обучението чрез лекции и практически занимания. Бизнесът сподели положителния си опит в работата със студенти и изрази готовност да задълбочи партньорството си с Университета.

Споменати бяха и предизвикателства, като липсата на кадри, желаещи да се обучават в специалности от национално значение – например области като голямото инфраструктурно строителство, хидростроителството и др. Въпреки че българските инженери са търсени и уважавани по цял свят, с изключително висока квалификация, броят им остава осезаемо недостатъчен за сектора. Ето защо насочваме много усилия за задълбочаване на партньорствата на много нива – бизнес, държава, образование, тъй като този многослоен проблем може да бъде решен единствено с обединени усилия.

– Как може да се провокира интересът на младите хора към специалности като „Хидростроителство“ и „Транспортно строителство“, чиито кадри са търсени на пазара на труда?

– В УАСГ активно търсим ефективни решения за насърчаване на интереса към ключови, но по-слабо предпочитани специалности. Провеждаме целенасочени срещи с представители на бизнеса, преподаватели и студенти. Водещите идеи, които се обсъждат, включват предоставяне на целеви стипендии, както и необходимостта от дългосрочна промяна във финансовите и трудовите условия в сектора, така че професиите да станат по-привлекателни за младите хора.

Университетът започна и проект за създаване на кратки информационни видеа, които по достъпен начин представят различните инженерни и архитектурни професии. Целта е да се даде ясна представа за реалните възможности и смисъла на тези специалности, като така се повиши интересът още на етапа на избор на кариерен път.

– Според Вас какви мерки могат да предприемат МОН, училищата и университетите, за да се ориентират повече ученици към математиката и инженерните науки?

– Първата важна стъпка е да се засили обучението по математика в средните училища, като специален акцент се постави върху геометрията и задачите за построяване – ключови за развитието на инженерно мислене.

Също толкова важно е учебният процес да интегрира съвременни технологии и визуални средства, които да направят математиката и инженерните науки интуитивни и интригуващи за учениците. Целта е да се провокира тяхното любопитство и да се покаже как абстрактните знания намират реално приложение в съвременния свят.

Университетите могат да играят активна роля чрез инициативи за ранно професионално ориентиране – например демонстрационни уроци, практически занимания и съвместни проекти с училищата. Учениците трябва да получат представа какво представляват инженерните специалности и защо са важни за обществото и перспективни за тях. Преподаватели и студенти от УАСГ често посещават училища из страната, както и разнообразни изложения и събития за широката публика. Например тази година участието на УАСГ в Софийския фестивал на науката с щандове, лекции и практически занимания представи аспекти от нашия сектор и предизвика интереса на ученици и възрастни.

Провеждаме и „Детски университет“, където най-малките ученици могат да се запознаят с разнообразни дейности в нашите лаборатории и пространства.

– Консултирате ли със строителния бизнес развитието на учебните програми на различните специалности в УАСГ?

– Да, поддържаме активен диалог със строителния бизнес при развитието и актуализацията на учебните програми, особено по специалните дисциплини. Програмите се обновяват регулярно, за да бъдат в съответствие с най-новите технологии в сектора.

Представители на бизнеса участват не само като консултанти при тези промени, но и като членове на дипломни комисии, където техният практически опит е изключително ценен за оценката на студентските проекти и за поддържането на високо ниво на професионална подготовка.

– Доколкото знам, в УАСГ е въведен задължителен преддипломен стаж на студентите при регистрирани партньори от бизнеса…

– Наистина, в учебните програми по всички специалности е въведен задължителен преддипломен стаж. Регистрираните партньори на Университета са над 200 фирми и това е показателно за активния интерес на бизнеса и реалната свързаност между образованието и практиката.

Организираме и регулярни практически занятия, практики и лабораторни упражнения, чрез които студентите работят с реални технологии и оборудване от своята бъдеща професионална среда. Важен принос имат и съвместните конкурси с водещи фирми. Нашите студенти се включват и в международни състезания и конкурси, където постигат високи резултати – доказателство за получаваната при нас добра теоретична основа и практическа подготовка.

Целият този модел на обучение – с реална ангажираност на бизнеса, практически занимания и активно участие в професионални предизвикателства, е насочен към това да подготвим уверени, адаптивни и конкурентоспособни специалисти.

– Какви стъпки предприемате за стимулиране и подкрепа на научната дейност на преподаватели и студенти?

– Стремим се да създаваме среда, която не само насърчава научното развитие на преподавателите, но и активно ангажира студентите в изследователски процеси.

Чрез Центъра за научноизследователска и проектна дейност всяка година УАСГ финансира разнообразни научни проекти. При подбора и изпълнението им се поощрява включването на студенти. Това им дава ценен практически и академичен опит и изгражда важни умения.

Предвиждат се и финансови стимули за академичния състав за публикуване в престижни научни издания, което е допълнителна мотивация за поддържане на високо ниво на научна продукция. Студентите имат възможност да участват в научни конференции, конкурси и форуми, както в страната, така и в чужбина.

– Какво е мястото на студентската мобилност в стратегическата визия на УАСГ?

– Работим активно за разширяване на международните възможности пред нашите студенти и преподаватели, като през последните години се наблюдава устойчив ръст в броя на участниците в програми като „Еразъм+“.

Особено значимо е и участието ни в европейския университетски алианс BAUHAUS4EU, в рамките на който скоро ще поемем водеща роля в координирането на дейностите по международната мобилност.

– Има ли желаещи да се обучават в предлаганите от УАСГ докторски програми?

– Да, интерес има – и от млади специалисти, завършили УАСГ, и от други университети.

Предлагаме 23 докторски програми в пет факултета. Докторантурите са съобразени с актуални теми, като научните и приложните аспекти на изследванията са в унисон с най-новите потребности от областта на конкретната програма. В индивидуалния план на всеки докторант е заложено изискване за минимум две научни публикации. Участието в международни проекти и конференции се насърчава и подпомага от научните ръководители и катедрите, като част от цялостната политика на Университета за научно развитие.

Предлагаме и курс по академично писане, който подпомага докторантите в подготовката на качествени научни текстове, подходящи за публикуване в реномирани издания. Това е част от усилията ни да изградим стабилна академична среда, в която младите изследователи получават реални възможности за развитие и международна реализация.

– Как развивате сътрудничеството си с други висши училища и научни институции в страната?

– На национално ниво участваме в редица съвместни проекти. Един от тях е „Чисти води за кръгова икономика“. В него участват множество университети с фокус върху опазването на околната среда и прилагането на нови технологични решения в управлението на водните ресурси.

Работим и по проекта „Наследство БГ“, свързан със съхранението и дигитализацията на културното наследство. Всички тези съвместни усилия допринасят за интердисциплинарен подход, обмен на добри практики и по-високо качество в образованието и научната дейност.

– Участва ли УАСГ в международни образователни и научноизследователски мрежи?

– Университетът е активен участник в подобни мрежи. Важна част от тази дейност е участието ни в споменатия европейския алианс BAUHAUS4EU. Алиансът обединява 10 университета в Европа и през следващите четири години ще работи за създаването на европейски кампус, който ще предлага разработени общи интегрирани образователни и изследователски програми, за да осигури безпроблемна мобилност на студентите и персонала. Те ще насърчават иновативно преподаване и по-добра професионална реализация.

Продължава участието и в проект по програма „Хоризонт 2020“ на Еврокомисията на тема „Регенерация и интеграция на непривлекателни градски райони чрез социални и екологични решения, базирани на природата“. В рамките на международен консорциум от 29 държави в Европа, Азия и Южна Америка екип от катедра „Градоустройство“ активно допринася към Проекта. Катедрата участва и в COST акцията „Европейско масово жилищно строителство за средната класа“.

През октомври 2024 г. делегация на УАСГ проведе официална среща с Халид Беррада – директор на сектор „Висше образование“ в Министерството на висшето образование на Мароко. Обсъдени бяха бъдещо партньорство с Университета „Хасан II“ в Казабланка, Висшето инженерно училище Мохамадия в Рабат и възможности за обмен на докторанти между двете държави.

– Как ръководството работи за повишаване на международната разпознаваемост на УАСГ и привличането на чуждестранни студенти?

– Българска делегация, съставена от представители на редица висши учебни заведения, посети Кралство Мароко през януари 2023 г. Бе подписано споразумение за сътрудничество между УАСГ и Висшето училище по архитектура в Рабат.

През януари 2024 г. беше открит Информационен център на българското висше образование в Рабат. Подобни информационни центрове, представящи възможността за обучение на чуждестранни студенти в УАСГ, бяха открити в Дубай и Истанбул.

Въз основа на дългогодишното сътрудничество с Висшето инженерно училище Builders в Каен, Франция, се проведоха активни разговори и срещи за създаване на съвместна програма „Строителство на сгради и съоръжения“ на английски език. Обсъжда се и комбинирано обучение по строителство и архитектура с издаване на две дипломи – инженерна и архитектурна, от двете институции. Предстои актуализация на учебните планове и подписване на двустранни споразумения.

Специалността „Съвременен изчислителен дизайн“ се предлага онлайн на английски език. Програмата традиционно привлича между 20 и 30 студенти от цял свят. В рамките ѝ и в партньорство с DesignMorphine студентите провеждат учебни практики на място с утвърдени партньори като Microsoft (Ню Йорк, САЩ), Logitech Europe SA и Pininfarina (Торино, Италия).

В рамките на програмата EIP на Университета в Гуджарат, Индия, две поредни години се проведе едномесечно обучение по специално разработени учебни програми за студенти от IV курс в специалностите „Архитектура“ и „Строително инженерство“.

– Доц. Кутова-Каменова, в края на 2023 г. станахте първата жена ректор на УАСГ в 80-годишната история на университета. Какво успяхте да реализирате от Вашите идеи и какви са бъдещите Ви приоритети?

– Тази чест и отговорност приех със съзнание за нуждата от целенасочени и устойчиви промени. Още от първите месеци на мандата започнахме работа по редица ключови приоритети, част от визията ми за развитие на УАСГ като съвременен, технологично подготвен и международно разпознаваем университет.

Един от основните ни акценти е дигитализацията на всички процеси в УАСГ. Вече въведохме електронна деловодна система. Следващата стъпка е разширяване на електронните услуги за студенти и преподаватели, включително дигитален архив, електронно подаване на документи и оптимизиране на учебния процес чрез съвременни технологии.

Започваме и поетапен ремонт на основните сгради, тъй като учебната среда трябва да вдъхновява и да бъде адаптирана към бъдещето. Става дума за подмяна на инсталационни пакети, обновяване на санитарни помещения и модернизация на асансьорите. Ще започнем и постепенно обновяване на учебните зали, така че те да отговарят на изискванията на съвременната дигитална образователна среда. Подготвяме и проект по създаване на лаборатория за BIM технологии – среда, в която студентите ще работят с най-новите методи и инструменти за дигитално проектиране и строителство.

Възстановяването и развитието на учебните бази в Семково и Веринско също е сред основните ни приоритети. Работим по нова стратегия за устойчивото им използване, като Веринско предстои да влезе в активна експлоатация в кратък срок, особено предвид ключовото му значение за практическото обучение на студентите от специалност „Геодезия“.

Особено място отделяме на ремонта и модернизацията на Библиотечно-информационния център на УАСГ и превръщането му в център за достъп до знание и технологии. Всичко това са инвестиции в условията, в които студентите и преподавателите ни работят всекидневно.

Вярвам, че с общи усилия УАСГ ще утвърди ролята си на национален лидер в техническото образование и ще заеме още по-видимо място в европейското и световното академично пространство.