Оля Димитрова, председател на Патентното ведомство на България: Има рекорден ръст на заявки от българи към Европейското патентно ведомство

 

Оля Димитрова е инженер по професия, има допълнителна професионална квалификация по правна закрила на интелектуалната собственост към Техническия университет – София. Повече от 20 години от професионалната ѝ кариера са преминали в Патентното ведомство, където е заемала различни длъжности.

От 2014 г. до 2022 г. е директор на дирекция „Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни“. Притежава богат опит в областта на правната закрила на обектите на индустриална собственост и патентната експертиза, както и в научноизследователската и развойната дейност в областта на фармацията.

 

– Г-жо Димитрова, наскоро бе отбелязана 133-годишнината от въвеждането на правна закрила на индустриалната собственост у нас. Кое е основното послание на това събитие, което искате да стигне до хората?

– Основното послание е, че България притежава стабилна и модерна система за защита на индустриалната собственост с дълбоки исторически корени. Тази 133-годишнина отбелязва влизането в сила на първия закон за търговските марки, положил основите на защитата на индустриалната собственост у нас. Днес можем с гордост да заявим, че страната ни заема достойно място в европейската общност, благодарение на дългогодишно водена последователна и устойчива политика.

През годините успешно адаптирахме законодателството и практиките си към нуждите на бизнеса и обществото. Ключови етапи в този процес са присъединяването ни към Европейската патентна конвенция, членството в ЕС и последната голяма стъпка – интеграцията ни в Единната патентна система.

Успоредно с това превърнахме дигитализацията в наш приоритет, като внедрихме модерни електронни услуги и платформи, които улесняват достъпа на потребителите и гарантират по-бърза и прозрачна защита на техните права.

Важно е да подчертая, че тези постижения са плод на приемствеността и високия професионализъм на поколения наши експерти. Именно на тях и на богатата ни история е посветена специалната юбилейна брошура, която издадохме. Тя предлага подробен исторически обзор, който проследява развитието на системата у нас и утвърждава авторитета на Патентното ведомство като институция с традиции.

– Какво подлежи на правна патентна закрила?

– Важно е да изясним, че индустриалната собственост е част от по-широкото понятие интелектуална собственост.

Тя, от своя страна, се разделя на два основни раздела: авторско право и сродни права, чиято защита е в прерогативите на Министерството на културата, и индустриална собственост, която се администрира от Патентното ведомство. Тук се включват патенти за изобретения, полезните модели, марките, промишлените дизайни и географските означения.

Освен тях издаваме и сертификати за нови сортове растения и породи животни. В тази специфична област работим в тясно сътрудничество и взаимодействие с Министерството на земеделието и храните, тъй като експертизата изисква специализирани познания, които излизат извън рамките на компетентностите и ресурсите на нашето ведомство. Не на последно място отбелязвам, че Патентното ведомство изпълнява и процесите по регистрация на топологии на интегрални схеми.

Важно е да се отбележи, че предоставянето на правна закрила на обектите на индустриална собственост е основният инструмент, чрез който се осигурява изключително право, гарант за иноваторите и бизнеса, че техният интелектуален труд е защитен от неправомерно използване. Това означава, че никой друг не може да го използва, произвежда или продава без изричното съгласие на правоносителя, което е в основата на лоялната конкуренция и икономическия прогрес.

Може би тук е мястото да отбележа, че юбилейната брошура, за която вече споменах, разкрива и малко известни, но вълнуващи документи. Един от тях е официалното разрешение марката Coca-Cola да се изписва на кирилица – прецедент, с който България остава единствената страна в света, получила подобна привилегия.

Не по-малко забележителна е историята на легендарната „Елка“. Това е първият в света електронен калкулатор, изпълняващ четирите основни аритметични действия, който предизвиква истински фурор на редица световни изложения. Популярността му у нас е толкова мащабна, че името „Елка“ заменя общото название „калкулатор“ във всекидневната ни реч. Така от конкретна марка на продукт тя се превръща в родово понятие – феномен, който наблюдаваме например и при емблематичното българско „Веро“.

– Кои са добрите традиции от миналото, които продължавате?

– Най-достойната ни традиция безспорно е Златната книга на Патентното ведомство. Създадена през 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, тя се отваря само веднъж в годината, за да впише имената на най-изтъкнатите наши изобретатели, иноватори и селекционери.

Успоредно с опазването на историята, Патентното ведомство гледа смело към бъдещето чрез активно партньорство със студентската и академичната общност. Организираме специализирани обучения по индустриална собственост за студенти и преподаватели, като интересът към тях непрекъснато расте. Миналата година отбелязахме истински рекорд с участието на пет университета в една сесия.

Вече десетилетие провеждаме подобни срещи и в средните училища. През 2025 г. трансформирахме традиционните ни срещи с ученици в иновативен хакатон. Този нов формат позволи на младите таланти не само да се запознаят с теорията, но и да приложат креативното си мислене в реални казуси по защита на идеи.

Беше изключително вдъхновяващо да видим как ученици от цялата страна – вече далеч извън пределите на столицата, се състезават в генерирането на нестандартни решения. Целта ни е чрез такива интерактивни събития да покажем на бъдещите иноватори, че индустриалната собственост е техният най-силен съюзник в изграждането на успешна и конкурентна пазарна среда.

– Какви заявки за патенти получавате най-често?

– Анализът на нашите данни показва, че традиционно най-висок дял заемат заявките в секторите машиностроене и строителство. През последните години обаче отчитаме динамичен темп на нарастване в областите електроника и електротехника, което е ясен сигнал за технологичната модернизация на българския бизнес. Немалък е и броят на заявките, свързани с биотехнологиите и химията – това са трите стандартни направления, които формират генералния облик на иновациите у нас според заявителската активност по отношение на патентите за изобретения и полезните модели.

Тук е мястото да посоча, че за настоящата 2026 г. вече има подадени почти 350 заявки за регистрация на полезен модел и повече от 100 заявки за издаване на патент за изобретение. За сравнение през 2025 г. са подадени общо 284 заявки за регистрация на полезен модел и 194 заявки за издаване на патент за изобретение.

– Каква е активността пред Европейското патентно ведомство от страна на български заявители?

– Изключително положителен сигнал е рекордният ръст на заявките от български заявители към Европейското патентно ведомство – през 2025 г. са подадени 72 заявки за европейски патент, което е най-високото ниво за последното десетилетие. Този оптимизъм се подсилва от присъединяването на България към Единната патентна система. Благодарение на нея след издаването на европейски патент неговите притежатели вече могат да получат единна защита за територията на всички участващи държави членки само с едно действие.

Важно е да поясним специфичния механизъм: в рамките на един месец от издаването на европейския патент притежателят му трябва да подаде искане за единно действие пред Европейското патентно ведомство. Одобряването му гарантира автоматична защита на територията на 18 държави едновременно. Това е огромно облекчение, тъй като класическата валидация във всяка страна поотделно е тромав и скъп процес. Новата система е проектирана именно в подкрепа на малкия и средния бизнес, който е двигателят на иновациите в европейската икономика.

Бих искала да напомня и важна специфика на националното законодателство – български граждани с постоянен адрес у нас или юридически лица със седалище в страната ни имат право да заявяват за патентоване в чужбина свое изобретение след извършване на проверка за наличие на класифицирана информация.

Компетентните органи за определяне нивото на класификация на сигурността на информацията и за премахване нивото на класификация на секретни патенти са Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Преценката по същество се отнася до това дали и в каква степен изобретението не е от значение за националната сигурност. Това е стандартна процедура, която гарантира държавния интерес при търсене на закрила извън граница.

– Липсата на средства за поддържане на даден патент води до потенциални финансови загуби. Какво може да се направи, ако изобретателите не са в състояние да го поддържат?

– Важно е да се посочи, че действащият патент за изобретение не е „самотна хартия“, а разменна монета. Когато притежателят не може да го поддържа сам, той може да намери партньор, за когото това изобретение е липсващото звено към пазарен успех.

Поддържането на патент за изобретение е сериозна финансова отговорност и когато тя натежи, притежателите не са в безизходица. Те имат възможност да поемат по поне един от три основни стратегически пътя.

Единият е търговска реализация – вместо да загубят правата си, като не направят изискуемото плащане за поддържане на патента, те могат да продадат правата изцяло или да лицензират изобретението.

Друга е лицензионната готовност – в България съществува механизъм за т.нар. лицензия при поискване. Ако собственикът обяви, че е готов да даде права на всеки желаещ срещу заплащане, държавните такси за поддържане веднага се намаляват наполовина.

И не на последно място е т.нар. стратегическо оттегляне – ако патентът за изобретение вече няма пазарен потенциал, най-разумното бизнес решение е неговото прекратяване. Така се спират финансовите загуби, а изобретението става свободно за използване, което може да даде тласък на други иновации в сектора.

В крайна сметка, патентът е бизнес актив – ако разходите за него надвишават ползите, той трябва или да бъде монетизиран чрез партньорство, или освободен.

– Успяхме ли да защитим наши традиционни продукти?

– С историческа реформа в законодателството на Европейския съюз българските занаятчийски и промишлени стоки вече могат да се ползват със същата правна защита, каквато досега имаха само емблематични храни и вина.

Новият Регламент (ЕС) 2023/2411 отвори вратите за регистрация на географски указания за продукти като традиционна керамика, тъкани килими и бижутерия. Цяла година работихме усилено по това. Ниво ЕС означава, че регистрацията вече ще се извършва от Службата на Европейския съюз по интелектуална собственост в Аликанте, Испания.

Във връзка с тази промяна успяхме да внесем необходимите изменения в нашето национално законодателство, които влязоха в сила в началото на март т.г. и така положихме „релсите“, които определят как българското Патентно ведомство ще си сътрудничи със Службата в Аликанте, как ще се извършва първоначалната проверка на местно ниво и как ще се гарантира, че само автентичните майстори ще имат достъп до тази защита.

За българските заявители процедурата по регистрация има национална и европейска фаза. Важно е да посоча, че по темата засилено си сътрудничим с Националната занаятчийска камара и успяхме да проведем изключително успешна конференция, с много дискусии, обсъждания и интензивен диалог между институциите, браншовите организации и самите занаятчии. Събитието беше организирано в партньорство с Европейската комисия по линия на инициативата European Capital Tour, с участие на над двадесет представители от държави – членки на ЕС.

Важно е да отбележа, че в Патентното ведомство вече са подадени първите заявки за регистрация на географски указания по Регламент (ЕС) 2023/2411. Надяваме се занаятчиите и всички производители на стоки, попадащи в обхвата на Регламента, да бъдат активни и емблематични продукти като троянската керамика, чипровските килими и много други, които са част от националното ни ДНК, да получат европейска регистрация.

Тъй като говорим за занаятчийство, ще си позволя да посоча, че Патентното ведомство успя да вгради връзката между традициите и иновациите в символиката на тазгодишната 43-та церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство. За нея изработихме нов вариант на статуетката „Икар“, която се връчва на новите вписани изобретатели. Постаментът на статуетката тази година е специално изработен от мрамор „Илинденци“ – материал, който попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/2411 и сам по себе си е защитено географско означение в Патентното ведомство.

– Посочете някои от сегашните успехи за Вас и вашите колеги.

– През последните вече почти две години, заедно с моите колеги, успяваме да работим целенасочено и приоритетно в посока Патентното ведомство да бъде активна и модерна институция. Нашите успехи са видими в ключови направления като дигитализация и електронизация на услугите и разширяване на дейностите, изпълнявани с изцяло безхартиени работни процеси. Подходът ускорява комуникацията със заинтересованите страни и гарантира пълна прозрачност и сигурност.

На следващо място е провеждането на информационни семинари, тематични обучения и уебинари с различни специфични групи. Ще се стремим да обогатяваме и темите, които ще поставим във фокуса на тези събития. Със сигурност ще има повече материали, свързани с Директива (ЕС) 2024/2823 и Регламент (ЕС) 2024/282, с които се адаптира законодателната рамка към предизвикателствата, породени от виртуалния свят, като същевременно се хармонизират разпоредбите на национално и европейско равнище в областта на дизайна.

Само от началото на годината имаме три големи събития. Семинар за стартъпи, организиран заедно със Световната организация по интелектуална собственост, конференция „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен“, за която говорихме, и Семинар за повишаване на знанията в областта на правоприлагането при нарушения на индустриалната собственост, с прокурори от страната във връзка със сключен меморандум за сътрудничество с Прокуратурата.

За да отговорим на динамиката на съвременния бизнес, полагаме постоянни усилия за съкращаване на сроковете по процедурите, свързани с регистрацията на обектите на индустриална собственост. Надявам се в следващите години да ускорим процесите по внедряване на инструменти, базирани на изкуствен интелект, с което едновременно да постигнем ефективност и повишаване качеството на предоставяните услуги.

Патентното ведомство е сред националните ведомства от ЕС, които упражняват и административнонаказателна дейност, която в действителност се явява един от най-преките и ефикасни инструменти за защита на правата върху търговски марки и промишлени дизайни в България.

В тази връзка, е важно да посоча, че за 2024 г. и 2025 г. сме наложили глоби и санкции за около половин милион лева. Проведохме четири събития – две в Пловдив и две в Стара Загора, по проект на „Европейска мрежа за автентичности“, която е свързана с борбата срещу разпространението на фалшиви стоки в търговската мрежа. По Проекта са сертифицирани пет града. Това са София, Търговище, Пловдив, Бургас и Стара Загора.

Важен наш общ успех е, че втора поредна година успяваме не само да публикуваме годишния отчет на институцията още през февруари, но и всяка година се стремим да разширяваме статистическия анализ в него.

Изброените постижения са само част от нашите успехи, но по-значимото е, че те са пряк резултат от високия професионализъм, натрупания опит и експертната компетентност на служителите, както и от безупречната им екипна работа.

– Какво ви предстои оттук нататък?

– Продължаваме с планираните дейности по линия на Световната организация по интелектуална собственост, Европейското патентно ведомство и Службата на ЕС за интелектуална собственост. Първото от тях е отбелязването на Световния ден на интелектуалната собственост 26 април, който тази година е посветен на иновациите и спорта – сектор, в който те и технологиите играят все по-решаваща роля за успеха.

Екипът на Патентното ведомство продължава своята работа по насърчаване и защита на индустриалната собственост, като подкрепя иновациите и конкурентоспособността на българските фирми. Нашата цел е ясна – да превърнем всяка добра идея в защитен актив, който да носи добавена стойност на обществото ни.

В тази връзка, държа да отбележа, че Патентното ведомство на Република България започна на 1 април 2026 г. процедурата за предоставяне на финансова подкрепа за микро-, малки и средни предприятия по проект, финансиран от Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021 – 2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Усилията ни ще бъдат насочени към успешното реализиране на Програмата, защото този проект няма за цел просто облекчаване на финансовата тежест за бизнеса. Основният търсен ефект е българските иновации да имат стабилна правна основа, която да ги превръща в работещ капитал, отварящ врати към Европа и света и носещ добавена стойност за цялото ни общество.

 

Златна книга на Патентното ведомство

Златната книга на Патентното ведомство е учредена като израз на обществено признание, оценка и почит към авторите на научни открития и към изобретателите с най-високи постижения. От 1981 г. насам в нея са вписани над 160 имена.

Предложения за вписване се правят до края на текущата година от Патентното ведомство, Съюза на изобретателите, Съюза на научните работници, Федерацията на научно-техническите съюзи, Българската академия на науките, Медицинската академия, Селскостопанската академия, университетите и други стопански, научни и обществени организации.

Церемонията по вписване в Златната книга на нови имена на изобретатели и откриватели се провежда всяка година.

През 2026 г. в нея са включени проф. д.т.н. инж. Николай Николов – изобретател от ТУ – София, с над 20 патенти и полезни модели в областта на роботиката, леярските технологии, кинетичните акумулатори и персонализираните медицински импланти, проф. Дарина Вълчева – изтъкнат селекционер от Института по земеделие – Карнобат, създател на 17 нови сорта двуреден ечемик (14 зимни и 3 пролетни), и доц. д-р инж. Димитър Колев – признат учен, създател на редица оригинални патенти и инсталации в областта на енергетиката, оползотворяването на отпадъци, биотехнологиите и промишлените процеси.