Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети: Скъсява се връзката между бизнеса и висшето образование

Ангел Стойков е избран за председател на Националното представителство на студентските съвети през 2024 г.

От 2022 г. е съветник по учебната и научно изследователската дейност и съветник по социално битовите въпроси на учащите към НПСС. През периода 2019 – 2023 г. е председател на Студентски съвет при УНСС.

Притежава бакалавърска степен по „Икономика на туризма“ и магистърски степени по „Международен туризъм“ и по „Мениджмънт на недвижимата собственост“, придобити в УНСС. Към днешна дата се обучава в ОНС „доктор“ в катедра „Икономика на туризма“ в УНСС.

– Г-н Стойков, бяха отпуснати 200 млн. лв. за ремонт на студентските общежития. Каква част от базата ще бъде реновирана?

– В България има малко над 150 входа на студентски общежития, които са построени в края на 80-те години на миналия век и на повечето от тях не е правен ремонт повече от 30 години. От тях около 130 се използват за настаняване на студенти.

През 2007 г. е реализирана програма, по която са ремонтирани над 20 студентски общежития и те все още са в прилични условия. 2020 г. бяха отделени 97 млн. лв., с които се ремонтираха около 25 входа на студентски общежития. Те имат вече прекрасни условия за живот, които се конкурират дори и с европейските условия на студентските общежития.

С новата програма ще се ремонтират над 30 блока на студентките общежития,

като е важно да отбележим, че в един блок може да има входове на различни висши училища. При подбора им сред критериите бяха да подадат за ремонт не повече от два входа, както и да посочат живеят ли студенти в тях и какво е процентното съотношение между броя на студенти в университета и броя на студенти, живеещи там.

Има блокове с 300-400 легла, които обаче са заети едва на 10-15%. Има и такива със същия брой легла, но със 100% запълнен капацитет и те са приоритетни за ремонт.

След края на програмата около половината студентски общежития на територията на България ще предлагат добри условия за живот.

Остава другата половина, за която в някакъв момент ще се търсят отново средства за продължаване на програмите за ремонт на студентските общежития. Така бъдещите кандидат-студенти, които ще се чудят дали да следват в чужбина или в България, ще могат да изберат хубавите условия в родните студентски общежития и това ще бъде още един стимул за тях да остават в България.

– Кога се очаква дейностите да започнат?

– По последна информация от Министерството на образованието и науката в срок

до февруари 2025 г. ректорите трябва да подадат информация за готовността си ремонтните дейности да започнат

– дали са сключили договори, дали са затворили блоковете и ще ги ремонтират. За да не загубим средствата, ако всички нямат готовност, може да се даде възможност на други университети, които не са били одобрени по една или друга причина първоначално.

С първата програма се видя, че забавянето и рязката промяна в цените на строителните услуги и материали създаде огромни проблеми за ремонта на студентските общежития. Тогава се искаха компенсации, индексации на договорите, които бяха сключени. Ако сега има възможност средства да се пренасочат към висши училища, които са готови да реновират общежитията си, ще се избегнат подобни проблеми.

– Колко време ще продължат ремонтните дейности и ще има ли застъпване с блоковете, които се реновират по първата програма?

– Първата програма даде възможност между 20-25 студентски общежития да бъдат ремонтирани. Те сега излизат от ремонт и студентите започват да се настаняват в тях. Във втората програма излизат горе-долу същият брой общежития, така че не се очакват затруднения за хората, които желаят да се настаняват на общежития.

От сключването на договора ремонтът продължава между 12 – 14 месеца.

Подобни дейности ще продължат до 2027 г., когато е и краят на Програмата. Това, което забелязваме, е, че ремонти не се започват във всички блокове наведнъж. Университетите създават добра организация преди това и преместват студентите в други блокове със свободни места. Комисиите за разпределяне на свободните места в студентските общежития в страната също работят добре.

В рамките на следващия месец се очаква да се свика и комисия в София, която да разгледа свободните места и те да се разпределят по университетите, които имат недостиг. Целта е в началото на академичната години всички да знаят къде ще живеят и да няма хора без покрив над главата си.

– Какво включва ремонтът на един блок?

– Първо се прави анализ на състоянието на студентското общежитие. Има такива с дървени дограми от 1985 г., които са в изключително окаяно състояние. В такъв случай проектът е за цялостно реновиране, т. е. външната фасада, санирне, подмяна на дограмата, на всички щрангове, на част от инсталацията, изцяло ремонт на баните, на общите части и стаите.

Има и общежития към университети, които са събрали пари и са ги санирали външно и са с подменена дограма. В тези случаи се реновират вътрешните части, инсталации, бани и стаи.

Ако има ремонтирани стаи, се прави анализ дали има нужда от допълнително подобрение, или стаята може да бъде използвана в този вид. Ако е направено външно саниране, се гледа кога е правено, защото има разлика дали фасадата е от преди 20 години или от преди 1-2. С подобен подход

няма да се хабят средства за ремонт на вече направени неща.

А поради различните проекти размерът на средствата за ремонт на два входа в един и същи блок може да бъде различен.

С нетърпение очакваме новите ремонтирани блокове, за да подсигурим добри условия за студентите, защото няма как наемът за студентско общежитие и за квартира в града да се сравняват.

– Как варират наемите и какво покрива сумата?

– Един студент плаща между 70 и 120 лв. месечно. В даден университет наемът може да фиксиран и в него да влизат и битовите разходи, а в друг да се заплаща наем и отделно ток, вода и парно, които са изразходвани от студента.

Основен проблем при формирането на месечната издръжка е сметката за ел. енергия.

И до днес студентите плащат за нея като небитови потребители, а разликата с цената за битовите потребители е голяма. Това е погрешно, защото няма студенти, които да извършват търговска дейност на територията на общежитията. Някои университети компенсират поделенията си с по-висока дотация, но в други случаи високите цени на тока водят и до поскъпване на наемите.

Положителното е, че когато става въпрос за повишаване на студентските наеми, основна роля има Студентският съвет към съответния университет. И това не може да се случи без одобрението и подписа на председателя на студентския съвет.

– Успоредно с осигуряването на добри условия на живот какво още е необходимо да се промени, за да избират кандидат-студентите България?

– Случват се доста положителни неща, които дават резултат и кандидат-студентите избират България. Стипендиите за докторантите вече достигнаха 1227 лв. или 150% от минималната работна заплата, като само преди няколко години бяха 500 лв.

Нашето желание е

да се обърне внимание и на стипендията за успех и тя също да бъде обвързана с минималната заплата и да бъде 125% от нея.

Сега минималният ѝ размер е 120 лв., а максималният – 200 лв. Свързвайки стипендията с минималната работна заплата, ще има урегулиране на нейното повишаване независимо от инфлационните процеси и политическата обстановка.

Повишаването на качеството на образованието също е много важно. То може би ще се случи, когато се обърне на внимание и на материалната база в университетите с изграждането на нови лаборатории, на нови учебни зали, въвеждането на нови методи на обучение.

– Как бизнесът помага за подобряване на качеството на образованието и подготовката на студентите?

– Забелязвам, че все повече хора от бизнеса са част от университетите като гост лектори или хонорувани преподаватели. Това скъсява връзката между бизнеса и висшето образование. А това е изключително важно, защото, ако един студент, след като завърши, не намира реализация на пазара на труда, той търси реализация в чужбина. Всичко е свързано.

Първо трябва да стимулираме студентите да учат в България и да остават да работят тук,

защото тук условията за висше образование и на труд не са никак лоши. Ключово е бизнесът да работи ръка за ръка с университетите, за да може, след като завършат, колегите да усещат сигурност и директно да се позиционират на пазара на труда.

Това ще се стимулира и от пилотното въвеждане на дуалното обучение в университетите. Важно е не само тази програма да се реализира, а да се обърне внимание и на резултатите, които тя ще даде. Трябва да се направи анализ по какъв начин студенти участват в дуална форма на обучение – дали е фиктивно, или наистина имат възможност да се обучават в реална среда във фирмата. Много е важно да се проследи и по какъв начин и колко от тях се позиционират след завършването на програмата – на платен стаж, като младши експерти, които да участват в процеса на граждански или на трудов договор, колко от тях продължават работа в дадена фирма по специалността си.

Надявам се дуалното обучение да се превърне в добре работеща част от българското висше образование, защото то е част от образованието в Европа. По този начин бизнесът и университетите ще имат пряко взаимодействие за развитието на студентите.

– Какви други примери от чуждестранни университети можем да приложим?

– Българските висши училища трябва да се включват по-усърдно в развитието на европейски университетски мрежи. Идеята е

студентите да се обучават в няколко университета, а накрая да получат единна европейска диплома.

Поздравления на тези, които вече работят в тази насока.

Имаме добри примери с български университети, които са водещи в своите направления. Можем само да сме доволни, че те вече се изкачват в ранглистите. Разполагаме със знаещи и можещи студенти и преподаватели.

Свързани статии:

Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Учителят на XXI век е в нова роля Доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ в БАН: Трудно се възстановяват изгубени позиции Милена Дамянова, председател на Парламентарната комисия по образованието и науката в 44. народно събрание: Ако успеем да дадем на новите поколения нужните знания и умения, всички ще живеем по-добре Проф. д-р Наталия Витанова, д.н., ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“: Моя цел е да покрием критериите за изследователски университет