Разширяват мобилността с учебна цел в ЕС

Докладът за напредъка в изграждането на Европейското пространство за образование до 2025 г. отчита постиженията и набелязва още шест инициативи

В доклада за напредъка към постигането на Европейското пространство за образование, одобрен от Европейската комисия, се прави преглед на текущите инициативи на ЕС и тенденциите във връзка с напредъка към постигането на целите на равнище ЕС в областта на образованието и обучението. Набелязват се и предстоящите задачи с оглед реализирането на междинната цел през 2025 г. 40-те текущи инициативи на равнище ЕС включват стратегически действия в тази област на политиката, като се започне от смесеното обучение и се стигне до ученето, насочено към устойчиво развитие, и европейската стратегия за университетите.
Докладът се придружава от Обзора на образованието и обучението, който дава примери за постигнатия напредък по целите на равнище ЕС, като спад на преждевременно напускащите училище и увеличаване броя на завършилите висше образование и обхванатите в образование и грижи в ранна детска възраст. В. „Аз-буки“ публикува подробности от Обзора на образованието и обучението за 2022 в бр. 50/2022 г. и бр. 1/2023 г.

Разширяването на мобилността с учебна цел ще обхване формалното, неформалното и самостоятелното учене

Европейската комисия и държавите членки работят заедно за постигане на колективната си визия за Европейско пространство за образование до 2025 г., което ще направи висококачественото образование и ученето през целия живот достъпни за всички. Още през 2019 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се ангажира да превърне Европейското пространство за образование в реалност до 2025 г.: „Трябва да отстраним пречките пред ученето и да подобрим достъпа до качествено образование. Трябва да дадем на учащите се възможности за улеснено движение между образователните системи в различните държави. Освен това трябва да променим културата на образованието към учене през целия живот, което обогатява всички ни“.
Изпълнението на такава амбициозна програма изисква активно участие от страна на държавите членки, институциите на ЕС и заинтересованите страни, по-специално учителите, обучителите, учащите се и институциите за образование и обучение.
Европейското пространство за образование (EПО) играе ключова роля в програмата за политиката на ЕС,
особено за „утвърждаване на нашия европейски начин на живот“ и „икономиката в интерес на хората“. То е сред движещите сили на инициативата „Европа, подготвена за цифровата ера“ и на Европейския зелен пакт. Допринася за „Съюза на равенството“, „по-силна Европа на световната сцена“ и „нов тласък на европейската демокрация“.
Пандемията от COVID-19 и военната агресия на Русия срещу Украйна поставиха на изпитание системите за образование и обучение, засягайки значително учителите, обучителите и учащите се в целия ЕС. Но нови инструменти и процеси, като Европейския инструмент за възстановяване
(Next Generation EU) и Конференцията за бъдещето на Европа, допринесоха за напредъка към ЕПО.
Финансирането от ЕС е в подкрепа на изграждането на ЕПО. Програмата „Еразъм+“ и нейният двойно по-висок бюджет в сравнение с бюджета ѝ за периода 2014 – 2020 г. (над 26 млрд. евро), както и нейният по-приобщаващ, цифров и екологичен подход, спомагат за стимулиране на европейското сътрудничество и националните реформи с цел осъществяване на ЕПО. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), който е ключов инструмент на Next Generation EU, може да бъде повратно средство за постигане целите на ЕПО във всички области. Той се допълва от фондовете на политиката на сближаване. В резултат на това се смята, че общите разходи на ЕС за образование и придобиване на умения между периода 2021 и 2027 г. ще са три пъти по-високи в сравнение с разходите за периода 2014 – 2020 г.

Какъв е постигнатият до момента напредък?
Европейското пространство за образование е определило общо 40 действия на равнище ЕС. 14 от тях представляват стратегически инициативи на ЕПО и осигуряват рамка за действие и насоки за политиката с цел постигането на напредък в основните области на реформи и европейско сътрудничество. Комисията вече предложи осем от инициативите, сред които са новата европейска стратегия за висшето образование, европейските учителски академии, инициативата „Пътища за успех в училище“, микро-
квалификациите.
Напредък е постигнат и в укрепване управлението на стратегическата рамка на ЕПО. В резултат на скорошните реформи се видяха окуражаващи признаци за по-гъвкава реакция при справяне със споделените предизвикателства, като същевременно се използват предимствата на възможностите за взаимно учене. С новата стратегическа рамка са положени основите на по-силен механизъм за управление, в който се разчита на доверие, доброволно сътрудничество, съвместно създаване, гъвкавост и засилено участие от страна на държавите членки.
Работните групи по стратегическата рамка на ЕПО за периода 2021 – 2025 г. образуват рамката за интензивно структурирано сътрудничество и взаимно учене с държавите членки, Европейското икономическо пространство / Европейската асоциация за свободна търговия и държавите кандидатки, заинтересованите страни, експертите и международните организации по приоритетите на ЕПО. Те са в основата на обмена и ученето един от друг по теми като неравенството и преждевременното напускане на училище, образованието за екологична устойчивост, уменията за екологичен преход, благоприятните фактори за цифровото образование или насърчаването на равенство между половете в образованието. Работните групи също така са важен канал за взаимовръзка със заинтересованите страни, чрез който те получават възможност да допринесат за постигането на ЕПО.
Комисията осъществява взаимовръзка с по-широката общност от заинтересовани страни чрез годишните европейски срещи на високо равнище в областта на образованието (поставяйки началото на важни инициативи на ЕПО – като например коалицията „Образование за климата“, или представяйки Европейската награда за иновативно преподаване), срещата на високо равнище в областта на образованието и иновациите и редица целеви и открити обществени консултации.
Различни онлайн инструменти на ЕС и общности на практикуващи специалисти предоставят възможност за взаимодействие със заинтересованите страни. В съответствие с предложението на Конференцията за бъдещето на Европа, в която се призовава за допълнително усъвършенстване на информационните платформи за обединяване и обмен на информация, свързана с образованието,
новият портал на Европейското пространство за образование помага на учащите се, както и на учителите, обучителите и заинтересованите страни да получат достъп до финансиране от ЕС, програми за повишаване на квалификацията, качествено образование, обучение и учене през целия живот.
Европейската платформа за училищно образование представлява публична платформа, която обединява информация и насърчава обмена на знания в целия ЕС между всички заинтересовани страни в областта на училищното образование, включително първоначалното професионално образование и обучение (ПОО).
Общността на специалистите в ПОО на Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE) предлага също така възможности за обмен на знания, работа в мрежа и разпространение на резултатите в областта на ПОО. Новият център за цифрово образование служи за пространство за споделяне на информация, обмен и сътрудничество, като предоставя възможност за иновации и обединява заинтересованите страни в областта на цифровото образование. Програмата „Цифрова Европа“ подкрепя по-тясното сътрудничество в сектора на цифровото образование в Европа между европейските стартиращи предприятия в областта на европейските образователни технологии (EdTech) и останалите заинтересовани страни.
Напредък има и по отношение на седемте цели на равнище ЕС и състоянието на образованието, които се проследяват в Обзора на образованието и обучението за 2022 г. Тенденциите по отношение на целите на равнище ЕС показват разнородна картина. От една страна, забелязва се ясна и положителна тенденция към сближаване във възходяща посока на няколко дългогодишни показателя – преждевременното напускане на училище продължава да намалява; делът на младите хора с дипломи за висше образование нараства, макар и в съчетание с нарастваща неравнопоставеност между половете; участието в образованието в ранна детска възраст постоянно се увеличава през последното десетилетие, като ЕС продължава да върви по пътя към постигането на тези цели за 2030 г. От друга страна, продължават да съществуват структурни проблеми – 3,1 милиона млади хора, които преждевременно напускат училище, са откъснати от образователната система, като се наблюдава обезпокоителен застой по отношение на незадоволителните резултати при усвояването на основни умения.
Преодоляването на неравенствата в образованието представлява ключов приоритет за държавите членки. В целия ЕС е приложен широк набор от мерки, като например допълнителна финансова подкрепа за училищата в неравностойно положение, програми за обучение на учители или увеличаване на наличния помощен персонал. Във времената преди пандемията около половината от държавите членки са разполагали с мерки за подпомагане на учителите в училищата в неравностойно положение. Редица държави започнаха целенасочени програми за компенсиране на загубите в обучението, причинени от пандемията, която засегна в най-голяма степен децата в неравностойно положение.
Въпреки това социално-икономическият произход все още е най-важният фактор, предсказващ резултатите в образованието. По същество, децата и младежите от семейства в неравностойно положение изостават по отношение на всички цели на равнище ЕС. Вероятността децата (на възраст от 3 години нагоре), изложени на риск от бедност или социално изключване, да участват в официалните грижи в ранна детска възраст, е със 7,5 % по-ниска. Младите хора, чиито родители са с ниско равнище на образование, са
9 пъти по-застрашени от преждевременно напускане на образованието и обучението, а вероятността да завършат висше образование, е с 48,6 на сто по-малка в сравнение с младите хора, чиито родители са с високо равнище на образование.
Разглеждайки ключовите компетентности за учене през целия живот, липсата на напредък в усвояването на основни умения може да се дължи на неравнопоставеността като основен и недостатъчно засегнат проблем. Въздействието на пандемията може да е задълбочило неравенството по отношение на резултатите в сферата на образованието. В този контекст е малко вероятно целите на равнище ЕС да бъдат постигнати, без да се обърне повече внимание на равнопоставеността в образованието.
Освен това недостигът на учители, дължащ се предимно на застаряването на работната сила в преподавателската професия и на ниската привлекателност на професията, се задълбочава в целия ЕС, което сериозно застрашава качеството на образованието и равнопоставеността в него дори в някои от държавите, показващи най-добри резултати. Въпреки че липсват данни за сравнение между държавите членки, оценките, докладвани от тях, разкриват мащаба на проблема. Предизвикателствата обикновено са по-сериозни по дисциплини като например STEM (наука, технологии, инженерство и математика) и ИКТ, както и в отдалечените или необлагодетелствани райони. За да бъдат преподаването и ученето основани на компетентности в по-висока степен, в редица държави се провеждат цялостни реформи на учебните планове, изискващи добре обучени и опитни учители.
През последните години в редица държави заплатите в сектора бяха значително увеличени, за да
се повиши привлекателността на учителската професия.
Държавите членки се стремят да привлекат повече кандидати за първоначална подготовка на учители, да подкрепят начинаещите учители, да подобрят условията на труд и да предложат алтернативни пътища към професията.
Както пандемията от COVID-19, така и военната агресия на Русия срещу Украйна оказаха силно въздействие върху Европейското пространство за образование. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) и други фондове на ЕС за периода 2021 – 2027 г.
допринасят за стимулиране на възстановяването в съответствие с целите на ЕПО.
МВУ се превърна в основен източник на финансиране от ЕС за образование и обучение, включително за цифрово образование и умения, чрез реформи и инвестиции, като размерът на отпуснатите средства е около 71 млрд. евро. Това представлява около 14% от общия бюджет на Механизма. Програмирането на инвестиции в образованието и обучението в рамките на фондовете на политиката на сближаване все още е в ход, като до момента са планирани предварителни средства в размер на 21,13 млрд. евро по ЕСФ+ и 2,3 млрд. евро по ЕФРР в подкрепа на политиките в областта на образованието, обучението и уменията. Освен това чрез Инструмента за техническа подкрепа ЕК предоставя допълнителна подкрепа в областта на образованието и обучението на двустранна или многонационална основа.
По-специално, МВУ заедно с фондовете на политиката на сближаване предоставят значителна финансова подкрепа за програми за компенсаторно обучение, както и за по-всеобхватни мерки, насочени към насърчаване на достъпа до качествено образование за всички, включително реформи в учебните планове и преодоляване на несъответствието между уменията и изискванията на пазара на труда чрез преквалификация и повишаване на квалификацията. Освен това фондовете на ЕС, в това число и ЕФРР, помагат за модернизиране на инфраструктурата с цел утвърждаване на равния достъп до качествени и приобщаващи образователни услуги, осигуряване на иновативна учебна среда и условия за приобщаващо цифрово образование чрез оборудване и платформи.
Реформите и инвестициите на МВУ стимулират цифровата и екологичната трансформация на образованието и обучението в съответствие с целите на ЕПО. Държавите планират да подобрят цифровата инфраструктура и свързаността, като вниманието им често е насочено към училищата в неравностойно положение. Те инвестират в мерки за развитие на цифровите умения на учениците и учителите, на дигитални ресурси и съдържание, както и в мерки за адаптиране на училищните планове. Фондовете на МВУ са програмирани и за изграждането на цифрови умения при работната сила, по-специално при нискоквалифицираните работници, и за адаптиране на курсовете за професионално образование и в съответствие с цифровите изисквания.
Фондовете на ЕС допринасят и за предоставянето на възможност на университетите да действат като носители на промяната в съответствие с целите на ЕПО. Пандемията предизвика повече иновации, особено в цифровите формати. Очаква се фондовете на ЕС да ускорят и консолидират в допълнителна степен цифровизацията и трансформацията на сектора на висшето образование в съответствие с Европейската стратегия за университетите и новата Европейска програма за иновации, като се използват взаимовръзките с Европейското научноизследователско пространство. Освен в цифрова инфраструктура държавите членки планират да инвестират и в разработването на цифрово съдържание, усъвършенствани дигитални умения, адаптиране на учебните курсове, обучение на академичния персонал, разработване на онлайн/смесени курсове и цифровизация на управлението. Инвестициите и реформите имат за цел да подобрят адекватността на висшето образование с потребностите на пазара на труда чрез модернизиране на учебните програми, въвеждане на нови учебни курсове, включително микроквалификации, стимулиране на специализацията в областта на STEM/STEAM, подобряване на управлението и финансирането, улесняване на достъпа до висше образование за студентите в неравностойно положение и подпомагане на приобщаването – например чрез стипендии, признаване на квалификации или достъп до финансово достъпно жилищно настаняване на студенти.
Необходими са допълнителни действия за постигане на Европейско пространство за образование до 2025 г.
ЕК подготвя още шест стратегически инициативи на Европейското пространство за образование, които трябва да бъдат приети до 2025 г., и подкрепя държавите членки при изпълнението на вече въведените.
Съветът на ЕС прие препоръката „Пътища към успеха в училище“, което е важна стъпка към създаването на политическа рамка за насърчаване на по-добри резултати в образованието за всички млади европейци, независимо от техния социално-икономически произход и личните им характеристики.
В нея се предлага всеобхватен подход чрез насочване на вниманието както върху постиженията, така и върху благополучието в училище; наблягане върху превенцията и ранната интервенция в допълнение към компенсацията; съчетаване на универсални, целеви и индивидуализирани мерки с цел ефективно достигане до всички. За да подкрепи изпълнението ѝ, в началото на 2023 г.
ЕК ще въведе експертна група по въпроси, свързани с благополучието на групите, изложени на риск от постигане на незадоволителни резултати, и подкрепящата ги учебна среда. Групата ще изготви насоки на ЕС за насърчаване на благополучието в училищата, при което е налице широко известна обвързаност с резултатите в образованието на учащите се в неравностойно положение.
Като част от изпълнението на плана за действие в областта на цифровото образование, в началото на 2023 г. ЕК ще представи две водещи предложения, основаващи се на резултатите от структурния диалог за цифровото образование и уменията. В предстоящото предложение за препоръка на Съвета относно факторите, предоставящи възможност за цифрово образование, ще бъдат разгледани формалното образование и обучение и ще се обърне внимание върху инвестициите, изграждането на капацитет и успешното използване на цифровите технологии за подобряване на преподаването и ученето с цел повишаване резултатите от ученето на всички учащи се.
В предложението за препоръка на Съвета за по-доброто предоставяне на цифрови умения в образованието и обучението ще бъде предложен по-стратегически поглед към развитието на цифровите умения и ще се насърчи качественият, приобщаващ, съгласуван и координиран подход към предоставянето на цифрови умения на всички равнища на образованието и обучението.
И двете предложения ще подпомогнат нуждите на учителите да учат. Препоръката на Съвета за факторите, предоставящи възможност за дигитално образование, ще бъде съсредоточена към цифровата педагогика на учителите и способността им да използват новите технологии в процеса на преподаване и да преподават информатика и/или други цифрови дисциплини, за да развиват дигиталните умения на учащите се.
До края на 2023 г. ЕК ще предложи европейска рамка за мобилност с учебна цел, за да може периодите на учене в чужбина да не бъдат изключение, а да се превърнат в правило за всички. Новата рамка ще насърчи държавите членки да превърнат опита в областта на мобилността в ценен елемент за всички модели на образование и обучение и да включат възможността за мобилност в програмите за образование и обучение. Тя ще бъде насочена към приобщаващата мобилност и ще разшири обхвата на препоръката „Младежта в движение“ от 2011 г., за да обхване всички учащи се и персонал (вкл. учители и младежки работници) във всички сектори на образованието и обучението, младежта и спорта, независимо дали става въпрос за формално, неформално или самостоятелно учене. В рамката ще бъдат разгледани трайните пречки пред мобилността, като например административната тежест, езиковите бариери, липсата на финансови средства и схемите за автоматично признаване на квалификации.
В нея ще бъдат разгледани в еднаква степен и новите изменения в моделите на обучение, насочени към това мобилността с учебна цел да стане по-екологична и по-обвързана с възможностите за цифрово обучение.
Предстоящите стратегически инициативи на ЕПО в областта на висшето образование включват действия в рамките на Европейската стратегия за университетите. След доклада до Съвета за прилагането на автоматично признаване на квалификациите през 2023 г. ЕК ще проведе консултации, свързани с бъдещите стъпки към постигане на европейска система за осигуряване и признаване на качеството. През
2022 – 2023 г. по проекти, финансирани по програмата „Еразъм+“, ще бъде създаден пилотен проект за съвместен знак за европейска академична степен, основан на европейски
критерии, както и инструменти за институционализирано сътрудничество, които да позволят по-задълбочено сътрудничество между висшите учебни заведения, като се изпробва идеята за въвеждане на възможен правен статут на алиансите от висши учебни заведения. Въз основа на резултатите от посочените пилотни проекти държавите членки ще определят следващите стъпки заедно със заинтересованите страни.

Осигуряване качество на инвестициите в образованието и обучението
Засилващият се натиск върху публичните бюджети на фона на нарастващата нужда от реформи и инвестиции в образованието (от инфраструктурата и строителството на сгради до обучението на преподавателските кадри, осигуряването на цифрови устройства и финансирането на отворени образователни ресурси) все повече насочва вниманието към въпросите, свързани с качеството на инвестициите. Държавите членки признават, че резултатите на образователните системи зависят от способността им да поддържат подходящо равнище на инвестиции и да гарантират тяхната ефективност, равнопоставеност, качество и ефикасност. За тази цел те са готови да разработят и споделят методологии за оценка, които да помогнат в установяването на мерки с голямо индивидуално и социално въздействие, специфични за собствените им национални изисквания.
През ноември 2022 г. EК откри лаборатория за учене за качествените инвестиции в образованието и обучението, за да подкрепи държавите членки при вземането на ефективни, ефикасни и основани на факти решения относно финансирането на образованието. Лабораторията ще популяризира оценките на образователната политика, съобразени с конкретните местни, регионални и национални нужди, и ще насърчава редовното им използване при създаването на политики. Тя ще предложи на държавите членки знания, инструменти, методи и ресурси за оценка на публичните разходи за образование и обучение. Тя ще подхранва изграждането на мрежи, както и сътрудничеството между доставчиците на оценки и експертните центрове в ЕС, включително организации като ОИСР.
Докладът за напредъка на Европейското пространство за образование заключава, че посоката е правилна. През последните две години е постигнат напредък в определянето на инициативите на ЕПО, засилването на сътрудничеството и съвместното създаване и мобилизирането на средства за национални реформи и инвестиции. ЕПО предостави програма за реформи, инвестиции и сътрудничество за по-справедливо, по-добро и по-ориентирано към бъдещето образование за всички.
През следващите години от ключово значение ще бъдат съсредоточаването върху изпълнението, качествените инвестиции, усвояването и стабилният мониторинг.
През 2025 г. ЕК ще излезе с цялостен доклад за ЕПО и въз основа на него ще бъдат набелязани необходимите корекции за втория етап през 2026 – 2030 г., за да се извърши адаптиране към реалността и нуждите на Европейското пространство за образование.