Когато усилията имат смисъл

Българското неделно училище „АБВ“ е създадено във Финландия по инициатива на група българи, които с голям ентусиазъм и любов осъществяват една мечта. Основите на училището са положени през 2011 г. с отварянето на детския клуб „Малчо“. Първоначалният замисъл е всеки родител да помага и да участва с каквото може, като учи децата на това, което умее най-добре. Няколко години след това започва да се провежда обучение по български език от дипломиран учител. В списъка на българските неделни училища в чужбина е официално включено през 2013 г.

Идеята за българско училище възникна постепенно, а не спонтанно“, разказва пред в. „Аз-буки“ основателката на Българското неделно училище „АБВ“ в Еспоо,
Финландия, Елица Герова. Самата тя е родена във Варна, а в скандинавската държава живее вече 26 години. Елица израства в учителско семейство – майка ѝ е учител по български език и литература, а баба ѝ – филолог. След като се ражда първото ѝ дете, Елица започва да търси контакт с други българки с деца на сходна възраст. В началото се събират в детския клуб към Източноправославната църква в центъра на Хелзинки. Но там има ограничения за дните, в които могат да го посещават, и затова Елица решава да намери друго място. Успява да открие помещение от 300 кв. м. То се намира в Еспоо. Общината им го отдава напълно безплатно за осъществяването на образователните цели на малките българчета. А разположението му напълно отговаря на идеята на нашите сънародници.
„Така започна да се развива дейността на клуб „Малчо“. Заниманията за малки дечица впоследствие прераснаха в по-организирана учебна дейност с преподавател, който беше и дипломиран начален учител“, спомня си Елица. Първата официална учебна година на училището е 2013/2014 г. Тогава прага на школото прекрачват 21 деца.

Напълно разбираемо, по пътя за сбъдването на една мечта Елица среща и много трудности. На първо място поставя бюрокрацията, а на второ – събирането на групи с деца и убеждаването на родителите защо е важно децата им да учат в българско училище по българска учебна програма. Факт е, че някои от нашите сънародници във Финландия нямат намерение да се върнат в България. Те са се установили там и харесват живота, който са изградили. Освен това общинските градове в страната предлагат обучение по майчин език по два учебни часа на седмица и за много от родителите тези занимания по български език са достатъчни. „Проблемът в тези групи е, че децата са на различна възраст и с различно ниво на владеене на езика, затова и преподаването е доста сложно за учителя. Трудно е и за децата, особено ако не знаят езика“, уточнява Герова.
В такива групи преподава и настоящата директорка на БНУ „АБВ“ във Финландия Красимира Георгиева-Иванова. Тя пристига в страната през 2003 г.

В България е завършила начална педагогика с чужд език, а във Финландия записва да учи английска филология с педагогическа правоспособност. „За тези от нас, които не сме финландци или пък английският език не ни е майчин, е много трудно да си намериш работа като учител по английски в училище. Затова, като разбрах, че в групите към общината, в която живея в Еспоо, търсят учител по български език, веднага започнах“, разказва тя.

И така до днес, когато вече има три групи в три града – Еспоо, Вантаа и Хелзинки. „Съдбата си знае работата. Много обичам работата си. Мечтата ми е да има възможност във Финландия да получа квалификация за учител по български език, но това е невъзможно, защото в момента тук няма специалност „Българска филология“ , а преди години е имало“, допълва тя. В неделното училище работи от 11 години, като 10 от тях е негов училищен ръководител.

„Работата в групите към общината не може да припокрие дейността на неделното ни училище. Там работим по финландския образователен модел, който е доста по-свободен от българския. Освен това и часовете в групите са по-малко от тези в училище“, обяснява директорката. И ако допреди няколко години във Финландия образователната система е била по-хомогенна, т.е. децата са били със сходни умения и интереси, то сега нещата стоят по-различен начин. Там се залага преди всичко на подхода за учене чрез правене. Целта е след всеки урок детето да си тръгва с нещо ново, което е научило.

„Градска легенда е, че във Финландия не дават домашни. Просто тук нещата се случват по-лежерно – ако нещо не си успял да преподадеш този час, ще го направиш в друг“, смее се моята събеседничка. И разяснява – не че е толкова „лежерно“, колкото се съобразяват с нивото на децата. Има пригодени учебници за учениците, които срещат повече трудности“. Водещото е да учат неща, които ще им трябват в живота. Сухата теория е на заден план. Красимира разказва, че от няколко години там има действаща нова образователна платформа, основана на междудисциплинарно изучаване на теми, а не спрямо предметите. Самата тя с интерес следи това, което се случва в родината, и споделя, че реформите в българската образователна система също са много добри и посоката е вярна.
През настоящата учебна 2023/2024 г. възпитаниците в БНУ „АБВ“ са 68. „Усвояването българския език зависи преди всичко от семейната среда.
Ако детето е родено във Финландия, но и майка му и баща му са българи, то се справя отлично и не изпитва големи трудности. Но ако е от смесено семейство, понякога може да има затруднения“, разказва тя.

Занятията в училището се провеждат в 31 седмици в годината – неделя от 10:00 до 17:30. По-големите ученици понякога имат по един час и дистанционно през седмицата. Обучението там е от I до XI клас, като повечето класове са смесени. Изключение правят само VII клас, който е самостоятелен, и I и II клас, където класовете са полусмесени. „Това е фундаментален етап от обучението – имат по един самостоятелен час и по три смесени“, уточнява директорката.

В съответствие с учебната програма на МОН за учениците от I до IV клас задължителният предмет е само български език. География и история започват да учат от V клас нататък. За часовете отговарят Красимира Георгиева-Иванова и Елена Тодорова.
В училището във Финландия имат и допълнителен час по „Бит и култура“, в който учениците им се запознават с древните и съвременните обичаи на народа си. Миналата година в учебната програма са били включени танци и обичаи, а през тази се запознават с българските занаяти и обичаи. Часовете води Кристина Василева.
Освен това имат и подготвителна група за деца от 5 до 7 години. Понякога при желание на родителите приемат и малчугани на четири. С тях работи Радослава Иванова.

От тази година е организирана група за деца, които имат нужда от повече подкрепа в изучаването на български език. Също така подписали са договор със Софийския университет „Св. Кл. Охридски“
за учредяване на център за сертифициране на знанията по български език като чужд.
„Българчетата във Финландия свързват родината с баба и дядо, вкусната храна и почивката на море“, казва Красимира. Истината е, че нямат деца, които никога не са се прибирали в родината. Тези, които са родени там, по-добре се приобщават към образователната система. Във Финландия децата започват училище в годината, в която навършват седем. За посещението в детска градина няма значение дали владеят фински, или не. „Там учителите им помагат лесно да го научат, показвайки картини и обяснявайки – и така постепенно започват да разбират всичко. Но българчетата, които пристигат в страната в ученическа възраст, без да владеят езика, задължително преминават през една подготвителна година, в която учат единствено фински. След като го усвоят, продължават образованието си от там, докъдето са стигнали като клас – разказва директорката. – Отскоро изключение на тази практика или по-скоро нововъведение за учене в подготвителна паралелка са учениците в I и II клас в столичния регион“, уточнява Елица.
Т.е. те започват в „нормален“ клас, но са със статут на „подготвителен ученик“. Ако езикът се усвои по време на първи клас, детето преминава във втори със статут на ученик, чийто майчин език не е финландският. Когато си далеч от родината, винаги се опитваш да направиш сравнение
между своите обичаи и традиции и тези на страната, в която живееш. Пример за това е празнуването на най-светлите празници – Бъдни вечер и Коледа. „Тези часове са сред любимите на учениците. И ако в България на Бъдни вечер се приготвят постни ястия, във Финландия не е така. Тогава се сервира специална шунка, печена много часове на бавен огън“, разказва Иванова. Освен това и Дядо Коледа във Финландия идва по-рано – на 24 декември, а не като у нас – сутринта на 25 декември.