Проф. д.ф.н. Генка Петрова, зам.-министър на образованието и науката: Приоритет за МОН е повишаване качеството на висшето образование

Все още съществуват бюрократични пречки пред развитието
на пълноценни европейски изследователски мрежи

Зам.-министър Петрова, каква позиция представи България по време на неформалната среща на министрите на висшето образование, научните изследвания и иновациите в Париж, в която участвахте?
– България смята, че дискусията за ролята на университетите на европейско ниво е важна и навременна. Ключов фактор за постигането на успех и за развиването на пълния им потенциал – в това число и на национално ниво, е премахването на бюрократичните пречки, развиването и насърчаването на творческия подход, иновациите и предприемачеството, както и запазването на многообразието в различните академични традиции и култури.
Приносът на висшите училища не е само по отношение на научния и иновационния капацитет на макрорегионално ниво, а и по отношение на стратегическата автономия на Европейския съюз. Като ключов фактор в това отношение се определя трансрегионалното и многостранното сътрудничество в ЕС и с асоциираните към програма „Хоризонт Европа“ трети страни, както и двустранното и многостранното международно сътрудничество в различни формати.
Инициативата „Европейски университети“ се очаква да има съществено въздействие върху конкурентоспособността и способността за тясно сътрудничество на университетите, които участват. Тези консорциуми следва да продължат да получават подкрепа за развитие на техния научноизследователски и иновационен капацитет и сътрудничество. Също така, следва да се насърчава и сътрудничеството на висшите училища с научни организации из цяла Европа. Това ще засили темпа на внедряване на новите знания и иновации в образователните системи. Като цяло, очаква се европейските университети да допринесат за по-високото развитие на образователните традиции, постижения и иновации в цяла Европа.

– Кои са трудностите пред инициативата „Европейски университети“?
– Европейският съюз чрез своите програми, основно чрез „Еразъм+“, подкрепя сътрудничеството между университетите. Първите програми в това направление бяха за създаването на т.нар. съвместни магистърски програми, чиято идея след това бе развита в тези „Европейски университети“. На неформалната среща на минис-
трите на висшето образование, научните изследвания и иновациите в Париж бе представено, че са одобрени 41 такива проекта. От страна на България участват пет пълноправни и един асоцииран член. От пълноправните три са държавни висши училища – Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Техническият университет – София, и УНСС. Другите две са частните Нов български университет и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Асоцииран член е Югозападният университет.
Европейското висше образование по принцип се характеризира с високо ниво на хармонизиране на изискванията на дейностите, което е гарантирано от сътрудничеството в рамките на Болонския процес и прилагането на различните му инструменти. Въпреки това не са малко проблемите, пред които се изправят конкретни практически ориентирани инициативи – в това число инициативата „Европейски университети“. Основните предизвикателства пред пълноценното сътрудничество често са свързани с различни подходи и нормативни изисквания в отделните държави членки на ЕС. Типичен пример за това е продължителността на бакалавърските програми, различните степени на чуждоезикова грамотност, както и различия в националните приоритети, традиции и характеристики.
По отношение на сътрудничеството в рамките на алиансите от европейски университети е необходимо да се идентифицират съществуващите предизвикателства. Те могат да се преодолеят с помощта на нормативни промени – в това число чрез актуализиране на националните системи за натрупване и трансфер на кредити. Друг важен момент е и осигуряването на платформа за обмен на въпроси и отговори, идеи, опит и информация, която да повиши разбирането за резултатите от обучението, като ключов фактор в образователната дейност на висшите училища и основа за активно сътрудничество с партньори от различни системи и държави.
Укрепването на националните системи за висше образование и на ускореното развитие на европейското пространство за висше образование също би имало въздействие върху капацитета, конкурентоспособността и желанието на висшите училища да бъдат не само конкуренти, но и партньори.
Инициативата за европейски университети може да се разглежда като знакова и пилотна. Смятаме, че нейното развитие и разширяване би било целесъобразно, включително към университети с по-нисък научен капацитет. Европейските университети обаче следва да бъдат подкрепени съвместно от Еврокомисията и държавите членки, за да се преодолеят пречките и предизвикателствата, включително що се отнася до т.нар. циркулация на мозъци. Някои от тези въпроси са и могат допълнително да бъдат адресирани и чрез Програмата за политиката на европейското научноизследователско пространство за 2022 – 2024 г.
Необходимо е също европейското научно пространство и европейското пространство за висше образование да работят в синергия и симбиоза.
Според мен всяко сътрудничество на български висши училища с техни европейски партньори ще повлияе положително в няколко насоки. От една страна, за популяризиране на българското висше образование. От друга, за развитието на контакти и общи програми, които са ориентирани към приоритетни икономически и научни области. И разбира се, създаване на контакти на научно ниво.

– Какви са според Вас основните пречки за приобщаването на българските висши училища към европейските научни мрежи?
– Трудностите за приобщаването на българските висши училища към европейските научни мрежи са доста. На първо място, става дума за общи проблем за университетите от Централна и Източна Европа. Според неотдавна публикувано проучване те получават не повече от 10% от стойността на отделените средства по европейски програми. Все още има редица предизвикателства и едно от тях е разширяването на научните контакти с други университети, повишаването на качеството на научната продукция.
МОН работи по повишаване на критериите за минималните национални изисквания за академично израстване. И това ще допринесе за повишаване на качеството на научната дейност и включването на повече висши училища в международни проекти.
– Каква подкрепа ще получат българските висши училища?
– През 2021 г. страната ни определи българските висши училища с най-висок научен капацитет като изследователски, на базата на което те ще получават допълнителна подкрепа за укрепване и развитие. Планира се изследователските
висши училища да получат подкрепа за изпълнение на стратегически научноизследователски и иновационни програми чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Подкрепа ще получат и висши училища, чиито капацитет и резултати са сравнително близки до тези на изследователските. По този начин ще се насърчава и тяхното развитие. Разбира се, средства за наука се осигуряват за всички висши училища чрез национални програми, проекти по международни програми.
И значителна част от тях увеличават научните си резултати.
През 2021 г. България създаде и научноизследователски институт в областта на компютърните науки, който също ще получи финансиране от държавния бюджет до 2030 г.
и ще работи в тясно сътрудничество с едни от гигантите в тази област – швейцарските федерални институции ETH (Цюрих) и EPFL (Лозана).

– Забелязва се активизация на сътрудничеството между висши училища в страната – това ще помогне ли за разпространяване на добър опит и практики, когато някои от тях са участници и в европейски консорциуми?
– Безспорно. По принцип в Стратегията за развитие на вис-
шето образование са включени такива стратегически цели, като сътрудничество между българските висши училища за съвместни бакалавърски и магистърски програми в различни професионални направления. Идеята е да се споделят ресурси и знания, особено в областите, които се развиват много динамично. И това, първо, ще има положителен ефект в страната за развитие на националното
сътрудничество и пълноценното използване на наличния академичен потенциал. Необходимо е екипите в различни висши училища да се познават и да обменят постиженията си. И на второ място, това ще допринесе за развитие на мрежата от европейски контакти чрез онези висши училища, които вече участват в европейски консорциуми.

– Често определят университетите като двигатели на екологичния и дигиталния преход – как стоят в този аспект българските висши училища? Отчита се ръст в броя на научните публикации на висшите училища в международните библиографски бази данни – могат ли те да се превърнат в иновации и продукти?
– Първо трябва да отбележим, че никак не е лек и кратък пътят фундаменталната наука да намери своето развитие в приложни постижения и след това да се стигне до патенти.
Но българските висши училища патентоват своите научни постижения. Това дори бе и един от критериите за определяне на изследователските университети в страната. Има университети с много висока патентна активност – например
ТУ – София, и Медицинския университет – София. Друг е въп-
росът до каква степен след това този патент може да се развие до някакъв краен продукт. И тук е голяма ролята на предприемаческия потенциал на висшите училища, на връзките им с бизнеса и на наличието на компании, готови да вложат средства в този процес.
Колкото до публикационната активност, имаме висши училища, които на година публикуват хиляди научни статии с високи научни показатели в списания с висок ранг.
Има области, в които изследователите ни са на световно равнище. Например не е тайна, че обучението в областта на информационните и компютърните технологии е отлично. Реализацията на българските кадри в компании от сектора е много добра. Задълбочава се и сътрудничеството между висшите училища и компании от бранша. Очаквам все повече фирми да сключват договори за разработки в областта на цифровите технологии и изкуствения интелект. В области като екологичния преход също така наши висши училища работят на високо ниво – ТУ – София, ХТМУ и Минно-геоложкият университет развиват нови безотпадъчни и зелени технологии. Не бих пропуснала и постиженията в областта на медицината. Там също имаме изключително високи постижения и учени, които са на световно ниво.
– Като зам.-министър с ресор висше образование, бихте ли споделили повече за приоритетите на екипа на МОН в тази област през настоящата година.
– Единият основен приоритет е повишаването на качеството на висшето образование и на квалификацията на преподавателите. Всяка година оценяваме чрез доклада за наука постиженията на учените от висшите училища. Цел на МОН в областта на висшето образование е да се повишават активността и качеството на научните публикации. Тоест българските учени да публикуват в списания с много висок импакт-фактор и високо ранжирани в своите области.
Подготвяме серия от мерки за гарантиране високото ниво на научната дейност. Една от тях например е борбата с плагиатството. Вече чрез автоматизирана система ще бъдат проверявани всички научни публикации, както и всички докторски дисертации, които се използват в конкурсите за академично израстване. В момента МОН е в процедура за закупуването на софтуер за откриване на плагиатство, който ще бъде разпространен до всички висши училища. Идеята е той да си използва за проверка още на магистърски и дипломни тези, за да може да се промени манталитетът.
Ще се създаде двустепенна структура за проверка за плагиатство – чрез нормативни промени висшите училища и научните организации ще бъдат задължени да създадат свои комисии по академична етика. Те ще правят първоначалните проверки. А съществуващата Национална комисия по академична етика към МОН ще бъде като втора инстанция, пред която ще могат да се обжалват решенията на комисиите от по-ниско равнище.
Отделно се предвиждат промени и в акредитацията на професионалните направления и висшите училища. Изменения ще има и относно атестирането на преподавателите. По тези въпроси все още предстои по-широка дискусия, за да се намерят най-ефективните решения.
През тази година ще започнат част от дейностите по Плана за възстановяване и устойчивост и по двете европейски програми за образование и за наука, което изисква голям набор от документи, разработване на условия за кандидатстване и процедури за оценяване на проектни предложения. Министерството ще насочи много усилия към тези важни дейности, за да осигури бърз и безпроблемен старт на българските образователни и научни проекти, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС.

– Споделете повече за идеите за преструктуриране на висши училища. Означава ли това обединяване на някои от тях?
– Онова, което вече е факт, са съвместни образователни програми между висшите училища. По отношение на преструктурирането или обединяването на висши училища в момента обсъждаме този въпрос и когато имаме конкретен план, той ще бъде анонсиран.

– Висшите училища се обявиха за повече средства за стипендии на студентите и за нарастване заплатите на асистентите, така че да бъдат около 150% от средното възнаграждение за страната и да се конкурират с растящите за поредна година заплати на учителите.
– Надявам се да намерим механизъм това да се случи. Определено, за стипендиите на докторантите подобно решение за увеличение е взето. Сумата ще нарасне от 500 на 750 лв., макар желанието ни беше тя да е и по-висока. Паралелно с това ще се увеличат и средствата за студентите.
По отношение на преподавателския състав, има висши училища, в които трудовите възнаграждения са високи. Така че и самите университети трябва да намерят ресурси. Например подобен ресурс е участието в научни проекти.

Свързани статии:

Нейно Превъзходителство Каридад Ямира Куето Милиан – извънреден и пълномощен посланик на Република Куба у нас, пред вестник „Аз-буки“: Приятелството между Куба и България е искрено и дългогодишно Проф. д-р инж. Сеня Терзиева – ректор на Химикотехнологичния и металургич Когато мислиш за утрешния ден, по-лесно се справяш с предизвикателствата на днешнияен университет: Образованието и климатът Научи се сам да управляваш парите си