Феерията на празника

Как посрещаме Нова година – увлекателен поглед към историята на любимите дни през декември

А на много места по света посрещат Рождество и Нова година на плажа

Любимите ни новогодишни традиции трябва да са започнали отнякъде! От празничните партита за обратно броене до емблематичното пускане на топката на „Таймс Скуеър“, началото на Новата година винаги е било огромно събитие, изпълнено с празнични тостове с шампанско и забавни новогодишни традиции. Но въпреки че милиони хора посрещат този празник всяка година, вероятно има много неща за историята на Нова година, които не се знаят, включително къде се е появил празникът и как е възникнал.
Може би се чудите например кога се е състояло първото празнуване на Нова година или как се е появила вековната традиция да се правят новогодишни пожелания. И каква точно е историята на практиката да гушкате любимия човек в полунощ? Ако търсите по-задълбочен поглед зад произхода празника, ето някои интересни факти от историята на Нова година.

Началото на празника
Посрещането на Нова година има древна история. Смята се, че най-ранното регистрирано празненство в чест на новата година датира отпреди около 4000 години – през 2000 г. пр.н.е., в древен Вавилон. Вавилонците са празнували новата година при първото новолуние след пролетното равноденствие (обикновено в края на март) с 11-дневен фестивал, наречен Акиту, който включва различен ритуал във всеки от дните. Празникът е посветен на митичната победа на бога на небето Мардук над морската богиня Тиамат и е свързан с коронясването на нов цар или с даването на възможност на стария владетел да продължи управлението си.

Защо Нова година е през януари?
Празникът невинаги се е чествал през януари. През вековете различните цивилизации обикновено са посрещали новата година по време на значимо астрономическо или селскостопанско събитие. Римляните например са празнували през март, следвайки лунния си цикъл – до 46 г.
пр.н.е., когато император Юлий Цезар въвежда Юлианския календар. В чест на съименника на месеца – Янус, римския бог на началото, чиито две лица му позволяват да гледа едновременно в миналото и в бъдещето, Цезар въвежда 1 януари като първи ден от годината. На този празник римляните не само принасяли жертви на двуликия бог, но и си разменяли подаръци, посещавали партита и украсявали домовете си с лаврови клонки.

Необичайни традиции

Всяко семейство, град или страна имат свои коледни и новогодишни традиции. Ето някои от най-необичайните.

Звънко поздравете съседите
Сами си намираме приятели, сами си създаваме врагове, но съседите си никой не избира. Така че е грехота да не ги поздравим за Нова година. При това не е задължително да нахълтаме пийнали до козирката в дома им. Достатъчно е просто да счупим ненужните съдове в съседската врата, както правят шведите. За целта те цяла година събират спукани и нащърбени чинии и чаши. Оказва се, че колкото повече парчета останат пред вратата, толкова повече късметът ще се усмихне на съседите.

Да подариш камъче
Интересна гръцка традиция е, когато отивате на гости в новогодишната нощ, да носите със себе си хубаво гладко камъче – колкото по-голямо, толкова по-добре.
Подарете го на домакина, за да бъде портфейлът му натежал като камъка.

Сменете името
Жителите на Микронезия са измислили оригинален начин да объркат злите духове, които искат да попречат на щастието и богатството им. Всяка Нова година те сменят имената си и си ги съобщават един на друг на ухото. Хубаво е в този момент да бие барабан. Тогава духовете със сигурност няма да чуят кой как се казва. Е, за 365 дни те все пак ще узнаят името, така че следващата година всичко се повтаря отначало.

Червеното носи щастие
В Италия и в Турция се смята, че новата година трябва да се посрещне в червено бельо. Това ще донесе любов и късмет.

Да скочиш в новия живот
Датчаните и жителите на някои други европейски страни се качват на стол и буквално скачат в новата година. По този начин привличат късмета. А някои вярват, че това прогонва нечистата сила. Зависи как ще скочат.
Опаковай куфарите
Колумбийците и еквадорците опаковат куфарите си и цяла нощ обикалят квартала с надеждата, че няма да мине и година и ще се сбъдне мечтата им за желаното пътешествие.

Да организираш таканакуй
Перуанците още в доиспански времена изливат натрупалото се през годината напрежение по най-лесния начин – в сбивания. Всяка Нова година в перуанските Анди се провежда фестивалът на юмручните боеве таканакуй, чието название от езика кечуа се превежда като „когато кипи кръвта“. Горещите перуански мъже и жени първо оцветяват празнично лицата си, а след това заедно изпълняват ритуален танц.

Да се гмурнеш в празника
Заниманията с новогодишен дайвинг или сърфинг в топлия океан са достъпни за всеки, който разполага с оборудване и пари. Но да украсяват елха в ледените води на Байкал и да вият хоро на дълбочина 10 метра, когато навън е минус 20оС, са способни само железните сибирски Дядо Мразовци и Снежанки. Иркутските гмуркачи отбелязват Нова година именно по този екстремен начин.
Жителите на Балканския полуостров също обичат да се топнат в ледените води. У нас Йордановден (Богоявление, Кръщение) не минава без масови прояви на къпане в студените води. Затова може да се каже, че у нас те носят по-скоро религиозен характер. С празника се асоциират множество интересни традиции, свързани с водата. Обикновено желаещите да се охладят, се хвърлят в мразовитите водоеми, за да намерят хвърления от свещеника кръст. Според поверието този, който го извади, ще е здрав и щастлив през цялата година.
И разбира се, не можем да подминем знаменитото ледено хоро – запазена марка на Калофер. То се нарича още мъжко и се извива в ледените води на Тунджа.
Любителите на зимния екстрийм в Китай плуват в река Шенян. В Италия смелчаците скачат в Тибър. За Холандия са характерни масовите плувания в Северно море на 1 януари. В Шотландия плуват в река Форт. Представителите на немския клуб „Берлински морски котки“ ежегодно се къпят в езерото Оранке на 25 декември. И това далеч не е целият списък на страните, където има издръжливи „моржове“, закалени „тюлени“ и „бели мечки“.