Миротворци срещу агресията в училище

Доброволците инициират социален театър, поставят „кутия на доверието“

По време на кръглата маса „Училище без агресия за сигурна училищна среда“ пет училища са отличени със сертификат за участието си пилотната програма на Министерството на образованието и науката и УНИЦЕФ „Стъпки заедно“ за превенция на насилието и тормоза в училище. Това са 7. СУ „Св. Седмочисленици“ в София,
СУ „Георги Бенковски“ в Тетевен, СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Завет, СУ „Христо Смирненски“ в Искър и Природо-математическата гимназия „Проф. Е. Иванов“ в Кюстендил. По време на кръглата маса техни представители – ученици, психолози, директори, разказват за част от добрите практики, които са прилагали при апробирането на програмата „Стъпки заедно“.

Миротворците от 7. СУ „Св. Седмочисленици“ в София представиха своята дейност

Стела МАРИНОВА

В рамките на Програмата са създадени четири групи миротворци. В тях влизат по-активни ученици, които преминават през допълнително обучение, за да оказват подкрепа на своите връстници при проб-
лем. Те знаят как да ги успокоят в даден момент и как да ги насочат към последваща подкрепа.
Миротворците са ядрото в училищата. Инициират множес-
тво дейности, като групи за социален театър и артателиета, дискусии в часовете на класа по темата за превенцията на насилието. Влизат и в други класове, за да представят Механизма за противодействие на тормоза и насилието, посредничат при конфликтни ситуации. Резултатите от Програмата показват, че над 800 ученици са взели участие в събития на училищно ниво като Ден на розовата фланелка, „Нека да е цветно!“, Международен ден на толерантността, Седмица на супертатковците, „Спортувай и се забавлявай, да раздвижим родителите“. Над 2000 ученици пък участват във водените от педагогически специалисти работилници по теми като „Как да реагираме на лошото отношение“, „Насилие, установяване и правила“ и „Нормално ли е да си емоционален“.
По време на кръглата маса своята дейност представят миротворците Дарина, Ивана, Ваня и Калоян от 7. СУ „Св. Седмочисленици“ в София. Групата е от около 15 – 20 ученици, но записаните са повече. Те са на различна възраст – от начален етап до втори гимназиален етап. В клуба на миротворците влизат ученици, които искат по-детайлно да се занимават с проблемите, засягани в работилниците по програмата „Стъпки заедно“.
С дейностите в работилниците, в които участват, децата успяват да придобият опит, и се учат как да прекратят негативните реакции на лошото поведение. Развиват емоционална интелигентност и емпатия, умение да се поставят на мястото на другите. По Проекта учениците организират работилници и семинари, в рамките на които се провеждат дискусии по теми като „Как да реагираме в случай на тормоз“. „Целта на Програмата е да намали насилието чрез сплотяване. Научихме много неща и усвоихме умения, които ще са ни полезни занапред в живота, след като завършим училище. Благодарни сме на съдействието на учителите и ръководството и се надяваме да има възможност да участваме в следващата подобна програма“, споделя Калоян.
Една от инициативите на миротворците е поставянето на „кутия на доверието“. „Тя е начин учениците да дадат градивната си критика, своите отзиви, да споделят как се чувстват в училище. Те могат да посочат името си или да пишат анонимно. След това се търси правилното решение на проблема“, разяснява ученикът. По програма оборудват и кътовете за отдих, които се превръщат в приятелска среда за учениците на 7. СУ. Там се виждат с приятели от другите класове. Има масички, около които сядат и говорят, играят шах, четат книги. Преговарят материала за тестове дори. Миротворците смятат, че пространството помага за намаляване на агресията. Други идея, която все още не е реализирана, е за издаването на училищен вестник, в който да се отразяват проблеми на ученици. „В него може да се включи всеки. Целта е да се сплоти училището и да се отразяват проблемите публично, за да има комуникация в цялото школо“, казва Ваня.
В Природо-математическата гимназия „Проф. Е. Иванов“ в Кюстендил залагат много на екипната работа между учители и ученици. Те сформират група на миротворци между педагози и деца, които да работят в посока превенция на тормоза и насилието. Една от техните инициативи е социалният театър. „Това е форма на социално взаимодействие, която е в посоката на импровизационния театър. Има казус в общността – например проблем в даден клас, и децата, които участват в социалния театър, пресъздават проблема, за да могат другите отстрани да се видят в различните роли. След това се пристъпва към дискусия, свързана със съответния казус. Така всеки от класа може да влезе в ситуацията, да я осъзнае и да я погледне отстрани. Това според мен е най-добрата форма за обсъждане на проблеми“, споделя пред „Аз-буки“ училищният психолог Лилия Механджийска. Тя допълва, че планира тази година идеята да се разрасне и децата да излязат извън пределите на училището. Да отидат в града, за да влязат в нетипични роли, свързани с дискриминацията и малцинствените групи.
Гимназията се включва в Програмата и с други дейности. Част от тях вече изпълнява, но чрез „Стъпки заедно“ успява да надгради и популяризира сред учители, ученици, родители и непедагогически персонал. Сред тях е супервизията в подкрепа на учителите, която се прави от години.
„Идеята е учителите да преработят преживяванията си от съответната ситуация, в която са попаднали, и да споделят как са реагирали. Колегите, които са били в сходни ситуации, разказват опита си. Дава се възможност проблемът да се осмисли. Опитваме се да влезем в обувките на хората, които преживяват дадена ситуация – родителя, ученика, учителя. Защо някой от тях е реагирал по съответния начин, какво са искали да ни кажат, към нас ли е адресирана агресията. По този начин помагам на колегите да работят по емоционалните си преживявания. Да си дадат сметка, че трудът, който влагат, си струва“, обяснява ролята на практиката Механджийска. Благодарение на обучение, през което е преминала, психоложката прави и тестове за емоционално прегаряне.
В гимназията провеждат и различни спортни събития между учители, педагози и родители като дърпане на въже, дрибъл, скачане с чувал (дете – родител).
Група с миротворци има и в СУ „Георги Бенковски“ в Тетевен. В основата ѝ е залегнала идеята, че връстниците могат да помогнат при създаването на приятелски връзки чрез общи дейности помежду си, споделя зам.-директорът Дафина Николова. Миротворците могат да подобряват училищния живот по различни начин. Те могат да бъдат защитници на по-малките ученици на площадките за игра. Да придружават малчуганите от уязвимите групи от и до училище. Да оказват подкрепа на деца, склонни към насилие, като им помагат да променят поведението си чрез успешно прилагане метода за възстановяване на ценностите или ги насочват да потърсят помощ от възрастен и др.
Една от новите практики, която е представена в рамките на форума, са изнесените родителски срещи. Тя е въведена в СУ „Христо Смирненски“ в Искър. Заместник-директорът Дима Шопова обяснява, че при тях се обучават 333 деца от четири населени места и това възпрепятства активното включване на родителите в срещите. Най-често оправданието е, че няма транспорт. Сред факторите да приложат практиката на изнесени родителски срещи, са демотивацията на родителите за взаимодействие с училището, слабата им комуникация с класните ръководители и др. За постигането на успеха на практиката училището говори предварително с кметовете на населените места, където ще се проведат изнесените родителски срещи. Класните ръководители изготвят покани, а медиаторите ги раздават лично. Провеждат две изнесени родителски срещи – една в зала и една на площада. Присъствието отново не е на 100%, но е по-голямо, отколкото на тези в училище. Шопова споделя, че присъстващите са видимо доволни, а усещането за грижа за учениците внася спокойствие у родителите. Зам.-директорката разказва и за друга тяхна инициатива – общностните събития. Тя разкрива, че във футболното състезание „Супертатко със супердете“ се включват бащи, които за 4 години не са стъпвали в училище.
По време на кръглата маса учителката в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Завет Мария Кръстева споделя, че случаите на проблемно поведение при тях са рядкост. Затова програмата „Стъпки заедно“ е полезно допълнение към вече установените добри практики в училище най-вече чрез прилагания нетрадиционен подход.
„Иновациите, които предлага Програмата, позволяват на учениците да бъдат по-активните участници в процеса на работа и дейностите да станат значими за тях. Страничните наблюдатели са по-малко и споделянето на нередности не се приема като клюкарстване, а като стъпка за подобряване на училищния климат. Това засилва доверието учител – ученик и съдейства за навременната намеса на педагога“, казва Кръстева. Работата в работилниците на малките ученици по нетрадиционен начин пък допълва знанията им кое поведение е правилно и кое – не. „Програмата се оказва най-ефективна за III – VII клас, тъй като представя различни гледни точки по актуални за тях теми. Насочва вниманието към алтернативни решения, до които стигат сами. По този начин изведените от самите тях ценности и правила са приети и осмислени като техни собствени. Учениците се стремят да ги спазват, и продължат да го правят“, подчертава учителката.
От МОН посочват, че „Стъпки заедно“ ще бъде продължена чрез проект „Обща и допълнителна подкрепа в училищното образование“ по новата програма „Образование“ посредством квалификация на педагогически специалисти, които да работят с нея, и през национални прог-
рами. Детските градини пък ще могат да използват компонентите на Програмата, където са приложими за съответните възрастови особености на децата. Такива са дейностите по работа с родителите, грижа за учителите и лидерството в образованието.