Бутиковото училище в Драгалевци

Броят на учениците в 50. ОУ „Васил Левски“ за 4 години се удвоява

В драгалевското училище децата могат да избират между разнообразни
извънкласни занимания

Зина СОКОЛОВА

Валентина Макавеева е директор на 50. ОУ „Васил Левски“ от четири години. Когато постъпва на работа, в него има 240 ученици. Днес тук се учат 445 деца, а паралелките от 12 вече са 18.
Новата учебна година за първи път ще започне с четири паралелки в първи клас.
„Драгалевци се разрасна като квартал и в него дойдоха да живеят много млади семейства – казва директорката. – Те искат, отивайки на работа, да оставят детето си в училище и да го приберат на връщане. И да му спестят сутрешните и вечерните задръствания към центъра. Самите родители наричат училището „бутиково“, защото сградата му е много хубава, има прекрасен слънчев двор. В събота и неделя е пълно с майки и татковци, които идват да играят с децата си.
И може би откриха своето училище за тях.“
Началото за новата директорка е доста трудно – с идването ѝ напускат доста колеги. А директорът има най-голямата отговорност да направи екип. И когато успее да го създаде, започва да работи за училището и неговия авторитет.
„Донякъде беше очаквана реакция, не ме познаваха, не бях работила тук. И беше много трудно да намеря толкова добри учители като тези, които напуснаха. И в крайна сметка, успях да направя екип – подчертава Макавеева. – Още с идването си видях, че в това училище много е работено и много е направено. И ми се искаше да надградим постигнатото и да осъществя, доколкото е възможно, някаква приемственост, защото така е много по-спокойно и за колектива, и за новото ръководство.“
Учителите много се стараят, тъй като са наясно, че от тях зависи дали учениците ще учат с желание и ще се чувстват добре, категорична е директорката. Основно предизвикателство за нея и колегите ѝ е как да вместят увеличения брой деца в тази малка сграда. Защото броят на учениците расте, но стаите не са се увеличили. Затова се налага да се направят някои размествания – учителската стая е в по-малко помещение, всяко пространство се използва максимално. Учи се на двусменен режим, а в III и IV клас е намален броят на децата в целодневна форма на обучение.
„Тази година V клас не беше в смяната с VI и VII клас, а с начален етап – обяснява директорката. – Благодаря на учителите, които се съгласиха 4 пъти седмично да бъдат от сутрин до вечер в училището в прогимназиален етап заради стаите. Преди всеки 15 септември правим изключително сложни упражнения, като за олимпиада, за да можем да почнем годината.“
Тук още от пандемията е запазена организацията за влизане от различни входове и по различно време. Нововъведение от близо година е и отмяната на училищния звънец, тъй като часовете не свършват по едно и също време и това разсейва децата. Учителите следят часовника и казват кога е междучасие, кога да се върнат в клас.
В началото на всички им е много трудно с дистанционното обучение – и за учители, и за ученици. В екипа има само един учител по информационни технологии. Налага се учителите да идват да работят от училище, да си помагат да влизат в платформата, да си направят класна стая. Някои родители не са доволни, критикуват учителите, но това е само в началото. После нещата тръгват.
„За първа година резултатите от НВО за IV клас са над средния успех за София-град – казва директорката. – Щастлива съм, защото и моята работа се оценява по тези резултати. И съм сигурна, че децата можеха повече. Това са паралелките, които заварих в I клас, като дойдох – в тях имаше 11 и 16 ученици.
В IV клас двете паралелки са с по 24 деца. Те бяха II клас, когато избухна пандемията. Нашите деца по-трудно се справят с НВО в IV и VII клас, защото няма традиции да ходят на състезания, и са по-притеснителни. Това е предизвикателство – да ги стимулираме да ходят на повече състезания. Така ще се повдигне самочувствието им и ще бъдат по-спокойни на такъв вид изпити.“
Тук се работи по проекти на програма „Еразъм+“ с унгарски и турски партньори, като единият е за ролята на игрите в училище, а другият – за роботика. Децата се включват с ентусиазъм и в проекта за ученическо самоуправление, по който работят от една година. Избират си екипи, всеки клас има различни инициативи, участват и родители.
„С подобни проекти децата разбират, че животът в училище не е само преподаване – да влезе учителят в час и да излезе – коментира директорката. – А има и много извънкласни дейности, които са много важни и ги мотивират да са още по-съпричастни към училището.“
В училището има клуб по гимнастика, баскетбол. В читалището отсреща пък е клубът за народни танци. Едно дете е шампион по художествена гимнастика, друго е в националния отбор по кънки на лед. Ученици печелят призови места на Международния турнир по таекуондо – 9th Sabac Open 2022.
Много добро е и представянето на областния кръг на олимпиадата по БЕЛ през март т.г., на областния кръг на олимпиадата по химия и опазване на околната среда, както и на областния кръг на олимпиадата по астрономия за възрастова група V – VI клас.
Възпитаници на училището печелят златни медали на националното състезание, организирано от Сдружението на българските начални учители. На националния конкурс за детска песен ,,Път към славата“ второкласничка печели първо място. Най-висок резултат за първи клас на „Европейско кенгуру“ е на ученик от 50. ОУ. Второкласничка получава и специалната награда на Националния конкурс за детска рисунка на тема ,,Антарктида“.
Освен с днешните постижения екипът на 50. ОУ „Васил Левски“ се гордее много и с историята на училището, което през миналата учебна година чества своята 190-годишнина. То е едно от най-старите в страната.
Историята на Драгалевци се води от незапомнени времена. Сведения за него са записани още с хрониките на Цар Иван Александър и са тясно свързани с хрониките на Драгалевския манастир. През 1872 г.
в манастирската обител Васил Левски основава Софийския революционен комитет. През периода на османското иго манастирът е духовно средище.
През 1831 г. именно тук се отваря първото българско училище без знанието на турската власт. По-късно то е преместено насред мегдана, в една малка кръчма със сламен покрив, собственост на манастирската обител. Първият учител е драгалевчанинът Димитър Станков Аджиин, познат като дядо Мите. Към 1870 г. малкото училище се премества в драгалевската воденица. След Освобождението Боне Стоев дарява малка сграда за училище. Пръв учител става поп Гълъб. Има около 80 ученици. Класовете са смесени. Учи се до четвърто отделение. През 1912 г., по време на Балканската война занятията спират.
В началото на 30-те години на ХХ век с много ентусиазъм драгалевчани започват строежа на голяма за времето си училищна сграда с доброволно събра-
ни средства и труд. Те с гордост наричат своето училище „Цар Иван Александър“ като знак на приз-
нателност към основателя на Драгалевския манастир. През 1933 г. училището вече има прогимназиален клас. Годините от 1934 г. до 1959 г. са изпълнени с всеотдаен педагогически труд на плеяда изтъкнати учители, чиито имена Драгалевци помни и до днес: Васил Манолов, Мария Балканска, Цветана Попандова, Мария Белова и др.
Годината е 1959. Изминали са почти 130 г., в които училището в Драгалевци се утвърждава като храм на вечния стремеж на духа към познанието. Учениците и учителите с гордост приемат новото име на училището – „Васил Левски“. Започват години на творчески труд за поколения деца, научили своите първи уроци тук, пред ясните очи на Апостола. За големите си постижения училището е наградено с ордените „Кирил и Методий“ III и I степен.
В ума и сърцето си българинът почита три сгради – дома си, църковния храм и училището на децата си. 70 години от живота на 50. ОУ „Васил Левски“ минават под покрива на старата вече сграда.
С всяка година децата на Драгалевци стават все повече. Сградата е тясна да побере всички, които искат да учат точно тук, където са учили техните бащи и майки. През 2001/2002 г. е открит новият корпус с компютърен кабинет и класни стаи за най-малките възпитаници на училището.