Получаваме 1,2 млрд. евро за целите на Зеления пакт

България може да бъде център на зелената енергия на Балканите според зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс

Зеленият пакт е възможност Европа да се справи с климатичната криза, но преходът към него трябва да е справедлив и солидарен. За тази цел ЕК предвижда бюджет от
1,3 трилиона евро. От тях 37% ще се изразходват по проекти за опазване на околната среда, 20% – за дигитализация, а останалите няма да бъдат харчени, ако проектите ще нанасят щети върху климата. Това каза Франс Тимерманс – изпълнителен зам.-председател на ЕК, по време на онлайн семинар „Европейският зелен пакт през 2021 г.
– кои са следващите стъпки“. Форумът е организиран от ЕК в България.
Тимерманс бе категоричен, че трябва да се разделим с
въглищата, но трябва да осигурим бъдеще за въглищните региони около ТЕЦ „Марица“ и „Бобов дол“. Той подчерта, че е приятно изненадан от разрешаването в Хасково на мащабен проект за соларна централа за 400 MW, която ще бъде най-голямата в Европа. Според него България има огромен потенциал за възобновяеми енергийни източници и може да стане център на прехода към зелената енергия и въглеродна икономика за целия регион. За целта трябва да се инвестира в устойчив транспорт с нулеви емисии, както и в това домакинствата и обществените сгради да заменят отоплението на дърва и въглища с газ и слънчеви панели.
По време на дискусията стана ясно, че съседна Гърция инвестира приоритетно в слънчеви панели и ще спре въглищните централи до 2028 г. В Испания се мисли за превръщането на ТЕЦ в инсталации за съхранение на енергия или на чист водород с изграждане на съответната инфраструктура. В Румъния миньорите се преквалифицират за работа с възобновяеми енергийни източници, а в Словакия ги насочват към жп транспорта.
Зелената сделка има за цел Европа да стане въглеродно неутрален континент до 2050 г.
Това означава, че страните от общността трябва да емитират толкова емисии парникови газове, колкото могат да поемат, обясни говорителят на ЕК Вивиан Лунела. Тя каза, че пактът засяга различни сектори, сред които енергетиката, отговорна за 70 – 75% от парниковите газове, и сградите, на които се дължат 40% от вредните емисии. Затова и част от проектите залагат на саниране и реновирането на сградите, за да се намали потреблението на енергия.
Зелената сделка се фокусира още върху принципите на кръговата икономика, което означава ефективно използване на отпадъците, тъй като сега се рециклират само около 12% от тях. Пактът засяга и транспорта, който трябва да намали емисиите си с 90% до 2050 г. спрямо днешните нива. Друг акцент за постигане на въглеродна неутралност е селското стопанство, където трябва наполовина да се намали използването на пестициди и антибиотици и с 20% да се ограничат торовете до 2030 г. През следващите години трябва да бъдат засадени 3 млрд. нови дървета, които ще подпомогнат за поглъщането на въглеродните емисии.
„Съвсем наясно сме, че България има много работа, но затова предвиждаме повече средства. Трябва да осигурим помощ за секторите и регионите, които се нуждаят най-много“, коментира Вивиан Лунела. Затова по Механизма за справедлив преход, който разполага с бюджет от 17,5 млрд. евро, за България ще бъдат отпуснати 1,2 млрд. евро, което е много повече спрямо други страни. Тези средства за България са двойно повече, отколкото първоначално предвидените.
В момента за страната ни са определени за подпомагане два въглищни региона – Кюстендил и Стара Загора, но това не означава, че те ще получат лъвския пай, казват експертите от ЕК. България трябва да изготви регионални планове за действие във въглищните региони и може да посочи и други райони.