Учим онлайн

По материали
от чуждия печат

Моята дъщеря, която е в I клас, тази година учи дистанционно. Но този формат на обучение предизвиква хиляди въпроси у родителите на нейните съученици: правилно ли е отговорила Маша, защо не са изпитали Андрей, утре уроците пак ли ще са в 11 ч., каква е паролата и т.н. И в тези моменти става ясно защо в информационното пространство периодически се появяват оплаквания и съжаление за изгубеното класическо образование.
Проблемът е, че децата ни се оказаха готови за дистанционния формат, а голяма част от възрастното поколение – не.
Всяко съвременно дете сваля програми от интернет за секунди. Мигновено усвоява новите възможности на месинджърите и намира всяка информация в мрежата в пъти по-бързо, отколкото би се справил човек, свикнал да възприема информация, сдъвкана до състоянието на овесена каша.
Това е предимство на новото поколение, което е напълно съвместимо с новия цифров свят. Но ние не сме готови да си го признаем, а това е наш проблем, не на нашите деца. Страхуваме се да приемем, че те са по-самостоятелни от нас. Че за качествено обучение на нас ни е бил нужен учител с показалка в клас и строг родител у дома. А нашите деца намират в „Гугъл“ цялата информация за членестоногите и имат профили в социалните мрежи. Докато ние, родителите, в най-добрия случай, знаем само за тяхното съществуване.
Но и възрастните търсят информация в интернет, а това си е своего рода дистанционно образование. Вече не тичаме за всяка книжка до библиотеката, не съхраняваме формуляри в папки, не записваме данни на ръка от дебелите справочници. А в същото време, отказваме на децата си правото да използват технологиите – нека първо да се учат от буквара, че съвсем са се разпасали!
Никой не ни е откраднал възможността за общуване между ученик и учител. Просто сега тя изглежда различно. Не стоиш на опашка пред преподавателя. Не изпитваш неловкост, разбирайки, че преди теб има още петима с нелепи въпроси.
А самият учител няма търпение да се прибере по-скоро у дома и да разходи кучето си. Просто пишеш съобщение и спокойно чакаш кога учителят ще намери време, за да ти обясни максимално подробно това, което не си разбрал.
За човека, който се обучава дистанционно, може да се каже, че той сякаш съществува в компютърния свят, променя се вътрешно. И има опасност след време този човек да се побои да излезе на улицата, защото там животът е различен, той не го познава. Но има едно „но“. Животът на съвременния човек (а и не само на съвременния) не се ограничава само с ученето.
В съдбата на детето, тийнейджъра, възрастния има множество други фактори: приятели, семейс-
тво, любов. Когато детето ходи на училище (в истинско, както се казва – обикновено), това не означава, че то не ходи никъде другаде. Напротив, излиза на детската площадка, посещава на село баба и дядо т.н. Не го лишаваме от всичко това само защото учи онлайн. Нима това е единственият начин за социализация? Нима децата, които усвояват знания с методите на модерното днес домашно обучение, не познават радостите на човешкото общуване!
Просто обожаваме да се вкопчваме в миналото. Обичаме да си спомняме времената, когато дърветата са били по-големи, сладоледът – по-сладък, а учителите – по-строги. С носталгия разказваме на децата си как в V клас учителката ни е хлопнала с учебника по главата, а днес тяхната класна се страхува дори да повиши тон. Не училище, а истински курорт!
Но постепенно свикваме с дистанционното образование. Това е формат, съдържащ видеоуроци и уебинари на принципа „въпрос – отговор“
И с увереност можем да твърдим, че отговорите на преподавателя в писмена форма често са много „по-яки“ и подробни, отколкото в клас. Просто защото той има възможност да потърси допълнителна информация, да си припомни детайли, да ги подкрепи с интернет източници, а не трескаво да се опитва да открие в паметта си в коя година се е случила дадена битка и каква е етимологията на думата „войник“.
Форматът на видеоуроците използва нови техники за привличане вниманието на учениците. А на възраженията, че обучението не може да е развлечение, ще опонирам, че няма никакво значение по какъв начин се обясняват тънкостите на пунктуацията или химическите формули. Нещо повече, текстовете на известните блогъри и научнопопулярното съдържание, поднесено с картинки, видео, музика и интересна графика, се запомнят много по-добре. Децата са напълно наясно с това. Тези, които отдавна се занимават с онлайн образование, знаят, че не бива да си скучен, досаден, да се превръщаш в говореща глава, която чете лекция, писана преди 30 години. Това вече не работи.
И слава на всички богове, че е така!
Дистанционният формат дава невероятни предимства на тези, които чисто по географска причина не могат да получат конвенционално образование.
Без да се обижда никой, шансовете в училището във високопланински район да се озове преподавател на нивото на физическия факултет на световноизвестен университет, не са особено големи. А технологиите изравняват всички.
В новия формат любознателният ученик може да слуша лекция на светило, на която някога са се събирали максимум 200 души в аудиторията. Може да учи в Университета в Глазгоу, без при това да напуска родното си село. И това е гениално. Светът се движи в тази посока.
Разбира се, винаги ще има хора, на които всичко им пречи. Не работи интернетът, не се отварят файловете с лекциите, развалят им се слушалките или не могат да се съсредоточат, защото съседите правят поредния ремонт. Но ако положат усилия и престанат да търсят проблеми там, където ги няма, ще си припомнят, че във всеки клас е имало по някой Иванчо, на когото кучето е изяло домашното, спрели са тока в блока им, а малкото му братче му е скъсало учебника. Логично, такъв човек не се справя в традиционното училище. Не би се справил и при дистанционно обучение.
А на воплите, че губим живото общуване, можем да кажем, че отдавна сме го изгубили. Рядко се обаждаме на приятелите си без причина и не ходим на гости без покана. Но
това не означава, че не общуваме.
Съвременната спонтанна устна реч плавно преминава в месинджъри – със запазване на синтаксиса и стилистиката, характерни за устното общуване, със същите интонации. Така и образованието просто преминава в мрежата, без обаче да губи основната си функция – просто леко променя формата си.
Червената нишка в изказванията на борците с „цифровото робство“ е, че сме изправени пред епоха на тотална неграмотност, че децата ни няма да имат нормално образование. Но ако се обърнем към задочното образование, означава ли, че стотиците хиляди завършили задочно са получили недостатъчно знания, тъй като тогава не е имало такъв достъп до информация като днес, както и възможност за връзка с преподавателя в режим 24/7.
А на аргумента, че на децата трябва да се дадат базови, качествени, монументални знания, опонираме, че знанията се съхраняват в милиони ресурси в архивите на най-големите библиотеки по света. Изучавай, кой ти пречи! Списъците с помощна литература се публикуват от водещите висши училища в открит достъп.
И защо са толкова популярни онлайн курсовете,които всъщност не учат на нищо ново, а просто компилират известни факти? Отговорът е прост: причината е в начина на поднасяне в лека, развлекателна форма.
Вече не сме така зависими от харизмата на преподавателя (което е едновременно и положително, и не дотам). Спомнете си как любимият учител е повлиял върху отношението ви към предмета.
И как така и не сте усвоили азовете на химията, защото с обяснението си преподавателката ви би могла да приспи и действащ вулкан. Форматът на видеоуроците, където зависимостта от личността на преподавателя не е толкова силна, дава невероятни предимства. На ученика е интересен материалът, а не човекът, който го поднася. Да си го признаем – учителите по призвание не са чак толкова много.
Ние, възрастните, правим грешката да се намесваме в процеса на обучение на децата си. Защото как те, бедничките, ще се справят, щом ние не успяваме. Досаждаме на учителите, оплакваме се в социалните мрежи от образованието, което сме изгубили.
Нека се успокоим и да дадем на технологиите възможността да навлязат в живота ни и да го направят по-удобен и по-лесен.
Да дадем възможност на децата си да открият за себе си света. Да не се страхуваме от компютърните програми с названия, наподобяващи заклинания, от рода на Zoom. Да се научим да вървим в крак с времето, а не да се опитваме да пишем с гъше перо върху пергамент по правописа, отменен още миналия век. И да си признаем, че новото не отменя старото – нали конният спорт не е изчезнал с изобретяването на автомобила. Но едва ли на някого ще му хрумне да отиде на вилата си, яздейки. Трябва просто да приемем променящия се свят. Той е чудесен – попитайте децата си!