Старозагорската завера

Ярки спомени за Дойчо Аладжов от Симеоновград, сподвижник на Васил Левски.

Те са събрани от неговата правнучка – Събина Аладжова, която е стажант-репортер във в. „Аз-буки“.
Дойчо Димов Аладжов е роден през 1836 г. в тогавашното с. Сеймен. Произхожда от трудолюбиво земеделско семейство. Първата си революционна закваска получава в местното килийно училище, където благодарение на тогавашния пламенен дух и възпитание той разпалва искрата на патриотизма сред своите връстници.
През 1861 г. завършва училището „Св. Никола“ в Железник (дн. квартал на Стара Загора) и е награден от попечителството на училището с похвална грамота за много доброто си поведение и успех в изучаваните науки.
Кръстопътното място, на което се намира Търново Сеймен, речното пристанище и жп станцията по линията Цариград – Белово са много добра предпоставка за революционна дейност. Васил Левски преценява доброто образование и търговския занаят на Дойчо Аладжов и предлага той да оглави местния революционен комитет.
През 1869 г. в местността Телчалската ада (Симеоновград) е основан революционен комитет в присъствието на Васил Левски и Ангел Кънчев. За председател на комитета е избран Дойчо Аладжов. На същото това събрание комитетът предплаща за 20 броя вестник „Свобода“, издаван в Румъния от тамошния Централен комитет, ръководен от Христо Ботев.
По това време Търново Сеймен наброява едва 200 къщи, в него има черква и училище с 65 ученици. Комитетът се организира от 25 души, въоръжени с 6 чифтета и 19 чакмалии пушки. Общо за целта са събрани 1000 гроша.
След залавянето на Дякона неговият заместник Атанас Узунов замисля няколко плана за освобождаването му. В центъра на най-важната засада е поставен Дойчо Аладжов. Под негово ръководство революционният комитет от Търново Сеймен заедно с подготвена чета от Стара Загора е трябвало да изпълни възложената задача.
Предполагайки, че Левски ще бъде откаран с влак до Цариград, заговорници трябва да прекъснат жп линията и в създалата се суматоха да го освободят и укрият в предварително подготвено скривалище в местността Боаза. За съжаление обаче, Левски е обесен в София и заговорът не влиза в действие.

Четете повече в бр. 7, 16 – 22 февруари 2017 г.