"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Mathematics and Informatics
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Mathematics and Informatics
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2020 Брой 22, 2020

България – международна база за радиоастрономически наблюдения

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
27-05-2020
in Брой 22, 2020
A A
Географско разпределение на LOFAR станциите в Европа и бъдещата българска станция. Източник: ASTRON, БАН

В края на март т.г. една новина от света на науката „потъна“ в морето от тревоги за непознатата пандемия. Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен“ – БАН, спечели проект. Scientific and Technological Excellence by Leveraging LOFAR Advancements in Radio Astronomy, или накратко STELLAR. Той е одобрен за финансиране от ЕК с близо 900 000 евро по програмата „Хоризонт 2020“ – мярката Twinning. Продължителността му е три години, а целта е нашите радиоинженери и астрономи да продължат да надграждат умения, в конкретния случай за работа с телескопа LOFAR. Очаква се проектът STELLAR да започне да се реализира през септември 2020 г.
През последния половин век знанието ни за Вселената се обогатява с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на електромагнитния спектър остава слабо изследвана – нискочестотният радиодиапазон, посочват от Института по астрономия. Затова учените разработват проект за първата българска радиоастрономическа обсерватория – LOFAR-BG. Така страната ни става част от едно от най-мащабните международни изследвания, свързани с панeвропейския радиотелескоп LOFAR. Новата изследователска инфраструктура е одобрена за включване в обновената Пътна карта на България в началото на 2020 г. Впрочем това ще е вторият научен инфраструктурен проект, координиран от учените и астрономите на БАН. Радиоастрономическата обсерватория ще помогне на българските учени да изследват космическите обекти с уникални радионаблюдения.
Българската наблюдателна станция на панeвропейския радиотелескоп LOFAR има 10 години, за да се изгради и развие. Да се създаде висок научен потенциал за провеждане на специализирани астрофизични и геофизични изследвания. Проектът ще допринесе и за обезпечаване на хардуерна и софтуерна поддръжка на телескопа, обработка и съхранение на петабайтови обеми от наблюдателни данни и автоматизиран анализ с изкуствен интелект. Предвижда се и активно сътрудничество и обмен на ноу-хау с бизнеса, както и популяризиране на радиоастрономическите изследвания.
LOFAR-BG станцията ще позиционира България на челно място по радиоастрономически наблюдателни възможности в Югоизточна Европа. Поддръжката и обогатяването на тази уникална научноизследователска инфраструктура ще спомогне за развитието на радиоинженерни и научни теми в сферата на информационните и комуникационните технологии (обработка на сигнали в реално време, анализ на времеви редове и изображения с машинно самообучение, клъстеризиране и съхранение на данни) и трансфер на научен и технологичен ноу-хау от международното LOFAR сътрудничество. Допълнителна цел е да се предизвика и развитие на иновационни компании в радиокомуникационните и ИКТ насоки.
Една от основните и стратегически цели на Проекта е да подпомогне развитието на науката в България. За превръщането ѝ във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, категорични са учените.

 

Какво представлява паневропейският радиотелескоп LOFAR

LOFAR e многофункционален, високоиновативен разпределен нискочестотен радиотелескоп (10 – 250 MHz). Разработен е от нидерландския Институт по радиоастрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселена, слънчевата активност и земната атмосфера. Той се състои от голям брой иновативни наблюдателни станции с антени тип фазирана решетка, разпределени из цяла Нидерландия и част от Европа. Всичките наблюдателни станции са свързани с оптична високоскоростна връзка. В Южна и Източна Европа все още няма LOFAR станции.
Свръхмодерният LOFAR телескоп е уникален със способността си както да наблюдава голяма част от небето, така и да се използва за изследване на много различни явления, допълвайки традиционните оптични телескопи. Друга особеност на LOFAR наблюденията са огромното количество генерирани данни – около 3 Gb/s на станция. Това е предизвикателство, но и възможност за развитие на нови технологии за обработка, съхранение и анализ на големи бази данни от наблюдения. Понастоящем в Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа – още 13. Започнат е строеж на още две нови станции – в Латвия и в Италия. Изследванията на LOFAR са съсредоточени в т.нар. Ключови научни проекти (Key Science Projects), които обединяват научните екипи с работата си върху тях. KSP засягат „Епохата на рейонизация в ранната Вселена“, „Проучвания на звездното небе“, „Краткотрайни източници“, „Наука за Слънцето и космическо време“ и „Космически магнетизъм“. Учените от всички държави, опериращи LOFAR станции, имат възможност да се включат активно в тези проекти със свои изследвания и наблюдателни задачи.
LOFAR-BG ще е първата станция в Югоизточна Европа. Освен това голямото Ӝ отстояние от другите станции ще позволи на телескопа да увеличи значително ъгловата резолюция на наблюденията.
С помощта на LOFAR се извършват наблюдения на епохата на рейонизация на Вселената от най-първите звезди. Проучва се звездното небе за нови радиоизточници в слабо изследвания нискочестотен диапазон. Извършват се наблюдения на динамични краткотрайни източници, като свръхмасивни черни дупки и бързо въртящи се неутронни звезди. Изучава се структурата на галактичните магнитни полета. Проследяват се слънчевите изригвания и космическото време. Извършва се диагностика на земната йоносфера и магнитосфера. LOFAR е ценен помощник при сеизмични изследвания на земните пластове и на динамиката на мълниите.

Your Image Description

Свързани статии:

LOFAR BG ни поставя на европейската изследователска карта На вси словени сме дали книга да четат… Default ThumbnailНаука и бизнес – необходимата комуникация Национални научноиновационни комплекси

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags Наука

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
share42Tweet
Previous article

На вси словени сме дали книга да четат…

Next article

„Питагор“ за двама

Next article
На хоризонта – „Питагор 2020“

„Питагор“ за двама

В Пернишка област очакват над 900 първокласници

В Пернишка област очакват над 900 първокласници

В ход е дигиталното обучение

СУ „Стоян Заимов“ работи в „облака“

Последни публикации

  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2025, година LXVIII
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 67 (2024 г.)
  • Mathematics and Informatics, Number 6/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2024, Volume 67
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 66 (2023 г.)
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 6/2023, година LXVI
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2023, Volume 66
  • Annual Contents of Mathematics and Informatics, vol.65/ 2022
  • Mathematics and Informatics, Number 6/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2022, Volume 65

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"