От слаб (2) до над средното ниво за страната на изпитите след VII клас

Успешни практики от училища, които работят с ученици от уязвими групи и постигат високи резултати на изпитите в края на VII клас, бяха споделени по време на представянето на проучването „Отличниците на НВО, за които не говорим“. То е проведено от фондация „Заедно в час” в партньорство с Института по образованието към МОН. Изследването обръща внимание на училищата, които не попадат в класациите с най-високи резултати на националните външни оценявания в VII клас, но с целенасочени и дългосрочни усилия успяват да повишат образователните резултати на своите ученици.

„По-лесно е да си отличник, ако вкъщи имаш спокойна среда, родителите ти задават структура и ти помагат с домашното, а когато има нужда – намират ти и частен учител. По-трудно е да си отличник, когато тези условия не са налице. Тогава учителят, неговият подход и отношение са от определящо значение за това колко ще научи едно дете“, сподели при откриването Траян Траянов, изпълнителен директор на „Заедно в час“.

По думите му именно тези училища са сред най-значимите примери за смислена промяна в системата. „За нас в екипа на „Заедно в час“ тези училища са истинските отличници в образователната система. Директорите, учителите и медиаторите там работят при нелеки условия, но с много отдаденост и интелигентни подходи буквално променят житейските шансове на своите ученици“, допълни Траянов.

„Подобни изследвания са особено ценни, защото ни позволяват не само да видим данните, но и да разберем какви практики и подходи стоят зад успеха на училища, които работят в сложна социална среда и въпреки това постигат високи резултати”, обобщи Петя Петрова, директор на дирекция „Оценяване в предучилищното и училищното образование“ в Института по образованието към МОН.

Автори на изследването са Стефан Лазаров и Иван Шопов. За да подберат кои училищата да представят, те анализират резултатите на НВО в VII клас през 2025 г. на школата с най-голяма концентрация на ученици от уязвими групи (те попадат в четвърта и пета група за финансиране според Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование на МОН). Проследяват кои от тях имат резултати, които са близки до средните за страната и над средното за групата.

Избират шест от тях, които показват устойчиви резултати.

Това са ОУ „Георги С. Раковски” в с. Голямо Ново, област Търговище, ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в с. Горни Дъбник, област Плевен, СУ „Св. св. Кирил и Методий” в с. Гърмен, община Гоце Делчев, СУ „Пейо Крачолов Яворов” в Стралджа, област Ямбол, 3. ОУ „Петко Р. Славейков” в Търговище и ОУ „Иван Вазов” в с. Устрем, община Тополовград.

„Тези шест училища от 2020 г. до 2025 г. почти удвояват своя успех на националното външно оценяване, изпреварвайки средното ниво за страната и откъсвайки се с много от училищата с голяма концентрация на уязвими групи“, споделя Стефан Лазаров.

Целта на проучването е да се изследва кои са практиките, които допринасят за успеха.

„Това са позитивни педагогически екипи, които работят мотивирано и със силно чувство за принадлежност към каузата да работиш с ученици, които имат необходимост от допълнителна подкрепа и внимание“, посочва Иван Шопов.

Авторите на проучването откриват 8 общи фактора за успех. „Някои от тях са нетипични или алтернативни подходи на педагогическите екипи, други следват насоката, дадена от системата в областта на приобщаващото образование“, отбеляза Шопов при представянето.

Той открои и три основни урока от работата на изследваните образователни институции.

Първият сочи, че когато образователните резултати изостават, учебната среда трябва да се промени. А това зависи от всички в училището. И шестте школа от изследването съумяват да променят учебната среда. Те идентифицират слаби места и пропуски в работата си и предприемат действията, за да ги променят.

Например, когато електронният дневник като стандартен подход за комуникация с родителите не работи, училищата опитват да изградят връзка с тях по друг начин. Когато виждат, че следването на стандартната учебна програма единствено допринася за затвърждаване на дефицитите на учениците,

учителите променят подхода си.

Когато в средата на учениците липсват позитивни примери, педагозите канят бивши ученици, които са следвали, завършили и работят, за да им служат за мотивация.

Вторият важен урок показва, че когато всички дейности и ресурси на училището (като кандидатстването по проекти и сътрудничество в образователни организации) са насочени към една обща цел – в случая наваксването на образователните и езиковите дефицити на учениците, и тя е припозната от колектива, учебната среда се променя качествено.

Например благодарение на НП „България – образователни маршрути“ шестте училища не само дават богати преживявания за своите ученици, а и успяват да създадат условия, в които децата да упражняват българския език. Когато учениците не могат да напреднат достатъчно по български език, учителите организират и извънкласните дейности за наваксване на дефицитите.

Третият урок е, че когато най-основните нужди на децата и младежите са на първо място и учителите и училища се борят за тях,

учениците се развиват с бързи темпове и успяват да наваксат дефицитите.

Например чрез спортен празник, организирав преди началото на учебната година, школото в Гърмен успява да ангажира учители, ученици, родителите от различни етно- културни общности и така те се чувстват по-приобщени.

„Благодарение на подобни усилия училищата показват високи резултати“, казва Шопов.

Дава пример с школото в Голямо Ново, Търговище, което преди десет години на външното оценяване е било с оценка „Слаб 2“, докато сега резултатът му е над средния на национално ниво. От РУО – Търговище, отбелязват, че то е първенец и по обхват и няма нито един необхванат ученик.

„Отличието на тези училища не се изразява в оценката „Отличен“, а в осигуряването на реален шанс тези ученици да се развият и да излязат от цикъла на бедността, в която са родени“, подчерта Шопов.