Учителят зад граница

Практикумът е реализиран по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Снимка – Веселина Балтова

Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ на Министерството на образованието и науката се изпълнява от Консорциум, в който водеща организация е Българската академия на науките, а партньори са Софийският университет „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ и ШУ „Епископ Константин Преславски“.

Основна цел на работата на Консорциума е

повишаване на интереса към българистиката в чужбина

и успешното ѝ, устойчиво разгръщане като привлекателна научноизследователска и научно-приложна област на модерната хуманитаристика.

Сред дейностите, които екипът на Пловдивския университет залага в научната програма, е осъществяване на практикум, посветен на проблемите на преподаването на българския език и литература в чуждоезикова среда. За реализацията му и дейностите по Националната програмата пред „Аз-буки“ разказват проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, ръководител на екипа на Пловдивския университет, и доц д-р Фани Бойкова.

Тази есен първият учебен звънец ще удари в 396 неделни училища в 43 държави на 6 континента,

сочат данните на МОН. Най-много са в Испания – 52, в Молдова – 51, Украйна – 50, и в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и в САЩ са по 44. 17 неделни училища са към задграничните ни представителства в съответните държави, 5 към български църковни общности, а най-много – 373, към организации на българи, регистрирани по местното законодателство.

Над 38 500 деца и ученици зад граница са изучавали българския език и култура в 396 българските неделни училища през учебната 2023/2024 г. Най-много са учениците в Украйна (7924), Обединеното кралство (5612)и Молдова (4409), а най-малко – в Мароко (19), Ливан (15) и Нова Зеландия (14).

Преподаватели по български език и литература от България и неделните ни училища в Ирландия, Великобритания, Румъния, Сърбия, Молдова, Кипър, Северна Македония и САЩ се включват в двудневния практикум на тема „Учителят зад граница между „възрожденските“ предизвикателства и методическите решения“, организиран от екипа на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ към Национална научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (ННП БЪЛГАРИСТИКА), Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и Регионалния исторически музей – Пловдив.

Форумът се провежда в средата на юли в къщата музей „Христо Груев Данов“ в Града под тепетата.

„Темата е провокирана както от отдадеността на учителите, които съхраняват нашия език, култура и национален дух с просветителската си дейност зад граница, така и от мястото на провеждане на практикума през тази година.

Пловдив в историческото си развитие, а и в настоящето е особен микромодел на мултикултурно и мултилингвистично общество

с традиции в образованието и в книгоиздаването“, посочват представителите на Пловдивския университет.

Целта на практикума е да се откроят методическите предизвикателства, които съпътстват просветителската дейност на учителите, преподаващи български език и литература в различен културен контекст, специфичните връзки между българския език, литература и култура и езика, литературата и културата на съответната среда на преподаване, които биха могли да конструират адаптивни и методически ефективни инструменти на преподаването.

„Основна задача на практикума е да осигури обединяване на богатата педагогическа опитност на учителите в българските училища в чужбина с теоретичната компетентност и високата ерудираност на участващите изследователи и преподаватели. – посочват още организаторите от Пловдивския университет. – Разчитаме много на тези три форми – те трябва да подпомогнат едно ново поколение учители и преподаватели (популяризатори на българската култура), което познава досегашната опитност (натрупания „личен арсенал“ от методи за оперативно справяне на учителите в българските училища по света), но владее и модерните технологии на дигиталното ни съвремие.“

Практикумът поставя няколко акцента в различните работни панели.

В първия доминира идеята за интегративния подход в обучението. Методически идеи по темата „История“ в литературата представят доц. д-р Фани Бойкова и гл. ас. д-р Красимира Танева. Продуктивно протича дискусията на тема „Мултиезичност и мултикултурност“, модерирана от доц. д-р Соня Александрова-Колева.

В рамките на практикума участниците, разделени в работни групи, имат възможност да представят и методическите си идеи за реализиране на междупредметна интеграция при разработване на практическа задача „Исторически посоки, географски хоризонти“ за работа с изучаван текст от учебната програма („Хайдути“ на Христо Ботев и главата „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов).

Домакините организират и приключенска разходка на тема „Какво пропускат туристите?“

из непознатите места на Стария град – изненадите на къщата музей „Христо Г. Данов“, която е проведена от Надежда Баева и Радка Ангелова. На участниците в практикума са представени уникални издания, учебни пособия, картини и помагала.

Вторият ден започва с дискусия на тема „България в мен – ментална картина на родното“, в която участниците споделят своята практика в обучението по български език и литература.

Интерес предизвиква и представянето на електронни ресурси от докторант Александър Халачев като част от обсъждането на тема „Обучението по български език и литература в дигиталния сват без граници“.

Сред участниците в двудневния практикум е директорът на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бостън и Кейп Код в щата Масачузетс Силвия Михалева, която споделя:

„Най-ценни за мен и за колегите бяха установените контакти за сътрудничество и споделените добри практики. Срещата се състоя в Стария град в Историческия музей и атмосферата на възрожденския ентусиазъм се вписа естествено в духа и мисията на обучението в чужбина“.

Участниците в обучението получават сертификати от ръководителя на екипа на Пловдивския университет в националната програма проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева.

За първи път подобен форум в рамките на Националната програма е организиран през 2023 г. от екипа на Пловдивския университет и Асоциацията на българските училища в чужбина под надслова „Преподаване на български език и литература в чуждоезикова среда (V – XII клас).“

„Отзивите от двудневните работни ателиета и споделената опитност подкрепиха първоначалната идея на екипа на Пловдивския университет за годишно организиране на семинари с актуален акцент върху предизвикателствата за преподаване на български език и литература в чуждоезиков контекст“, споделят от висшето училище.

Практикумите имат експериментален характер и предоставят възможност за споделяне на педагогически опит,

на специфични методически решения, на проблемни ситуации, за преодоляването на които участниците мобилизират компетентността си и личния опит за оперативно справяне.

Всеки е различен с тематичната си насоченост, вариативността на участниците, проблемите, които се обсъждат. Надграждането е в разширяването на педагогическата опитност чрез споделяне и разработване на примерни методически варианти по определени глобални теми от учебната програма.

В работните ателиета преподаватели с разнообразен опит се обединяват около търсене на общи модели за развиване на компетентностите като очаквани резултати от обучението.

До края на 2024 г. предстоят още дейности по Националната програма.

В началото на август е Вторият международен пътуващ семинар „Културна карта на България – Родопите“, в който този път има участници от Ирландия и от Япония.

Интензивно протича работата по организацията на Международната интердисциплинарна конференция „Българистиката в полето на съвременната хуманитаристика“, която ще се състои в Берлин в края на октомври. Съорганизатори на форума са Българският културен институт в Берлин и Институтът по славистика и унгарология на Хумболтовия университет.

Предстои и кръгла маса, посветена на българистиката в САЩ, която ще се проведе онлайн и която несъмнено ще допълни нашата виртуална карта на българистите по света.

Вече е започнала и работата по превода и издаването на първата монография на младия българист от Прага Якуб Микулецки. Предизвикателство за методиците е началото на магистърската програма „Методика на преподаването на български език и литература в чуждоезикова среда“ в Пловдивския университет през октомври.

По Националната програма

екипът на висшето училище си е поставил и амбициозната задача да изгради и интерактивна карта на българистиката по света,

която позволява бърза ориентация и директен достъп до контакт с всички специалисти, ангажирали своя професионален път с проучване и популяризиране на българския език и литература, българската история, българската култура като цяло.

По задачата за изработване на колективна монография, която да измести традиционните и остарели формати на учебното съдържание „Странознание“, работи екип с ръководители проф. д.ф.н. Мария Шнитер и д-р М. Кацарска.

В процес на изработване е електронно учебно помагало за самообучение и самопроверка „Българистика за напреднали“ с 10 основни курса. Автор на помагалото е доц. д-р Ани Кемалова. Доц. д-р Т. Гайдарова ръководи екип, който подготвя иновативен съпоставителен учебник по морфология, в който усвояването на българския език ще бъде включено през активното владеене на английски и/или руски език.

Дигитални ресурси с подобна насоченост подготвят и във Великотърновския университет, успешно работят по дигитални курсове на обучение и в Софийския, и в Югозападния университет.

Дотук екипът на Пловдивския университет е осъществил и специализации в чуждестранни университети, а у нас изявени учени изнасят открити лекции, провеждат докторантски семинари, консултират млади учени в първите им научни проекти.