"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Mathematics and Informatics
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Mathematics and Informatics
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2024 Брой 26, 27.06.– 03.07.2024 г.

Яна Титова: Талантът може да се изработи, като го заслужиш чрез работата си

Основното нещо, което децата ни трябва да научат, е как да общуват, как да се впишат в обществото, как да имат мнение

Мария Георгиева от Мария Георгиева
28-06-2024
in Брой 26, 27.06.– 03.07.2024 г.
A A
Снимка – ©Личен архив

Ролята на Ирина в Чеховите „Три сестри“ ѝ носи награда „Аскеер“ за главна женска роля (2008 г.), но актьорската професия се оказва само стъпка по пътя към режисурата. Дебютният ѝ филм „Доза щастие“ се превърна в най-гледаната българска лента в кината и „окичи“ Яна Титова с престижната „Златна роза“ от Фестивала на българския игрален филм във Варна (2019). Интуицията е качеството, на което тя най-силно се доверява като режисьор, а умението ѝ да поставя на фокус болезнените дилеми на младото поколение вместо „ефектни“ истории за масовия зрител, я прави верен на себе си творец. Миналата година вторият филм на Яна Титова – „Диада“, спечели голямата награда на фестивала „Златна роза“ и стана повод за десетки емоционални срещи на режисьорката с учители и ученици в цяла България.

За стремежа да работиш с лекота, музиката като билет към изкуството и уроците по пътя към режисурата – Яна Титова пред читателите на в. „Аз-буки“.

– Като режисьор, как бихте описали работата на учителите? Какъв „филм“ е техният?

– Сложен е техният филм. Според мен на съвременните учители им е много трудно точно заради времето, в което живеем, и остарялата образователна система, която имаме. Искрено вярвам, че в България има много кадърни учители, въпреки че условията, в които са поставени да работят, не са от най-добрите. Струва ми се, че има нужда от цялостна реформа, която да бъде инициирана от тях самите.

В живота си съм имала страхотни преподаватели,

които са били невероятни примери за мен, и честно казано, ако те не са били такива, и аз сега нямаше да бъда това, което съм. Учителят според мен трябва да е стабилен и наистина да бъде стълб на всички деца, които ще пораснат и ще се превърнат в стълба на нашето общество. За да имаме спокойни и уравновесени хора, които обичат работата си, те трябва да работят в съответните условия, които според мен в момента липсват.

– Родителите са първите учители, които имаме. Какви бяха най-ценните уроци, които научихте от своите родители?

– Има един урок, който научих от майка ми и силно се е запечатал в съзнанието ми. И той е, че

ако се чувстваш депресиран, значи имаш прекалено много свободно време.

Това е един много добър житейски урок, който се оказа абсолютна истина. Друг важен урок – да не лъжа. Баща ми винаги ме наказваше не защото съм направила нещо, а защото съм излъгала за него. Урок, който „практикувам“ и с моите деца, просто защото работи.

– Като дете свирите на пиано, занимавате се и с пеене. Каква роля изигра музиката в живота ви, как даде път на актьорската професия и режисурата?

– Музиката изигра много голяма роля, за мен Музикалното училище в Пловдив и пианото бяха един вид бягство, защото въобще не харесвах началото училище, в което учех. Децата бяха много агресивни и аз не можех изобщо да се впиша там. Много драматично приемах ситуацията и знаех, че билетът ми за по-добър живот в училище е именно пианото. Когато в IV клас влязох в Музикалното, всичко се промени – наистина намерих собствената си среда. След пианото открих театъра, участвах в една детска школа. По същото време започнах и оперно пеене като специалност в училище. Усещах, че има нещо у мен, което единствено по творчески начин може да бъде изразенои дори преработено за самата мен. Театърът беше моето спасение, но

достигайки до режисурата, разбрах, че това е „моето нещо“ и целият ми досегашен път ме е водил към нея.

Ролята на актриса мина на заден план, защото имах нужда да разказвам моите истории – през режисурата и писането на сценарии, които ми помагат да изразя себе си и нещата, които чувствам, в които вярвам, за които се боря. И виждам, че това не са само „мои“ неща – разпознават ги и други хора, което пък ми дава много голяма увереност.

– Кои бяха вашите най-ярки учители и вдъхновители в творческото ви пътуване?

– С много топли чувства си спомням за първия ми учител по актьорско майсторство – Владо Николов, който беше изключителен режисьор и човек, толкова отдаден на нас, децата в детската театрална школа. Той запали у всички тази искра – спомням си как стояхме и го слушахме прехласнати, когато говореше за изкуството, как успяваше да стигне до сърцата ни, колко единни бяхме… Това е нещо, което изцяло се дължи на режисьора, на учителя, на лидера – има ли разединение, пак се дължи на него. Разбираш колко важна е екипната работа, а не това да си изключителен индивидуалист, който все повтаря „Аз, аз, аз“. В колективни изкуства, каквито са театърът и киното, всеки трябва да знае, че без другия не може. И това е много важен урок, който още тогава научих от Владо Николов. Друг голям учител за мен беше проф. Крикор Азарян, въпреки че само едно представление съм направила под негова режисура – „Три сестри“ на Чехов. Бях изумена от това как

любовта на един режисьор към нещата, които прави, може да зарази целия екип.

Всички живеехме и горяхме само за представлението – единствено и само благодарение на проф. Азарян.

Благодарна съм и на моя проф. Атанас Атанасов, чийто клас съм завършила в НАТФИЗ, който предначерта пътя пред мен и ме научи на толкова много. Самата аз в момента преподавам актьорско майсторство в ЧПГСИ „Акатамус“. Виждам доверието, с което децата влизат в творческите часове, и споделям този невероятен процес на учене и общуване, който води до развитие и надграждане. Преподаването ми дава нещо съвсем различно, децата попиват всичко и аз успявам да стигна до тях, което ме прави много щастлива.

– Какви качества възпитаха у вас НАТФИЗ и НБУ, където сте завършили режисура? Какъв паралел бихте направили между филмите и живота?

– Възпитаха ме в много голяма упоритост и усещането, че наистина трябва да работиш, за да постигнеш каквото и да било. Талантът е едно, безспорно трябва да го имаш. Но талантът се и изработва, можеш да го заслужиш чрез работата си. Друга важна истина, която съм разбрала през годините, е

умението да казваш „Не!“.

Дори и като млад актьор. Това много ми помогна да изградя собствения си вкус за театър, за изкуство. Благодарение, разбира се, и на хората, които срещах по пътя си. Тук не става дума за прищявка. Смятам, че имам толкова въздушна, креативна, невероятна професия, и искрено вярвам в екипната работа – че всеки трябва да допринесе за случването на магията. Заобиколена съм от хора, които са ми абсолютни съмишленици, и всеки работен ден е празник. Не си представям тази професия изпълнена със страх, неувереност или агресивност. Обичам да работя с любов, със смях и с лекота.

– Вярвате ли, че книгите и филмите имат силата да бъдат учители, и кои са вашите?

– Вярвам, разбира се…, затова и правя филми. Искрено вярвам, че една история освен мен би могла да развълнува и други хора – най-малкото може да роди диалог. Това е друго, което липсва в обществото ни –

да говорим за темите, които са важни.

В различни периоди от живота си съм гледала на филмите по различен начин в зависимост от това, върху което работя. Филмът, който несъмнено ми е повлиял и е бил една от причините да заснема „Доза щастие“, е „Баскетболни дневници“ с Леонардо ди Каприо. Никога не бях гледала филм с толкова силна, истинска игра, която граничи с това да е документална, толкова реалистична.

– Вашият филм „Диада“ поставя акцент върху много наболели теми – отчуждението между родители и деца, остарялата образователна система, насилието? Къде се късат деликатните нишки на диадата на отношенията и как да се изтъкат наново?

– Много сложен въпрос е това, самият филм не дава никакви отговори. Смятам, че отговорът за всеки човек е различен – в зависимост от това на какъв етап от живота си се намира, каква е средата, в която живее. Ще се върна в началото на разговора ни и бих посочила скъсаната връзка между поколенията, както и скъсаната връзка с училището. За децата училището вече не е нещото, което да им даде основата, за да продължат в живота –  то е нещо, което трябва „да избутат“. Самата ни образователна система по никакъв начин не прави информацията и знанията по-достъпни, по-съвременни и интересни. За последните 15 години технологиите се развиха неимоверно много и трябва да се адаптираме към това. Трябва да се настроим на вълната на нашите деца, а не да я отричаме, защото няма връщане назад. Начинът, по който те комуникират в момента, е тотално различен от познатото ни досега общуване, а ние трябва да го приемем и да започнем оттам. Да се обучат учителите по нов, адекватен начин, за да се превърне професията им, както е била и преди – в престижна. Защото сега, като чуем „учител“, ние по-скоро сме склонни да го съжалим, да го питаме – как ти издържат нервите? Ами може би не издържат. За щастие, аз се сблъсках и с обратния пример – че въпреки тромавостта на образователната система

има учители, които наистина успяват по свой начин, със собствената си енергия да преодоляват пречките.

Имах много срещи в различни училища в страната, разговаряхме и обсъждахме „Диада“. Фактът, че тези учители имаха нужда чрез филма и книгата да споделят за наболелите проблеми, за мен е добър знак. Радостно е, че има страхотни преподаватели, които си дават сметка, че въпреки трудностите това е тяхна мисия. Те със собствени средства и усилия успяват да постигнат онова, което самата система би трябвало да им предоставя. Да срещнат децата с различни примери, да им дадат различни гледни точки, а не просто да ги карат да зубрят и възпроизвеждат някаква информация, която, те така или иначе, не запомнят.

Смятам, че

училището трябва да поставя на фокус практическата подготовка на децата за живота

– защото, завършвайки, те трябва да бъдат конкурентоспособни не само в България, но и по света. И трябва да развият социалните умения, на които в момента образователната ни система не обръща никакво внимание. А това е основното, което децата ни трябва да научат – как да общуват, как да се впишат в обществото, как да имат мнение. Толкова е важно да можеш да изкажеш това, което мислиш.

Your Image Description

Свързани статии:

Режисьорът Виктор Божинов: Само любопитният към света може да намери своя път Неврологът акад. Лъчезар Трайков: Не предавайте мечтите си! Картички от пощенски клон 1090 „Едно, две, три – ела ме настигни“

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags ИнтервюрежисьорУчителите в моя животЯна Титова

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Предлагат частно висше училище в Пловдив да бъде закрито

Next article

„Ало, Космос!“ вдъхновява младите да мечтаят

Next article
„Ало, Космос!“ вдъхновява младите да мечтаят

„Ало, Космос!“ вдъхновява младите да мечтаят

Министър Галин Цоков: За година повишихме заплатите на асистентите във висшите училища с 600 лева

Министър Галин Цоков: За година повишихме заплатите на асистентите във висшите училища с 600 лева

Бранд „51. средно училище“

Бранд „51. средно училище“

Последни публикации

  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2025, година LXVIII
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 67 (2024 г.)
  • Mathematics and Informatics, Number 6/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2024, Volume 67
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 66 (2023 г.)
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 6/2023, година LXVI
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2023, Volume 66
  • Annual Contents of Mathematics and Informatics, vol.65/ 2022
  • Mathematics and Informatics, Number 6/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2022, Volume 65

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"