Какво искам да променя в образованието

Народният представител от 49. НС Свилен Трифонов (вляво) и отличените в конкурса за есе, организиран от фондация „На крилете на знанието“. Снимка – Фондация „На крилете на знанието“

Фондация „На крилете на знанието“ организира и проведе през януари 2024 г. национален конкурс за ученическо литературно есе на тема „Какво искам да променя в образованието“. Целта на инициативата е учениците да споделят какви реформи трябва да се случат в българското образование, за да създава добре подготвени за бъдещето кадри, да изложат своята визия за модерно и качествено образование, което ги стимулира да бъдат изследователи и да прилагат наученото в реални ситуации.

Ученици от VIII до ХІІ клас от всички училища в България имаха възможност да представят есетата си, а комисия, съставена от членове на Фондацията и народния представител от 49. НС Свилен Трифонов, отличи петима от тях. Това са Яна Марчовска от VIII клас на ГПЧЕ „Димитър Димов“ – Плевен, Гергана Христанова от XI клас на СУ „Иван Вазов“, също от Плевен, осмокласничката от софийското 108. СУ „Никола Беловеждов“ Борислава Кискинова, ботевградският ученик в XII клас на ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“ Владимир Цанов и Лора Георгиева от XII клас на Английската езикова гимназия „Гео Милев“ в Русе. Освен грамота получават като награда посещение в Народното събрание и разговор със Свилен Трифонов.

Знаете ли как си представят училището българските ученици? Кога искат да започва първият учебен час, как да изглеждат сградата и средата, какъв конкретно да бъде учителят и какво да се изучава? Ако сте се интересували от тяхното мнение, може би сте разбрали, че имат такова. И

желаят да го изразят.

Защото с времето от романтичната картина на жужащия като кошер училищен двор, в който са се събрали деца и родители, чува се камбанният звън на училищния звънец, а от уредбата звучат химнът и тържествените поздравителни адреси, май е останало само вълнуващото начало. Пътят често започва с вълнение, но ще бъде жалко, ако завърши с разочарование, обърканост или както казва едно от момичетата, герои на този текст – с умение

„да въртиш колелото на хамстера“.

Тя се казва Лора и нейните 12 години – време, изкарано в образователната система, изтичат тази година. В разговор с „Аз-буки“ споделя, че е имала огромното желание да анализира, да си направи изводи и да обобщи опита си в средното образование, защото вярва, че обратната връзка от хората, врели и кипели в образователната система, е от изключителна важност за нейното развитие и усъвършенстване.

Има ли значение какво мисли, от къде е, в какво училище е изкарала тези 12 години и как се е чувствала, дали ще остане в България от есента, или ще напусне пределите на любимата ни родина?

Разбира се, че има. Най-голямото значение.

Нашите деца са нашият най-важен въпрос.

Ще се изненадате, но ако обрисуваме един обобщен модел от идеите на учениците, изказани в техните есета, няма да получим чудовище, родено от желанието им за съвършенство, а

образователна система с човешко лице.

Защото преди всичко младите хора искат да изгорим предразсъдъците, които им вменяваме – че училището е „институция, която поражда силни отрицателни емоции, напрежение и стрес в представите на децата“. Казва го ученичката от VIII клас на ГПЧЕ „Димитър Димов“ в Плевен Яна Марчовска. Потвърждава го и нейната връстничка от софийското 108. СУ Борислава Кискинова.

„Трябва изцяло да бъде променена обществената нагласа към образователната ни система и хората да не възприемат училището като травмиращо, ненужно, напрягащо и ограничаващо“, пише в есето си Борислава. Яна, от своя страна, дава за пример японското образование, което първо възпитава, а после преподава знания. Тя одобрява подхода, според който през първите три години за децата не е толкова важно да придобиват знания, колкото да се възпитават във великодушие, способност за съпричастност, самоконтрол и уважение – към хората, животните и природата.

„За учениците голяма е ролята на учителя – казва за „Аз-буки“ Николай Иванчев, директор на фондация „На крилете на знанието“. – Те искат учителят да ги заинтригува, да е креативен, да бъде творец.“

„Младежите горят да предадат своите виждания, но им липсва трибуната

– казва още той – Гласът на младите хора е изключително важен за всичко. Да са значими, да бъдат ангажирани и да са част от обществото, изказвайки собствените си мнения и възгледи – това им липсва. Имаме идея да направим кръгла маса с експерти от МОН и с министъра на образованието. За да стигнат думите на учениците до властта, от която зависи дългоочакваната промяна в образованието. Надяваме се да успеем да го организираме и да получим нужната ни подкрепа от МОН.“

Борислава е категорична: „Някои хора смятат, че новото поколение деградира от страна на знания, но това е изцяло техен проблем. Получаването на информация по правилен и интересен начин за децата, така че те да открият у себе си своето безгранично, но скрито любопитство, може да стане реалност.“ Ученичката от софийското училище намира за задължително условие преподавателят да предава информацията така, че да се запомни лесно. „Това, което трябва на човек, е любознателност: желание за познание и самоусъвършенстване, идващо отвътре – пише в есето си и Гергана от СУ „Иван Вазов“ в Плевен. – Важното е да се стимулира активното участие на учениците: не им трябват готовите отговори, а възможността сами да ги достигнат.“

Гергана изказва интересно мнение за мястото и развитието на учителите. Като се позовава на резултатите от изследването PISA и данните, че почти половината от българските ученици не слушат, когато техният преподавател говори, тя не само има предложение за размера на учителската заплата, която е обвързана с броя на завършващите с квалификация „учител“, но предлага вариант и за

проверка на „качеството“ на учителите.

„Всяка година преди 15 септември в училищата да се организират педагогически прослушвания: всеки учител да изявява уменията си пред другите – пише Гергана и обяснява: – Защото как може да очакваме превъзходни резултати от учениците, щом учителите им не могат да ги достигнат?“

Единственото момче сред отличените – Владимир Цанов от ППМГ „Акад. Проф. д-р Асен Златаров“ в Ботевград, се концентрира върху проблемите на обучението в профилирана гимназия. С разсъждения върху учебната програма в първи гимназиален етап той посочва необходимостта от система, която да прецизира преминаването на учениците във втори гимназиален етап на средното образование.

„Образованието е като строенето на къща –

пише в есето си Владимир. – Ако основата я няма или не е добре изградена, надграждането ще бъде или трудно, или невъзможно.“

Различни по възраст, родени и израснали в различни краища на България, обучавали се в различни училища, петимата отличени от конкурса „Какво искам да променя в образованието“ успяват да изградят постижим образ на бъдещото българско училище.

Училището да бъде място, където децата отиват без багаж – в буквален и в преносен смисъл.

Нито носят раници, нито пък влизат с наслояваното с години убеждение, че ще загубят част от живота си в досада и борба за оцеляване. Учат на едносменен режим, като започват в 9 ч. и завършват в средата на следобеда, в подобаващо оборудвани и комфортни сгради, дигитализирани и с налични ИT специалисти, поддържащи сигурността на технологичната база. Използваните в момента софтуерни платформи са усъвършенствани, има и официална безплатна платформа за управление на всички образователни компоненти: ресурси, оценки, тестове, задачи, изпити, упражнения, документация.

Отменено е външното оценяване за IV клас, но се

запазват писането на ръка и тетрадките за работа в клас.

Учениците носят униформи, защото премахват бариерите и създават чувство за общност и сплотеност.

От I до XII клас се изучават български език и литература и българска история, защото България е държава с богата история и удивително културно наследство. Спортът и изкуствата са задължителни, оценките по тях – не.

Увеличават се часовете за практически упражнения в учебните програми, а

учебният план е различен и персонализиран

за всеки профил в профилираните гимназии. Излишната информация, която затормозява и отегчава, защото не кореспондира с житейски ситуации, е премахната и заменена с друга, която учи децата да направят света по-добро място и им изгражда навици за улеснение във всекидневието им като самостоятелни личности в обществото.

И накрая, но съвсем не на последно място –

образованието използва „креативността като движеща сила на човешкия гений“.

Така е озаглавила есето си Лора Георгиева от АЕГ „Гео Милев“ в Русе. В симбиозата между двете – генериране на интелектуалния потенциал и осъществяване на творческите заложби, вижда Лора училището на бъдещето. Ръкопляскаме на есето ѝ, защото ни дава категорично доказателство, че сред младите хора има будни, умни и личности, които не желаят да се превръщат в изпълнители, следващи протоколи, и програмирани роботи, привикнали с модела и еднообразието.

„Академичната инфлация създава безкомпромисна конкурентна среда, в която имат възможност да пробият само подрастващите, влезли в рамките на общоприетите стандарти за прилежен ученик – казва в есето си Лора. – Реномираните училища често се водят като такива, когато съумяват да обучат възпитаниците си да „въртят колелото на хамстера“.

Колкото по-бързо се върти колелото, толкова по-престижно е училището. Проблемът е налице, когато някое от децата се осмели да бъде изключение от общото правило. Будно, кипящо от творческа енергия, готова да бъде реализирана, но срещаща отпор в процеса на осъществяване. Следствието от тази реакция е объркан ученик, задаващ си много въпроси, постепенно примиряващ се със света, който го заобикаля, но загърбващ собствения си творчески потенциал.“

За Лора, която сега завършва XII клас, най-големият принос от образованието ѝ дотук е, че открива движещата сила, която истински пали искрата ѝ. „Това са природните науки – споделя ни тя. – В момента кандидатствам за университет в чужбина, където планирам да попия възможно най-положителните практики, за да опитам да ги приложа и на наша земя.“

И дори да не ни се иска Лора да отива другаде, не можем да направим друго, освен да я очакваме да се завърне. Трябват ни хора като нея. И като всички тези деца, които се надяват, че училището на бъдещето ще започне да култивира горящите в идеите си новатори, понеже точно креативността прави разликата между изкуствения интелект и живите същества.