"Az-buki" National Publishing House
Ministry of Education and Science
Wikipedia
  • Login
  • Registration
Mathematics and Informatics
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Mathematics and Informatics
Няма резултати
Вижте всички резултати
Home Новини Новини 2023 Брой 7, 2023

Балканите са сеизмичен район

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
15-02-2023
in Брой 7, 2023
A A
На 4 март 1977 г. във Вранча, Румъния, става едно от най-силните земетресения в Европа през втората половина на ХХ век с магнитуд 7,2, което има фатални последици и у нас – загиват повече от 120 души, предимно в района на Свищов

Доц. Пламена
РАЙКОВА
– сеизмолог, ръководител на катедра „Сеизмология и сеизмично инженерство“ към НИГГГ – БАН

Балканите са сеизмичен район
Балканският полуостров е най-активният сеиз-
мичен възел от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс. Голяма част от активността, която се наблюдава, е в района на Хеленската арка – това е районът, обхващащ части от Гърция през Кипър и Родос до Югозападна Турция; Анадолската разломна система – Централна и Източна Турция; Струмско-Родопската зона, която е свързана с района на Кресна. Към този списък може да добавим и Завоя на Карпатската дъга – това е сеизмогенната зона Вранча в района на Румъния. Това са „огнищата“ на Балканите, които в исторически и съвременен план се характеризират с най-висока сеизмичност.
Особености на земетресението в Турция и Сирия
Земетресението в Турция и Сирия от 6 февруари 2023 г.
се реализира на разлом, в който не се беше случвало земетресение от близо 100 години. Има исторически данни за това, че там е имало земетресения с магнитуд между 7 и 8. Настоящото е част от структура, разположена на границата между три плочи: между двете микроплочи – Анадолската и Арабската, които взаимодействат с Африканската плоча. Самата Турция се намира на т.нар. Анадолска микроплоча, а разрушителното събитие се реализира на триграничието на плочите по Източноанадолския разлом. България се намира на голямо разстояние от него, а самите структури нямат никаква директна връзка със страната ни, така че да може да окаже съответно влияние и възможност да се реализира земетресение. Ако това се случи по линия на Северноанадолския разлом, който минава и през Истанбул,
тогава е възможно да има въздействие и върху България.
Предвидимост на земетресенията
Не е възможно да се предскаже подобно събитие. Но се разработват т.нар. сеизмични сценарии, които на базата на историческата сеизмичност на даден район могат да предвидят и оценят бъдещите последствия и щети. По този начин може да се даде повече информация как да бъдем по-подготвени за евентуално земетресение.
Подготвени ли сме за трусове с висок магнитуд?
Смятам, че подготовката за реакция при земетресения трябва да започне още в училище. Доколкото зная, повечето ученици не са запознати с действията при подобни събития. Аз самата съм на 34 години и нито в училище, нито след това съм участвала в такова обучение. Моето дете е в детска градина, но там също не правят „тренировки“ за подобен сценарий. Затова не съм сигурна как бихме могли да очакваме адекватна реакция при евентуално земетресение. Мисля, че не е излишно да има повече инструкции по тази тема, защото все пак страната ни се намира в сеизмичен район. Добрата новина е, че в момента сме в сеизмично затишие, но никой никъде не е застрахован от подобни явления. Затова да бъдем подготвени, е от полза за всички.
Разрушителните трусове у нас
На 4 април 1904 г. в района на Крупник и Кресна (Струмска сеизмична зона), са регистрирани най-разрушителните исторически земетресения в България с най-висок магнитуд 7.3 и 7.8 по Рихтер.
Т. нар. Чирпанско земетресение от април 1928 г. има своите характерни особенос-
ти, тъй като в продължение от четири дни се реализират два силни труса. Първият е регистриран в района на Чирпан на 14 април с магнитуд от 6.8 по Рихтер. То нанася опустошителни разрушения на града, околните села и Първомай. Вторият трус е на 18 април в района на Пловдив и е от 7.1 по Рихтер – отново разрушителен за града и околностите. На 25 април, отново в Маришката зона, се реализира трети трус с магнитуд от 5.7 по Рихтер, от който най-силно е засегнат град Гълъбово.
Това са земетресения, за които са правени подробни изследвания. Те са реализирани в близост до т.нар. Маришка разломна система.
В тази поредица от трусове едно от най-интересните неща, наблюдавано от колегите, е установената денивелация на терена – преди земетресението и след първите два труса. Появяват се два основни разлома, които са почти успоредни един на друг. Смята се, че след второто земетресение от 18 април 1928 г. се образува разлом с дължина около 141 км, плюс множество по-малки разломи, които са част от основния. Установено е и пропадане на почвата, което достига до 2.5 – 3 метра. Това е едно от малките подобни изследвания и измервания на „преди“ и „след“ подобно разрушително събитие за тогавашното време.
Най-критичните земетръсни зони в страната
Предвид историческите данни, които имаме за България, може да характеризираме зоните с най-голяма сеизмична опасност.
– Районът на Крупник, зона Кресна – мястото на най-разрушителния трус у нас.
– Районът на Шабла – през 1901 г. там е имало много силно земетресение с магнитуд 7.1 по Рихтер.
– Районът на Горна Оряховица и Велико Търново – най-силното известно земетресение в тази зона е събитието от 14 юни 1913 г. в близост до Горна Оряховица с магнитуд M=6.8 и интензивност
I0=9 – 10 МШК. Разрушени са Горна Оряховица – до 95%; Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица – до 80%. Сериозно засегнати са и много други селища. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 400 000 кв. км.
– Районът на Пловдив – предвид трусовете от 1928 г. в Маришката разломна система.
– Районът на София – в исторически план в Софийско
не са наблюдавани много земетресения с магнитуд над 7 по Рихтер. Проблемът в столицата е нейното силно презастрояване и пренаселеност, което увеличава рисковете при събитие от подобен характер.
Настоящата сеизмична обстановка в България
В момента сме слабо активен район. Нямаме регистрирани земетресения с магнитуд над 3, които могат да бъдат осезаеми за хората. И през изминалата година наблюдавахме подобна обстановка. Най-силното земетресение с магнитуд от 4.5 беше в района на Провадия, като това се смята за умерено събитие.

Your Image Description

Свързани статии:

Сърцето на Земята Какво да правим при трус Някои хора може да имат имунитет срещу коронавируса от SARS 1 Приобщаването работи

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Phone: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Address: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Tags Експерт

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
shareTweet
Previous article

Най-страшните земетресения в България – разкази на очевидци

Next article

Сърцето на Земята

Next article
Сърцето на Земята

Сърцето на Земята

Проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център: Поддържаме гореща линия за въпроси на педагози за STEM обучението

Проф. Найден Шиваров, директор на Националния STEM център: Поддържаме гореща линия за въпроси на педагози за STEM обучението

Слова на почит към Апостола

Слова на почит към Апостола

Последни публикации

  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 1/2025, година LXVIII
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 67 (2024 г.)
  • Mathematics and Informatics, Number 6/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2024, Volume 6
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2024, Volume 67
  • Годишно съдържание сп. „Математика и информатика“, том 66 (2023 г.)
  • Сп. „Математика и информатика“, книжка 6/2023, година LXVI
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2023, Volume 66
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2023, Volume 66
  • Annual Contents of Mathematics and Informatics, vol.65/ 2022
  • Mathematics and Informatics, Number 6/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 5/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 4/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 3/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 2/2022, Volume 65
  • Mathematics and Informatics, Number 1/2022, Volume 65

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Home
  • Contact
  • Subscribe now
  • Projects
  • Advertising

Az-buki Weekly

  • Вестник “Аз-буки”
  • Subscribe now
  • Archive

Scientific Journals

  • Strategies for Policy in Science and Education
  • Bulgarian Language and Literature
  • Pedagogika-Pedagogy
  • Mathematics and Informatics
  • Natural Science and Advanced Technology Education
  • Vocational Education
  • Istoriya-History journal
  • Chuzhdoezikovo Obuchenie-Foreign Language Teaching
  • Filosofiya-Philosophy

Newsletter

  • Accsess to public information
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
en_US
bg_BG en_US
  • Login
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • About the journal
  • Editorial Board Members
  • Contents
  • Guidelines
    • Guide for Authors
    • Reviewer's Guide
  • Publishing Ethics
  • Contact
  • Subscribe now
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"