Уча децата да бъдат приятели

Това казва младата учителка Михаела Николова от 120. ОУ, в чиято класна стая атракция са две морски свинчета

Зина СОКОЛОВА

Когато преди няколко години Михаела Николова от Петрич кандидатства в Софийския университет, вписва във формуляра две специалности – „Журналистика“ и „Начална и предучилищна педагогика“. Само няколко стотни не ѝ стигат да влезе в първата. Може би така журналистиката губи ценен кадър, но със сигурност образователната система печели вдъхновен и всеотдаен учител. От 7 години тя e начален учител в столичното 120. ОУ „Георги С. Раковски“.
„Исках да стана журналист, защото обичам комуникацията. Може би тогава не си давах сметка, че всъщност много обичам комуникацията с децата. Но нещата се стекоха така, че работя с деца, което ми харесва много – казва Михаела. – Като малка исках първо да стана певица, тъй като ходех на хор, или писателка – влечеше ме литературата, писането на стихотворения. Типично по детски. Но в нашата професия мога да бъда всичките тези неща – и певица, и писател, и журналист. Педагогиката се появи случайно. Разглеждах списък със специалностите, които предлагаше университетът, и не се виждах в повечето от тях. Като стигнах до начална и предучилищна педагогика, си казах – защо пък не. Още в края на първата година от следването си бях наясно, че искам да съм учителка в училище, а не в детска градина. До края на трети курс това ми убеждение се затвърди окончателно, вече бях изнасяла и първите си уроци по време на практиката.“
Когато се дипломира, ѝ предлагат работа едновременно и от двете места, където е била на стаж – в столична детска градина и в 120. ОУ „Георги С. Раковски“.
С радост приема втората покана. Първите две години е учител в занималнята. После поема свой клас. В момента води втория си випуск.
„Имах чудесна теоретична подготовка относно това как да поднесеш материала дидактически, преподавателите от университета ни бяха подготвили много добре – казва тя. – Като започнах работа с първия си випуск, непрекъснато си четях лекциите по методика на четенето, на писането, на математиката. До ден-днешен ги преглеждам. Не бях подготвена за административната работа и работата с родителите.“
След бакалавърската степен записва магистратура по логопедия с идеята да се квалифицира и да продължи да надгражда образованието си. Тази материя ѝ е много интересна и от голяма полза в работата ѝ. В училището има логопед, който се занимава с ученици, които имат някакъв проблем. Ако смята, че някое дете има нужда от консултация с него, Михаела съветва родителите да го заведат.
Младата учителка лесно различава децата, с които у дома не се общува достатъчно, както и тези, на които са им чели приказки, с които се разговаря вкъщи на по-различни теми от баналното „какво яде в детската градина“. Особено ясно се вижда това, когато се стигне до уроците за развитие на устна и писмена реч. В самия изказ, в самата формулировка на изречението.
„Наскоро им дадох да пишат съчинение – казва тя. – Тези, на които са им чели много книжки, пишат с богати изречения, които изразяват и настроение в съчинението. Можеш да разбереш каква е заобикалящата среда. При други има само това, което набързо сме нахвърляли – вярно е, но по-сухо и постно. Но децата са умни, напредват бързо и развиват това свое умение.“
В момента Михаела е докторант в Софийския университет, тъй като иска да продължи заниманията си с наука. Темата на нейната дисертация е свързана с математиката, и по-специално с повишаване успеваемостта на учениците от I и II клас да решават текстови задачи. За тази цел прави и мащабно двегодишно изследване, в което са включени шест училища. Избраният от нея компонент от математиката представлява една от най-големите трудности за малките ученици.
„Методиката, която решихме да използваме с научния ми ръководител, е иновативен модел, който прилагаме, за да се повишат уменията им за решаване на такива задачи – казва тя. – Ако изпълняват всички точки от този модел, би следвало на по-късен етап да решават самостоятелно подобни задачи.“
В модела се включва писането на съкратен запис по дадена задача. Следващият компонент е онагледяване на задачата, друг компонент е анализ на текстовата задача. Според много научни изследвания учителите в начален етап не правят верен анализ на текстовата задача, рядко правят и онагледяване. Това до голяма степен допринася учениците да се затрудняват с тези задачи. А верният анализ е почти половината решение на задачата, подчертава Михаела.
„Този иновативен модел комбинира неща, които са написани в учебниците по методика на обучението по математика – казва тя. – Но реално в нито един учебник не откриваме комбинация от всички тези елементи, никъде не са събрани на едно място. А когато го прилагам, виждам, че има ефект за резултатите на класа.“
Младата учителка има много силна емоционална връзка с децата. И досега ѝ се насълзяват очите, когато говори за първия си клас. Признава, че в началото е била доста неуверена, накрая на всеки час все е питала: има ли нещо неясно. Сега е малко по-смела. Учи децата да ѝ споделят, когато не са разбрали нещо, защото много от учениците се страхуват да не се изложат. Обяснява им, че са тук, за да се учат, и ако някой нещо не е разбрал, просто да вдигне ръка и да пита.
Първият ѝ клас се представя доста добре на НВО в IV клас. Макар че точно с тях ѝ се пада да работи онлайн, и то в III клас, когато се учат много важни неща. Любопитно е, че Михаела Николова започва онлайн обучение, преди да е обявена пандемията и без да има никаква представа, че то ще стане задължително за всички.
„С класа бяхме на ски седмица преди пандемията – разказва тя. – Като се върнахме, обявиха грипна ваканция, която беше втора за учебната година. Прибрах се вкъщи с мисълта, че с втора грипна ще закъсаме много с материала, това означава яко претупване и недостатъчно време да го упражняваме. И децата, на които им е по-трудно, няма да се справят. Казах си – не може втора седмица да не учим. Реших да им дам някакви упражнения да затвърдят поне наученото досега. Без да знам, че ще учим дистанционно заради пандемията, потърсих в интернет онлайн класни стаи. Пратих на родителите линк, те до вечерта се регистрираха и всеки ден по време на грипната ваканция им пусках материали. Така започнахме да учим онлайн, преди това да бъде официално обявено. А когато обявиха пандемията, много мои колеги се чудеха какво да правят, как тепърва да се обучават да работят с платформи. Но с моя клас вече си имахме платформа и аз им пусках уроци и домашни. В началото само им пишех, после почнах да записвам клипчета с обяснения на уроците и децата много са се радвали да чуват гласа ми, споделяха родители. Този наш опит дори се отрази в медиите, тъй като майката на мой ученик някъде се беше похвалила, че детето ѝ няма никакви проблеми с онлайн обучението.“
Истинска атракция в класната стая на Михаела са Кико и Пухчо – двете морски свинчета, които повече от година живеят тук. Идеята на младата учителка да вземе малките гризачи, предизвиква фурор. Животните са настанени първо в терариум, но той бързо им отеснява. Сега са в голяма клетка, в която имат дори къщичка – дело на баща дърводелец, която е сглобена от децата.
„Всичко около свинчетата е свързано с голямо вълнение – казва младата учителка. – В началото ги организирах кой да е отговорник, какво да донесе, какво да прави. Налагаше се да ги подсещам и подканвам. Слагах дежурни ученици. Но вече знаят задълженията си: да чистят клетката, да носят храна на животинчетата, да сменят водата. Това ги учи да бъдат организирани, грижовни, да работят в екип и да си помагат. Свинчетата се привързват към децата, които най-много ги галят. Мен ме свързват с подстригване и рязане на нокти и не ме харесват много. Децата ги взимат у дома за по-големите ваканции. Правят си график кой кога ще ги гледа през лятото. Всяко междучасие ги гушкат, решат. Кико и Пухчо са много забавни. Много ни радват, сплотяват екипа ни. Така се изпълни и желанието ми децата не просто да ходят на училище, а да приемат класната стая като специално място, където идват с удоволствие.“
Младата учителка организира за децата и много допълнителни дейности, като посещения на театър, учене извън учебниците. Четат се детски книги в клас, канят се различни гости да говорят пред децата – едни от последните са доброволци планински спасители. С учениците към момента работят и по проект „Научи се да даряваш“. Миналата година за Цветница и пролетните празници организира рецитал по стихове на Багряна и други поети, което прави силно впечатление на родителите.
Най-важното правило, на което иска да научи своите възпитаници, е да са приятели. Убедена е, че ако децата не се подкрепят, ще им е трудно. А без такива моменти на солидарност атмосферата в класната стая няма да е позитивна и ще води до лоши резултати.
„Излишно е да караш някого да прави нещо просто ей така, без да му обясниш защо, без да го мотивираш – категорична е тя. – Мое лично правило е да ги мотивирам да правят различни неща, а те да го чувстват така, сякаш те са го решили. Това се постига с много споделяне на мнения, обсъждане на даден проблем, гласуване.“
В класната стая има табло, което се казва „Гласът на ученика“. На него децата лепят малки листчета, на които пишат какво биха искали, коментират дадени теми, споделят различни неща.
В началото на тази учебна година изненадват учителката си с желанието да имат свободен час. Тогава тя им организира игри на двора в часа на класа. И всички остават много доволни.